|
|
Как сами да изработим картички за детско тържество
С приближаването на лятото дните за детски празници сякаш се увеличават. Разбира се, това е измамно усещане, но няма нищо лошо да свързваме лятото с мисълта за щастливи деца, тичащи по облени от слънцето поляни, за рождени дни с огромни пъстри торти, за купчини лакомства и летящи в небето балони. Синът ми много обича рождените дни и искрено се вълнува от това какъв подарък ще изберем. Аз съм от поколението, което все още е убедено, че малко неща могат да заменят хубавата книга, а той твърдо вярва, че най-важното са играчките. Но и двамата сме убедени в едно – картичката с пожеланията трябва да бъде специална и по възможност, изработена от този, който прави подаръка.
Миналата седмица обаче, покрай безброй мои ангажименти, подготовка за контролни и денонощие, ограничено само в 24 часа, закъсняхме ужасно много за рождения ден на негов приятел. И забравихме картичката. За късмет, в последните минути преди да дойде таксито, ми хрумна една идея – бърза, лесна и забавна.
Първо, обаче, трябва да направя една уговорка. За да реализирате тази идея в последния момент, е добре да имате малък домашен „склад” с различни материали за спешни случаи. Най-важните сред тях са няколко листа филц, тънка сатенена панделка, двойнозалепващо тиксо, ножичка за нокти, която да използвате само за изрязване на декорации, бързосъхнещо лепило, флумастери, няколко бели листа или парче тънък картон и всичко друго, което може да ви е останало от изобретяването на разни домашни красоти. Разбира се, най-лесно би било този „склад” да бъде една голяма кутия – в моя случай става са 8 големи кутии, а в мечтите ми лети цяла стая с десетки чекмедженца с най-различни материали. Но дори и да нямате такава голяма стая, и една кутия с най-необходимото ще ви спаси в моментите, в които бързо се нуждаете от интересен акцент.
Измъкнете от тази кутия лист (или листове) цветен филц, тънък картон (или бял лист хартия), двойнозалепващо тиксо, ножици и перфоратор за хартия. Изрежете от картона или хартията парче, не по-голямо от 10х10 см, а после го налепете отгоре с двойнозалепващото тиксо. Отлепете тиксото и залепете хартията върху листа филц. (Ако филцът е по-дебел от 1 мм, може да ползвате по-тънката хартия, а ако е по-тънък или равен на 1 мм, съветвам ви да изберете тънкия картон. Така картичката няма да се огъва и лесно ще използвате перфоратора.)
Изрежете от филца формата, която ви е хрумнала – може да бъде странно извънземно създание, подобно на моя лилав червей, може да бъде ябълка, може да бъде охлюв или листо. Ако искате да добавите още цветове, използвайте филц с друг цвят, но поставяйте двойнозалепващото тиксо направо върху него. После остава само да залепите върху основата новата форма… Най-накрая изберете къде да пробиете дупка с перфоратора – тя ще ви е нужна, за да закрепите картичката. На гърба напишете онова, което сте си намислили. Според мен най-изчерпателно би било: „Пожелавам ти много усмивки!”
Материали: лист (или листове) цветен филц, тънък картон или бял лист хартия, двойнозалепващо тиксо, ножици и перфоратор за хартия;
Време за изработване: 5 минути
Вложени средства: Аз имах всички материали отпреди – нали знаете, че рядко изхвърлям парченца с размери над 5 кв.мм (напоследък откривам приложения и за по-малките). Иначе, един лист плъст с дебелина около 1 мм струва между 0,30 и 0,50 лв., а двойнозалепващото тиксо варира между 3 и 10 лв. според марката, която ще изберете. Но и листът филц, и тиксото ще ви свършат работа и при други случаи.
