Козметичката ми е невероятна. Геолог по образование, тя е от хората, които постоянно четат и не спират да издирват и купуват нови книги, да допълват и обогатяват онова, което вече знаят. И аз съм от четящите, но понякога пред нея се чувствам като петокласничка. Човек би предположил, че единственото, което получaвам, ще са клюки от квартала и супергладки крака, но… неочаквано, всеки ден печеля и още нещо. Какво – зависи от темата.

А в края на миналата седмица темата беше екология. Не си ги подбираме нарочно. Разговорът се ражда от някоя дума, разгръща се, а после, като си тръгна, часове или дни не спирам да мисля за нещата, които сме говорили. Онзи ден тя просто вметна: „Има места по света, където трън да завлачиш, нищо няма да закачиш, а ние тук сме се затрупали с какво ли не.“ Така че – ето виновницата за днешната идея.

Знаете, че рециклирането ми е голяма страст. Изхвърляйки боклука, всеки път си представям как той отива на някое бунище, а бунището се разраства и разраства и цялата планета вече се задъхва от нещата, които сме изхвърлили, защото просто са ни омръзнали и ни се е приискало нещо ново. Да си призная, и на мен постоянно ми се иска нещо ново за дома ми и очите ми непрекъснато се закачат като трънчета за разни елегантни съдове, красиви постелки, забавни приспособления. Но имам и късмета да живея в малък дом и да
нямам много място за трупане на нови и нови придобивки. Така че, в момента, в който ми се прииска нещо ново, първо мисля дали имам място за него, а после – как мога да си го направя от нещо друго. Невинаги се получава, но понякога резултатът е изненадващо добър. Както беше казал някой преди време ( а оттогава аз не мога да спра да си го повтарям – „Кризата е липса на фантазия!“).

И така. Имам няколко кърпи, с които увивам косата си след измиване. И заради всичката битова химия, която слагам на главата си, тези кърпи са се захабили до невъзможност да бъдат спасени. Белите периодично потапям в белина, но сините…

И вместо да ги изхвърля, реших, че мога да ги превърна в постелка за баня. Нали знаете колко неприятно е да излезете от ваната или
душкабината и да лепнете мокрото си ходило върху хладните плочки.  Затова нарязах кърпите на квадрати и заших кваратите с декоративен шев (с дебела прежда) един за друг (Който желае, може предварително да направи и машинен шев, и оверлог).

Когато свърших тази работа, изрових от кутията с вълнени прежди всички онези кълбета, от които не е останало много, и изплетох на една кука цветя. Идеята на цветята беше не само да направят постелката по-пъстра, но и да прикрият онези петна, които белината и прахът за пране не са успели да изличат.

После приших цветята – всяко върху различен квадрат. Наблегнах на сините, защото в банята ми всичко е само синьо и бяло, но не се преборих с изкушението да добавя и любимите си виолетово, розово и зелено.

Сега имам чудесна постелка, която стои пред душкабината и дарява дома ми с допълнителен уют. Мекичко и приятно е.

Онези, които се страхуват, че може да се подхлъзнат, може да добавят от обратната й страна – с пистолета за горещ силикон – няколко дебели къдрави ивици силикон. А могат и просто да я поставят върху друга, фабрично изработена постелка за баня. Комбинацията от специфичната тъкан на кърпите за лице и вълната гарантира бързо изсъхване. А от две кърпи, се получават две чудесни постелки. По този начин можете да изработите калъфки за възглавниците на терасата или верандата, покривала за столове и каквото още ви дойде наум. И хем ще сте развихрили творчеството си, хем ще сте спасили 50 квадратни сантиметра Земя от задушаване.

Необходими материали: захабени кърпи за лице, вълнена прежда в различни цветове, кука за плетене, ножица, силиконов пистолет и силиконови пръчки, дебела игла за шиене;

Време за изработване: между половин и един ден – зависи от размерите на постелката и сложността на изплетените цветя;

Вложени средства: в случая – нито стотинка.