от
VIHRA
на
апр. 7, 2012 • Обичам Цветница. Това е денят, в който изнасям на терасите саксиите с мушкато, разкопавам пръстта, засаждам нови стръкове и нови надежди. И си мисля за жените с имена на цветя… Един от най-хубавите образи в спомените ми на порастващо момиче е пралеля ми Карамфила – помня я на преклонна възраст, с тъмносиня елегантна рокля и...
от
VIHRA
на
мар. 28, 2012 • Вече го започнах. Отворих гардероба, и изтръгнах от него всичко, което знам, че повече няма да облека. Понякога се чудя защо оставям с години разни окъсели секси потничета и само ги прехвърлям между рафтовете, без да ги сложа на себе си дори и в най-големите летни жеги… Не знам за вас, но за мен прочистването...
от
VIHRA
на
мар. 25, 2012 • След предпролетната ми розова „вълна“ идва ред на синята. И когато тя ме залее, вече си знам – нетърпелива съм да дойде лятото. Някой би казал, че не е хубаво да се живее така – все с поглед в бъдещето, все в очакване, без да се радвам на мига, в който съм в момента. Но...
от
VIHRA
на
мар. 24, 2012 • Днес, стоейки на улицата и зяпайки разсеяно лицата в преминаващите автобуси, изведнъж видях нещо, което рязко се открояваше на фона на общата цветова гама. Две сестри от ордена Мисионери на милосърдието, с типичните им бели дрехи с три сини ивици. Едната имаше лице, което по-скоро бих свързала с Индонезия, а другата бе като слязла от...
от
VIHRA
на
мар. 10, 2012 • „Когато животът ти предложи лимони, направи си лимонада“… Втръснало ми е да го чувам, защото всички тези съвети са много хубави, ама невинаги са приложими в ежедневието. Пък и когато усетиш горчиво-киселия вкус, надали първото, което ще ти дойде наум, са захарта и водата… Но все пак има някои случаи, в които и лимоните са...
от
VIHRA
на
мар. 3, 2012 • Днес довя мирис на пролет и тъмносиви облаци, натежали от истинска влага, а не от скреж. Разбира се, после ги отвя нанякъде, но усещането си остана. И аз се устремих пак към пъстрите неща – шарени мъниста, многоцветни конци за бродиране… Когато навън дълго време е било сиво и мрачно, изпадам в странно състояние, което...
от
VIHRA
на
февр. 25, 2012 • Вървя по улиците и не мога да повярвам на очите си. Не знаех, че света имало толкова много бяла и червена прежда. И толкова много мартенички. Сякаш цял един китайски град в продължение на цяла една година е работил само за първомартенските украшения в София… Този път обаче аз няма да си купя от улицата....
от
VIHRA
на
февр. 17, 2012 • Лъжичка нескафе, четири пръста гореща вода, два пръста мляко. Захар четири, не три… по-добре две лъжички. Събота вечер е, а захарта неусетно е намаляла. Навън е тъмно и студено, а в неделя близкият магазин не работи. Изведнъж белите кристалчета, които до този момент щедро съм изсипвала в чашата си, стават твърде ценни, а отношението ми...
от
VIHRA
на
февр. 11, 2012 • Вероятно никога няма да забравя онзи топъл октомврийски следобед, в който баща ми дойде на рождения ден на внука си преди всички останали гости и донесе огромен цветен конструктор. У дома, в следобедно и предзалезно време, светлината прониква и се разлива по уникално красив начин, изпъстряйки стените и пода с топли шарки като обогатява всеки...
от
VIHRA
на
февр. 9, 2012 • Откакто започнаха студовете, все ми се плете – за това има ясно психологическо обяснение. Като вляза в магазина за прежди, погледът ми веднага залепва за най-ярките цветове. И не само залепва за тях, ами и започва да ги комбинира – зеленото с виолетовото, розовото с цикламеното и зеленото, оранжевото със зеленото, малиновочервеното с онова, шипковото,...
от
VIHRA
на
февр. 1, 2012 • Представете си малък апартамент, в който живее жена, която си е въобразила, че всяко нещо може да бъде превърнато в друго нещо, че всичко може да бъде използвано отново и не по предназначение, а вторият шанс е изконно право на всяка вещ (или човек) още от тъмния миг на тяхното рождение… Представете си сега как...
от
VIHRA
на
ян. 31, 2012 • Тези дни навън е студено. Много студено. Огънят в камината бумти, но някакъв особен хлад се промъква неканен иззад гърба ми, кара ръцете ми да леденеят и ме плаши. Студът е тревожен. Когато е студен, домът ми сякаш не е моята крепост, не е онова вълшебно защитено място, в което мога да се скрия от...
Последни коментари