Детска чанта от филц за играчки и практичен багаж
Дойде истинската топла пролет и жаждата ми за ярки цветове се усили. И изведнъж, един детски рожден ден се превърна в прекрасен повод да изработя нещо пъстро и весело, с което да зарадвам и себе си, и някой друг. Провокираха ме сестра ми и съпругът й, които обмисляха идея за интересен и същевременно полезен подарък за малко момиченце, което навършва една годинка. Моите наблюдения върху децата са ми показали, че те много обичат да имат нещо, в която да пренасят любимите си играчки – момченцата предпочитат раница, а момиченцата – чанта „като на мама”. Затова предложих – чанта за играчки! Идеята беше приета и аз се захванах за работа.
Първо купих няколко листа А4 филц в ярки цветове. Нарязах го на малки квадратчета. От всеки лист се получиха 4 квадратчета и един правоъгълник, който ми послужи за украса и за ушиването на дръжките. Върху квадратчетата апликирах сърчица, но вие може да изрежете и цветенца, и гъбки, и къщички – всичко, което ви подскаже фантазията. Приших сърчицата така, че бодовете много-много да не си личат и започнах да зашивам квадратите един за друг като оставях краищата им да стърчат навън. Така оформих двете предници, дъно и две страни. Най-лесно е когато се работи на ленти – хоризонтални или вертикални, няма значение – които после се закрепват една за друга. Най-хубавото на филца е, че не се нуждае от оверлог, подгъви и всякакви други досадни подробности. От останалите правоъгълни парчета филц уших дръжките на чантата. Тук има една важна подробност – ако правите чанта за малко дете, преценете дължината на дръжките така, че хем чантата да не се влачи по земята, хем малкото да не може да пъхне главичката си в тях.
Спазвайки тези лесни стъпки, бързо ще създадете оригинална вещ, която ще бъде хем полезна, хем красива, хем с пъстрите си цветове ще създава весело настроение.
Материали: Между 8 и 10 листа филц с формат А4 в различни цветове, цветни макари, които да ви послужат при апликирането на сърчицата, ножица и игла или шевна машина (Ако нямате шевна машина, а само игла, ще ви е нужен и поне един цял свободен ден.)
Време за изработване: Ако имате шевна машина – не повече от 3 часа. Ако нямате – поне един цял свободен ден. Аз нямам шевна машина и всички подобни зашивания правя на ръка, затова съм станала доста чевръста с иглата, но въпреки това изработването на чантата ми отне малко повече от 10 плътни часа работа.
Да не пропусна нещо важно! Не изхвърляйте и най-малките изрезки и остатъци от филца. Скоро ще ви покажа как те могат да се превърнат в оригинални брошки или бижута. А и вие сами можете да им намерите интересно приложение.
Вложени средства: около 5 лева – листовете филц ми струваха средно около 50 стотинки всеки, а макарите имах отпреди. Ниската цена прави тази чанта идеална и за млади майки, които искат нещо по-оригинално за пренасяне на пелените и бибероните при разходка, но не могат да отделят много средства.
Как сами да си направим дребни украшения от тел
Явно тези дни съм на „сватбена” вълна. И понеже съм започнала да давам съвети как трябва сами да подготвим поканите и тортата си, хрумна ми да покажа и как да направим дребни украшения за трапезата. Нали се сещате – от онези, на които закачаме картончето с името кой къде трябва да седне, или просто поставяме до чинията за повече празнично настроение… Видях подобни в един английски магазин и много ги харесах, но ми се видяха ужасно скъпи – 4 паунда всяко. И като си помислих, че на една сватба обикновено идват поне 20 човека, само тези сърчица биха стрували 80 паунда. В левове дори не ми се искаше да го изчислявам. Но пък веднага се сетих колко лесно можем и сами да си направим подобни…
Най-напред – нужна ни е тел. Изненадващо в петък всички железарии в моя район бяха свършили телта и затова използвах тинол за запояване. Но останах много доволна, защото макар и по-дебел от телта, той стои по-масивен, а в същото време е много по-лесен за работа. От тинола с пръсти увих сърчицата, а после намазах едната им страна с прозрачно бързосъхнещо лепило. И веднага я лепнах върху парче панделка. После с остра ножичка за нокти изрязах тънката материя по формата на сърчицето и увих долната част на телта така, че да бъде стабилна основа.
