Представете си малък апартамент, в който живее жена, която си е въобразила, че всяко нещо може да бъде превърнато в друго нещо, че всичко може да бъде използвано отново и не по предназначение, а  вторият шанс е изконно право на всяка вещ (или човек) още от тъмния миг на тяхното рождение… Представете си сега как изглежда домът на тази жена. Не, не си мислете за плетените възглавнички, за рисуваните сервизи и ръчноизработените коледни украшения. Помислете си къде стоят всички онези неща, на която тя е решила, че трябва да бъде даден нов живот… Да не говорим, че тази жена има и дете, което означава огромен брой недоизрисувани моливи и пастели от всякакъв вид, изписани-недоизписани флумастери, камъчета, лешници, кестени и какви ли не други съкровища…

И най-неочаквано тази жена, застанала на ръба на отчаянието и вече почти примирена, че в дома й ще бъде постоянен хаос, открива спасение. Не огромното спасение, което би било отделна стая-ателие с безброй шафове, шкафчета и чекмедженца. Но едно малко спасенийце, което поне да й помогне в организацията и приютяването на нещата.

Тази жена открива, че пиенето на кафе е полезно. Но кутийките се трупат. Открай време тя ги събира в една торба и всеки път, когато се спъне в нея и те се раздрънчат, си казва: „Ох, трябва най-накрая да измисля нещо с тях!“. Идеите й преминават през свещници за терасата, саксийки за билки, вятърен чан дори, представете си!

И най-неочаквано един плетен на две куки вълнен конус, облечен върху грамадна саксия за фикус, й дава решението: малките кутийки се покриват с малки чорапчета. Тя разравя чекмеджето с чорапи на сина си и изважда онези летни екземпляри, които още към октомври са изгубили шанса да бъдат отново обути.

Срязва всички чорапки на две части…

И ги облича върху кутийките и бурканчетата. Това я спасява от досадното боядисване и от още по-досадното стъргане на етикети. А най-хубавото е откритието, че капачките също могат да се използват, просто чорапчето трябва да бъде леко издърпано надолу, за да се открие винтът или мястото на уплътняване.

Сега тази жена вече има малка пъстра армия, лакомо очакваща да погълне всички онези дребни мънистенца, винтчета, болтчета, шнурчета и миниатюрни изрезчици, които тя пази с идеята да ги превърне в нещо друго, но незнайно кога. Това я прави спокойна за близкото бъдеще и й дава повече време щастливо да си мечтае за онази просторна и само нейна си стая-aтелие…

Необходими материали: кутийки от кафе, бурканчета, консервени кутии и детски чорапки , ножица;

Време за изработване: за 10 кутийки – около 10 минути;

Вложени средства: нито стотинка