Вървя по улиците и не мога да повярвам на очите си. Не знаех, че света имало толкова много бяла и червена прежда. И толкова много мартенички. Сякаш цял един китайски град в продължение на цяла една година е работил само за първомартенските украшения в София… Този път обаче аз няма да си купя от улицата. Ще си ги направя сама всичките – за сина ми, за роднините, за приятели, за близки познати, за себе си, дори за външната врата на дома ми. Харесва ми да си мисля за онези, за които ги сплитам, да си спомням разни случки с тях, приятни емоции, тъжни или хубави споделени моменти. Някога хората не купували мартениците. Ставала рано-рано преди изгрев най-възрастната жена в дома, сплитала мартеницата и с първите лъчи на слънцето я окачвала на вратата на къщата. Връзвала червени конци на ръчичките на децата, пускала да се вее червена прежда или червена престилка на място, което отдалече ще се вижда. И магията за здраве се задействала.

С безбройните задължения на жените напоследък обаче, за подобни магии време все не остава. А само онези, които не са ги опитали, не знаят колко успокояващо и вдъхновяващо действат. Затова искрено се зарадвах, че уикендът преди този първи март осигурява спасителните часове, в които можем да се погрижим за мартеничките. Ето една изключително лесна идея, която ми напомня първите ми тийнейджърски гердани и гривни… Хубави спомени! Дано заниманията с „каменното“ тесто създадат хубави спомени и за вас и вашите деца, защото са изключително лесни и подходящи за забавление с малки човечета.

Нужни са ви сол и брашно в равни количества и вода, с която да ги омесите на твърдо тесто. Трябва ви и малко от червения ви лак за нокти, но ако предпочитате други цветове, чудесна работа ще ви свършат акрилните или темперните бои. Разбира се, можете да ползвате и чудесните възможности на полимерната глина, но не на всеки му се намира такава в неделя сутрин.

Когато смесите солта, брашното и водата така, че да се  получи топка готово за разточване тесто, подберете от формичките за сладки онези, които ви се струват най-подходящи за мартенички. Избягвайте елхичките, камбанките и звездичките, но не подминавайте сърцата, цветята, пеперудите, таралежите и всичко останало, което може да се свърже с пролетта. Така можете да създадете украшения за дома, мартенички-колиета или гривни, дори и брошки.

Когато разточвате, нека листът тесто остане дебел около 1 сантиметър, не по-малко, за да може после спокойно да пробиете дупчица, без да се притеснявате, че формичката може да се разчупи.

Когато формичките са готови, с клечка за зъби или сламка направете дупчици.

После ги прехвърлете в съд за печене, покрит с готварска хартия или фолио. Така ще избегнете риска от залепване, а и няма да се налага да ги омазнявате – нали после ще трябва да ги оцветите. Печете на температура около 150 градуса и, ако е възможно, с вентилатор и отворена врата на фурната. Идеята е тестото да изсъхне, а не да пожълтее от печенето.

Докато първата доза формички се пече, от остатъците направете малки топчета и ги украсете като миниатюрни тортички.

Когато изпечете и тях, украсете ги с мъниста, с лак за нокти или с бои и ги поставете в мънички червени или бели форми за бонбони или мъфини. Тази чинийка с мартенички-сладки  може да оставите на масата за хранене, за да ви създава ведро настроение. Предупреждавайте все пак,  че не стават за ядене, но ако имате повече време и търпение, можете да направите подобни и от истинско тесто със сладкарски бои.

Необходими материали: сол, брашно, вода, точилка, червен лак за нокти (темперни или акрилни бои), клечки за зъби или сламка за пиене, формички за сладки, червена панделка, бял и червен конец, мъниста, съд за печене, готварско фолио или хартия за печене;

Време за изработване: за оформянето на показаните мартенички – около 10 минути. За печенето – около час. За украсата – също около 10 минути;

Вложени средства: в случая аз използвах сол, брашно и вода и лак за нокти, червена панделка имах останала от Коледа – така че не вложих нито стотинка.