Друг вид украса може да се направи с намазване на телта с лепило, а после – с овалване в кристална захар. Може да се залепят пайети, мъниста, върху прозрачната панделка може да се капнат точици от контур за коприна с брокат. А може просто телта да се увие в желаната форма, която би позволила закрепването на листче с име.
По същия начин може да направите и пеперуди за детско парти или пък за къта на шаферките от сватбеното тържество…
Винаги съм била убедена, че най-сладката част от празника е в подготовката му. Очакването, обмислянето на детайлите, планирането, изработването на дребните детайли и напасването им… В нашата сватбена традиция шаферките не играят важна роля и обикновено те са малките момиченца от семейството на булката… Но колко хубав би бил един ден, в който бъдещата младоженка и близките й приятелки ще се съберат на сладки приказки и между другото ще се изработят тези малки сърчица за украсата на предстоящата сватба…
Материали: „сребърна” тел или тинол за запояване, безцветно бързосъхнещо лепило, пайети, мъниста, парчета газ в различни цветове или широка прозрачна панделка, клещи за тел (макар че с тинола се работи изключително лесно с пръсти), ножичка за нокти
Време за изработване: за едно сърчице – 10 минути
Вложени средства: в случая – нито стотинка, защото използвах само материали, които вече имах. Но помня, че бях купила макарата тинол (200 грама) за около 4 лева, а тя може да послужи за увиването на най-малко 10 сърчица. Останалата част от вложената сума зависи от вашата преценка каква панделка ще изберете. Аз най-често купувам от магазинчето на пазара „Иван Вазов” в София – изборът е богат, а един метър струва стотинки. Но в ателиетата за опаковане на подаръци се продават още много красиви видове, които, разбира се, са и малко по-скъпи, но дават още нови възможности за украса.
Направете сватбата си незабравима
С отминаването на Светлата седмица започнаха сватбите…
Разбираемо е желанието да се оженим през пролетта, когато всичко се събужда за нов живот, когато цъфналите дървета ухаят, когато времето вече е топличко и слънцето гали кожата под тънкия воал, бялото искри, а и всеки цвят сияе в хармония с другите цветове наоколо… Звучи банално, но природата ни е създала тъкмо такива – да се омагьосваме от ароматите на света, да се изкушаваме от пъстротата му, да се влюбваме и да искаме това усещане да продължи вечно. А ние можем да го направим вечно, само трябва да положим мъничко усилия – като спазим „рецептата” на магията.
Въпреки, че напоследък мнението на младите е разделено на две и едните са „за”, а другите „против” брака, според мен сватбеният ден е важен. За съжаление като че ли повече наблягаме на яденето, пиенето и показното харчене, вместо да се обърнем към нещата, които са наистина важни.
1. Често съм си мислела, че нашата сватбена церемония губи много от липсата на брачния обет. Хубаво е да има някакво обещание, някакви думи – прочетени или изречени по памет, с които да кажем на човека до себе си онова, което сами бихме искали да чуем. Църковното тайнство е тържествено и лишено от интимност, в обредния дом се чувстваме по-скоро като на награждаване след успешно състезание… Нужно ни е нещо, което да направи сватбата ни уникална, запомняща се. И простичките думи, които ще си подготвим тайно и после ще изречем пред любимия, ще са най-прекрасното вричане, по-бляскаво от короната, която свещеникът ще сложи на главите ни, по-тържествено от напътствените думи на държавната служителка. Лесно е: отделете време, обмислете внимателно какво бихте искали да кажете на човека пред себе си. Не пропускайте онова, което ви радва в него, онова, което ви кара да се смеете, онова, което ви липсва, когато той не е до вас. Това е достатъчно – кажете му го с простички думи. Нека знае, че нещо го прави уникален във вашите очи. А после му обещайте онова, което бихте искали той да обещае на вас.
