Днес довя мирис на пролет и тъмносиви облаци, натежали от истинска влага, а не от скреж. Разбира се, после ги отвя нанякъде, но усещането си остана. И аз се устремих пак към пъстрите неща – шарени мъниста, многоцветни конци за бродиране… Когато навън дълго време е било сиво и мрачно, изпадам в странно състояние, което съм нарекла Синдром на свраката. То се характеризира с неописуемо силно, почти абстинентно влечение към всичко пъстро и лъскаво. Но тъй като природата все пак ме е дарила с някакво чувство за мярка, имам си две места само, които съм склонна да накича с всичко, което е привлякло душата ми – ръцете и ушите. Майка ми навремето повтаряше, че хората не бива да ми подаряват тежки неща, защото всичко, което харесвам, окачвам по ушите си. А татко, светла му памет, когато видеше отрупаните ми с гривни ръце, с истинско изумление промърморваше: „Не мога да разбера копнежа на жените да натоварват китките си“. Може би тук е мястото да кажа, че родителите ми са художници и това тяхно отношение беше по-скоро закачлив израз на любовта им и донякъде гордост от това, че дъщеря им изгражда свой си, уникален, образ. Пък и дали са можели да се мръщят наистина, след като заради тях съм израснала сред албуми с картини, безброй тубички с бои и палитри с неназовими от смесването цветове…

И така… вятърът довя Синдрома на свраката, а аз си направих забелязваща се отдалече гривна… Всъщност, три гривни. Не се сдържах.

Взимате стегнато пресукана прежда или конци мулине, шепа елементи за изработване на бижута – мъниста, телени аксесоари за нанизване, закопчалка, клещи и ножица. От преждата и конците изплитате плитка с дължина около 30 сантиметра или увивате шнур със същата дължина. Когато шнурът (или плитката)  е готов, сгъвате го на две и нанизвате на мястото на сгъвката малка халкичка. Аз сложих две, защото за окото на свраката блясъкът не беше достатъчен и тя поиска още. За нанизаната халкичка закачате друга и така единият край на гривната ви е готов.

Ако нямате бижутерска или дори обикновена тел, можете да си направите ефектни „халкички“ като вържете на възел две телчета за нанизване на мъниста. Ако използвате едно, халкичката ще има едно „ушенце“, ако предпочетете три – халкичката ще бъде с три „ушенца“… Разбира се, много по-лесно ще ви бъде да използвате класическа по-голяма халка, но аз нямах такава и трябваше да импровизирам…

После събирате другите два края на шнура, нанизвате в тях халкичката, която току-що сте изработили, или халката, с която разполагате, обръщате шнура и затягате с тел полученото ъгълче.

По този начин ви остава само да добавите и закопчалката и гривната ви ще бъде готова.

Но аз ви съветвам да не спирате дотук. Пък ако и във вас се е отворило сврачето око, сами няма да пропуснете да добавите някое и друго мънисто, висулка или каквото елементче ви се стори подходящо. Това си е вашата гривна, направете я уникална! После остава само да я носите с наслада – дори и сега, когато навън все още е сиво и студено, а тя ще се крие в ръкавицата ви. Наслаждавайте се на пролетното настроение, което вятърът неочаквано е довял…

Необходими материали: стегнато пресукана прежда или конци мулине, шепа елементи за изработване на бижута – мъниста, телени аксесоари за нанизване, закопчалка, клещи и ножица. От един малък масур мулине можете да направите една или две гривни – зависи колко дебел искате да бъде шнурът (плитката);

Време за изработване: приблизително около час;

Вложени средства: един масур мулине струва между 45 и 60 стотинки, поне на такива цени съм ги купувала аз. Металните елементчета за нанизване са стотинки, но ако поискате да изберете по-специални мъниста, може да платите няколко лева, че и повече, за едно. Вие решавате.