Лъжичка нескафе, четири пръста гореща вода, два пръста мляко. Захар четири, не три… по-добре две лъжички. Събота вечер е, а захарта неусетно е намаляла. Навън е тъмно и студено, а в неделя близкият магазин не работи. Изведнъж белите кристалчета, които до този момент щедро съм изсипвала в чашата си, стават твърде ценни, а отношението ми към тях – някак свидливо. Трябва да ми останат поне до понеделника, защото без тях всяка чаша чай или кафе ще ми бъде безвкусна, дори горчива…

Май не само със захарта е така. Остатъци време, остатъци  пари, остатъци любов. В един момент те стават твърде ценни, безценни дори, защото не знаем ще ги имаме ли скоро, ще имаме ли изобщо отново от тях. Не всичко се намира в магазина. Не всичко ще получим отново в понеделник.

За мен остатъците са съкровища, с които не искам да се разделям. Знам, че и от най-малкото парченце може да послужи за нещо красиво. Затова си ги събирам, подреждам и кътам ревниво, сякаш са последни целувки преди раздяла, и понякога дори не се замислям какво би се получило от тях. Важното е да ги има. Важното е, че в мига, в който ще остана без нищо, те ще ме спасят.

Разбира се, понякога и дума не става за спасение, а просто ръцете ме засърбяват. Или пък ми се приисква нещо ново за дома или за специална среща. Или просто, за да се почувствам самата аз специална. И понеже в тази сивокафеникава снежна кал навън не се чувствам никак специална, а просто поредната анонимно приведена фигурка, газеща с пиянски залитания из непроходимите тротоари, компенсирам като си правя бижута. С мек купешки филц или собственоръчно правена плъст, с много слънчев блясък на злато, с много перлена чистота, с топла мед, с елегантни сребърни детайли и дребни грейнали ярки  мънистенца. Всичко – от остатъците, разбира се…  Тази гривна например, се роди от изрезките филц и от мънистата, които останаха след направата на коледните сърца.

Първо подбрах по-големи парченца филц, а после ги нарязах на лентички с ширина около 1 см и дължина около 5 см. Разбира се, някои бяха по-дълги, други – по-къси.  След това навих от лентичките малки рулца. Идеята не е нова, в интернет могат да се видят чудесни предложения за подобни „мъниста“, изработени и от филц, и от панделки, и от обикновени ленти плат или кожа…

Едно по-дебело парченце не срязах, а превърнах в по-дълго мънисто, което да бъде акцентът на моята гривна.

Добавих му малки елементчета за украса и обших края на лентата с мъниста – така хем го прикрих, хем му придадох допълнителен блясък. Останалите малки филцови елементчета украсих по същия начин и смесих с мъниста. Винаги съм харесвала комбинацията от различни цветове метал, затова тук събрах на едно място всичко, което имах. Получи се топла гривна, която чудесно се комбинира с основната гама в гардероба ми, а и ми носи хубаво настроение.

Необходими материали: лентички филц, мъниста, елементи за изработване на бижута, тънки кръгли клещи, ножица, текстилно или друго пластично лепило (за да залепите крайчето на всяко рулце филц), игла и конец и всичко, което ви се стори подходящо;

Време за изработване: за тази гривна – около един час;

Вложени средства: един лист филц с размер А4 е около 80 стотинки, но от него можете да направите мъниста за гривните на всичките си приятелки; цените на самите мъниста и елементчета за бижута започват от 2 стотинки – затова вие сами ще прецените колко скъпа искате да бъде вашата гривна. А и преди да тръгнете на пазар, спомнете си – в някое чекмедже дреме някой самотен гердан, спотайват се забравени мъниста…