2. Не е нужно гостите да бъдат много. Да, не искате да обидите всички колеги, роднини и приятели, но сватбата е вашият ден. Поканете само част от близките си, а на другите изпратете малки символични подаръчета – нежно бижу или кутийка за бижута за жените, саксия с красиво екзотично растение, диск с хубава музика, рамка за снимки, вратовръзка за мъжете или сладкиш в елегантна опаковка, пръстени за салфетки за сервиране. Най-хубаво е да изберете подаръците според това, което знаете, че хората обичат да правят. Ако някоя от бабите ви е увлечена да решава кръстословици? Купете й няколко поредици и дайте да ги подвържат красиво или й направете годишен абонамент за издание с кръстословици. Ако някоя друга роднина обича да плете или да шие гоблени – ето идея – подарете й някой желан от нея комплект! Ако някой роднина от мъжки пол обича определена музика или пък военни романи – подаръкът ви – красиво опакован и задължително надписан, е готов. Всеки път когато разтваря книгата, той ще прочита надписа и ще се сеща за вас. И това ще е по-траен спомен от едно преяждане или препиване сред суматохата на танцуващи младоженци, музика и поздравления. Ето още една чудесна идея, които открих в интернет: чиния за сервиране с вашите имена, повода и датат
(http://www.brendasweddingblog.com/blogs/2009/11/24/giveaway-100-towards-a-wedding-signature-guest-book-plate.html)
3. Сватбените покани са нещо много важно. Те показват отношението ни към тайнството на брака (защото то наистина си е тайнство, просто много често забравяме да надникнем под повърхността му), отношението ни към самите нас, отношението към хората, които каним. Вместо да поръчвате покани от някоя фирма, по-добре ги изработете сами. В интернет има страхотни идеи. А аз бих ви препоръчала бловете на Картичкофуриите (http://cardsaddicted.blogspot.com/) и Милена (http://papermill-milenka.blogspot.com), Simply perfect на Златоена (http://zzlatoena.blogspot.com/). Не е нужно всичко да е само в бяло и розово, експериментирайте с цветовете. Традицията си е традиция, но защо не заложите и на по-празнични цветове?
А ако не можете сами да изработите поканите си, поне собственоръчно напишете всяка една. Да, ще ви отнеме няколко дена да се справите с всички, а в края на всеки ден пръстите ще ви болят. Но колко хубаво ще е да напишете със собствената си ръка: „Скъпа лельо Надежда, ти винаги си била много важен човек за мен. Не мога да забравя как ме учеше да правя маслени курабийки, (как поправи скъсаното място на любимата ми рокличка, за да мога отново да си я обличам, как ми носеше топло мляко, когато бях болна, как ме изпитваше, когато учех по френски и как нежно поправяше произношението ми, как ми правеше страхотни огромни сандвичи, за да успокоя глада си след лудешките игри…)… Ще се радвам, ако споделиш с мен един от най-хубавите дни в живота ми и бъдеш гост на моята сватба…” Уверена съм, че за всеки, когото поканите, ще можете да кажете нещо подобно. Трудоемко е, но така хем ще зарадвате до сълзи онзи, на когото ще изпратите покана, хем ще е хубаво за самите вас, че сте си припомнили онези мигове. Ще се изненадате колко красиви дребнички моменти пази паметта ви! А ако не можете да се сетите поне няколко думи, с които да изразите привързаността си към някого, значи този човек не ви е наистина близък и няма смисъл да го каните.
