Сърбят ли ви ръцете?

Здравейте, казвам се Вихра. Някои от вас ме познават от телевизионното предаване „На кафе“, други – от работата ми в списание “За Хората“ или от публикациите в списание „Максимум“.

Author Archive

Остатъци

Остатъци

Лъжичка нескафе, четири пръста гореща вода, два пръста мляко. Захар четири, не три… по-добре две лъжички. Събота вечер е, а захарта неусетно е намаляла. Навън е тъмно и студено, а в неделя близкият магазин не работи. Изведнъж белите кристалчета, които до този момент щедро съм изсипвала в чашата си, стават твърде ценни, а отношението ми...
Цвете от спомени

Цвете от спомени

  Вероятно никога няма да забравя онзи топъл октомврийски следобед, в който баща ми дойде на рождения ден на внука си преди всички останали гости и донесе огромен цветен конструктор. У дома, в следобедно и предзалезно време, светлината прониква и се разлива по уникално красив начин, изпъстряйки стените и пода с топли шарки като  обогатява...
... и сто и двайсет перли

… и сто и двайсет перли

Откакто започнаха студовете, все ми се плете – за това има ясно психологическо обяснение. Като вляза в магазина за прежди, погледът ми веднага залепва за най-ярките цветове. И не само залепва за тях, ами и започва да ги комбинира – зеленото с виолетовото, розовото с цикламеното и зеленото, оранжевото със зеленото, малиновочервеното с онова, шипковото,...
На ръба на отчаянието или Скрито-покрито

На ръба на отчаянието или Скрито-покрито

Представете си малък апартамент, в който живее жена, която си е въобразила, че всяко нещо може да бъде превърнато в друго нещо, че всичко може да бъде използвано отново и не по предназначение, а  вторият шанс е изконно право на всяка вещ (или човек) още от тъмния миг на тяхното рождение… Представете си сега как...
... и малко топлинка

… и малко топлинка

Тези дни навън е студено. Много студено. Огънят в камината бумти, но някакъв особен хлад се промъква неканен иззад гърба ми, кара ръцете ми да леденеят и ме плаши.  Студът е тревожен. Когато е студен, домът ми сякаш не е моята крепост, не е онова вълшебно защитено място, в което мога да се скрия от...
За мъжете и техните кораби...

За мъжете и техните кораби…

… или за момичетата, които ще останат на брега, но имат клещи и чук и не се боят да ги използват… или защото зад успеха на всеки велик мъж винаги стои по някоя жена… С това романтично-шеговито начало започвам предложението си как сами да си направите ефектни и старинно изглеждащи висулки за колие или обици....
Неочаквани уроци

Неочаквани уроци

Козметичката ми е невероятна. Геолог по образование, тя е от хората, които постоянно четат и не спират да издирват и купуват нови книги, да допълват и обогатяват онова, което вече знаят. И аз съм от четящите, но понякога пред нея се чувствам като петокласничка. Човек би предположил, че единственото, което получaвам, ще са клюки от...
Мандарини за Лора

Мандарини за Лора

… защото й обещах мандаринова идея за празниците, а се забавих. И защото тя ме провокира да се разровя из гардероба си и да извадя на бял свят всички оранжеви дрехи, шалове и бижута, които отдавна бях забравила. И сега, като дръпна тежката, плъзгаща се врата, отвътре сякаш ме поглежда лятото. Зима в град, пълен с...
С аромат на мандарини

С аромат на мандарини

Тази сутрин у дома ухае на мандарини – чудният смесен аромат на свеж плод и пареща, леко препечена цитрусова коричка. Вероятно всичко започва с детството ми, в което мирисът на портокали и мандарини беше ясен знак, че Коледа е дошла. Днес ми е трудно да обясня на сина си, че някога мандарините, бананите и портокалите...
ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО!

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО!

Честито Рождество на всички! Независимо от вярата ви, независимо от религията ви, независимо от това, какви очаквания сте имали за празниците… Мислех да приложа някоя по-светла снимка към това пожелание. Но снощи, след полунощ, открих това малко свещниче пред външната ми врата… В момента, в който го видях, светлината на стълбището угасна, пламъчето на свещичката...
Кажете си днешното днес...

Кажете си днешното днес…

… или когато и да е, но максимално скоро! Тези дни се въртят из главата ми два стиха от Дамян Дамянов: - Човеци, кажете си днешното днес! Че може би утре, уви ще е късно! Никога няма да забравя една вечер, в която баща ми беше дошъл на гости…. Когато го изпращах, хич не ми...
... и Ти благодаря за малките чудеса...

… и Ти благодаря за малките чудеса…

В този странен, по-скоро пролетен, следобед на 17 декември, докато слънчевият пролетен вятър от сутринта се  превръща в оловносива буря и в прозореца ми започват да катастрофират с луда скорост огромни дъждовни капки; в този следобед, докато случам любовните песни на Лорета Годжи и Джани Моранди и отмервам поредната доза на антибиотика си, а плановете ми за...