4. Сватбената торта е магия! Има множество фирми и сладкарници, които изработват уникално красиви торти. Но си мисля… защо основната ви торта, онази, която тържествено ще разрежете двамата, да не бъде направена от вас? Създаването й ще бъде още един хубав спомен от подготовката за вашия празник. Ако не сте сръчни в кухнята – пък и тортите са си изкуство – изберете някоя съвсем лесна рецепта. Ако сте по-смели – в блоговете на Йоана (http://www.kulinarno-joana.com/) и Димитрана (http://dimitranas.blogspot.com/) ще откриете истински вълшебства! Седнете заедно, сипете си по чаша вино и обмислете рецептата, разгледайте блогове и възможности, преценете как ще комбинирате продуктите. Направете си списък с необходимото и отделете достатъчно време, за да го изпълните. А после се захванете с тази обща задача и се постарайте с любов и старание да се справите по възможно най-добрия начин. Това е момент на близост, който дълго ще си спомняте. Погледнете на него като на генерална репетиция за брака, като на брачна магия. В крайна сметка не е ли съвместният ни живот с някого точно това – обмисляне на силните и слабите ни страни, напасване на уменията и характерите ни, извличане на нужното от живота, взаимна подкрепа, взаимна помощ в създаването на нещо общо.
А ако все пак искате да зарадвате гостите си и със сладкиш-произведение на изкуството, нищо не пречи да поръчате красиво украсени малки пастички за всеки или втора специална торта.
5. И накрая – украсата на празничната маса. Колкото по-нетрадиционна е тя – толкова по-запомняща се е сватбата. Ето една идея от Apartment therapy, която би подхождала чудесно на парти в градината или сред природата:
(http://www.apartmenttherapy.com/la/look/outdoor-lighting-inspiration-use-lots-of-jars-085864)
Замислих се за всички тези неща докато гледах няколко младежи, които опитваха да закрепят огромен букет върху капака на още по-огромна лимузина. Усилията им бяха трогателни. Но дали добруването на бъдещите младоженци ще зависи от модела на колата или от размера на букетите? Щастието е в дребничките неща, нали така?
Водещата снимка е от www.centralpark.com
(http://www.centralpark.com/pages/activities/wedding.jpg)
Точно днес си мислех, че каквито и задължения да са ме нападнали, не е редно да изоставям блога си. Милена ми показа, че съм била права. Наградата, която ми подари, ме накара да се почувствам част от една прекрасна, вдъхновяваща общност на жени, които ежедневно правят живота красив, забавен, вкусен. Безкрайно благодаря! Милена, мисля, че знаеш какво означава за мен това, и колко съм трогната!
Тъкмо по празниците една позната ми изпрати линк към блог, чиято авторка ме подиграваше, че съм била „вземала назаем“ чужди идеи. Заглавието беше „Творческото безсилие“. Първоначално ми стана обидно до сълзи, защото винаги съм казвала кое откъде съм взела, коя чужда идея на какво ме е навела или каква друга идея ми е дала. После си казах: такива хора винаги ще има. Никога не съм имала претенцията, че откривам топлата вода или пък колелото. Никога не съм парадирала, че съм открила нещо уникално – споделям само своята интерпретация на онова, което съм видяла или научила. Споделям го така, както със сестра ми си споделяме какво сме решили да си ушием, какво да изобретим за украсата вкъщи… Всички плетем, всички шием, всички готвим, всички измисляме хитри начини как да скрием някоя дупчица на детската дрешка или как да освежим поомръзнала блуза – това е част от удоволствието да си жена. Все едно някой в кулинарния си блог да покаже своя рецепта за кисело зеле с ориз, а някой да го обвини, че „взема назаем“ от големите готвачи и всъщност е творчески безсилен, защото видиш ли, зеле се готвело от векове. Или пък прекрасните картички на всички майсторки в пространството – картички се създават и разменят от векове вече, но на никого не би му хрумнало да каже, че идеята да правиш картички е кражба на нечии идеи…
Но всяко зло – за добро! Преглътнатото огорчение ме накара още по-силно да се зарадвам на наградата и още по-ясно да осъзная колко хубаво е, че има жени творящи, споделящи, вдъхновяващи, разказващи цели прекрасни истории с нещата, които създават – независимо дали тези неща са украшения за дома, идеи за подаръци, вкусно ястие, красива торта, съвети как да се справяме с грижите в домакинството и как да променяме живота си към по-добро…
А сега – да спазя правилата! Това е втората – също много хубава част – да изброя 10 неща, които ме правят щастлива, да разкрия 5 неща, които повечето хора не знаят за мен, и сама да наградя 5 блога, или както Милена беше написала – техните създатели.
Continue reading Една прекрасна изненада!
Много усмивки и искрена радост в сърцата ви!
Ако не ви се иска да цапате ръцете си с боя, да миете буркани, да ходите до магазина за още оцет… Ако домът ви вече е пълен с украсени яйца и за семейството, и за роднините… Ако са ви останали малко повече тънки прежди или цветни конци мулине… И ако има откъде да измъкнете час-два свободно време в един от най-натоварените с ангажименти периоди в годината…
… вероятно тази идея ще ви хареса. Най-хубавото в нея е, че може изобщо да не варите или изпразвате яйца. И изобщо може да не използвате тази идея около Великден. Просто някой път, ако решите да правите омлет, белтъчени целувки, сладкиш с яйчен крем или кекс, извадете от хладилника студените яйца, подредете ги в чинийка и им сложете шапчиците. Докато чакате да придобият стайна температура, те ще бъдат забавна и чаровна украса на вашата кухня…
Весели празници!
Украса на великденско яйце със сърма и тесто
Късно вечерта на Велики четвъртък се присетих, че не съм споделила любимата си рецепта за украса на яйца. Любима ми е, защото е относително бърза, ефектна е и не ме прави зависима от капризите на боите. Тя се роди преди години, пред поредната тенджера напукани яйца, които някак трябваше да спася…
За да украсите яйцата си по този начин, са ви нужни едно изпразнено и изплакнато яйце, сол, брашно, вода, безцветен лак за нокти (или бързосъхнещо лепило) и сърма. Пригответе гъста каша от равни количества сол и брашно, разредени с малко водичка. Внимавайте да не направите огромно количество – за украсата на 5 яйца ще ви трябват само една чаена лъжичка с връх брашно и една чаена лъжичка с връх сол. Ако сместа ви се види рядка, смело може да добавите още сол. С тънката част на сладкарския шприц (признавам, че аз не работя умело с него) или с обикновена фунийка от хартия (много съм добра в използването им), изцедете точици по цялата повърхност на яйцето. Когато те изсъхнат, обърнете го, и направете точици и по другата страна. За по-голям ефект може внимателно да поръсите върху тестото и няколко кристалчета морска сол или просто по-едра готварска сол. Не се притснявайте, ако някоя от точиците се разтече. Моите почти винаги го правят, но това не влияе на красотата на яйцата. Ако имате повече време може да експериментирате и да очертаете различни вълнообразни форми. А за да изсъхне по-бързо сместа, ще ви помогнат или сешоарът за коса, или слабозагрятата фурна на печката. Не се притеснявайте, ако във фурната връхчетата на точиците покафенеят – дефектът ще бъде ефект.
Когато точиците са вече изсъхнали, започнете да увивате сърмата около тях – безразборно, като залавяте конците за грапавините. Закрепете първите няколко намотки с безцветен лак за нокти или с бързосъхнещо лепило, а после продължете на навивате колкото сметнете за добре, но така, че все пак по-светлите точици от тесто да изпъкват. Накрая залепете и последната част от намотката с лак или с лепило. И яйцето е готово – златно и празнично! Ако искате, може да комбинирате златна и сребърна сърма, може да приложите тази техника и върху оцветено, и върху неоцветено яйце.
Материали: изпразнено и изплакнато яйце, сол, брашно, вода, безцветен лак за нокти (или бързосъхнещо лепило) и сърма. Ако искате да експериментирате с друг вид домашни глини, интересни и полезни рецепти ще откриете в рубриката Моделиране на Крокотак: http://krokotak.com/2009/04/testo/
Време за изработване: за съхнене на тестото – около 1- 2 часа, за навиване на сърмата: 3-5 минути. Разбира се, ако идеята ви харесва, може да оформите точиците по едната страна на 10 или дори 20 яйца, а после да отидете да свършите някаква своя си работа. После направете същото и с втората половина, а накрая, когато всичко е изсъхнало, връчете на всеки член от семейството си по една макара със сърма и навиването ще приключи за броени минути.
Вложени средства: аз купувам една макара сърма за 1 лв. и тя ми стига за увиването на три яйца. Солта и брашното ги има във всеки дом – ако случайно в момента нямате, помолете някоя съседка, а в края на деня й се отблагодарете с едно красиво златно яйце.
Пилета и зайци за великденска украса
Преди около две години, на следобедните петъчни занимания за деца във Френския културен център, синът ми изработи едно очарователно яркожълто пиле от хартия, което още стои на видно място у дома. Всеки Великден оттогава насам, слагаме пилето на празничната трапеза и се радваме и на слънчевия му цвят и на детското желание за творчество. Наблюденията ми – не само върху моето, но и върху други деца – са, че малките много обичат да изработват разни неща. И колкото повече възможности за това им даваме, толкова по-уверени можем да бъдем, че мозъчетата им се развиват, че фантазията им се обогатява, че когато пораснат, те ще бъдат хора с цветно ежедневие и ще могат да решават житейските си грижи с лекота. Пък и кой знае – може да станат световноизвестни творци. Да не говорим колко приятни са тези занимания, гледката на малките пръстчета, омазани в боички или лепило, които смело боравят с ножичката, четката или цветните хартии. А колко хубаво е после готовото произведение да бъде поставено някъде на почетно място и всички гости да му се радват, да се възхищават на детето и да го хвалят – мисля, че подобни неща са изключително важни за изграждането на детското самочувствие и увереност в собствените сили.
Но аз се поотплеснах. Бях решила да покажа „рецептата” за изработване на великденски пиленца за украса на масата и дома. Малко промених оригиналната кройка, за да е по-лесна, и добавих цветен филц и вата, за да станат пиленцата по-пухкави.
Вземете лист ненужен картон – най-добра работа ще ви свърши онзи, от който са изработени пощенските картички или меките корици на различните каталози. После изрежете две яйцевидни форми с прикрепени към долната им част малки правоъгълничета – те са много важни, защото представляват бъдещата основа на вашето пиле.
След това намажете едната страна на картона (по-добре бялата или по-малко оцветената, за да не прозира отдолу) с лепило и залепете върху нея лист цветен филц. Направете така и с двете форми, но внимавайте да не залепите филц и върху правоъгълничетата. После изрежете филца по очертанията на картона като го оставите да стърчи около един милиметър, не повече. От филц с друг цвят по избор изрежете крилца и „перчем” и ги залепете за гърба на яйцевидната форма. После изрежете от бял картон и няколко овални парченца – две бели и две по-тъмни – за очички. Ако искате очичките да имат „трогателен блясък” и „влажност”, залепете в края на ирисите по една бяла конфета. Това е хитър трик, прилаган от художниците в японския стил аниме.
От малко квадратно парченце филц в оранжев или червен цвят, сгънато по диагонал, направете човчицата и също я залепете. Внимавайте да оставите горната й половинка незалепена, така тя ще може да стои отворена. Накрая остава да прегънете и залепите едно за друго оставените по-рано правоъгълничета, а след тях – и горната част на яйцевидната форма – там където е перчемът.
И пилето е готово!
Вчера Биляна ме попита как така се раждат идеите ми, а аз й отговорих, че голяма част от тях са се появили в опит да спася някоя грешка. Така се случи и сега – опитах да направя бяло пиле като замених филца с бяла вата. Но клетото създание така приличаше на заек, че реших да направя и един истински заек. Единственото по-различно в изработването му бяха малката опашчица от смачкана на топче вата, лапите и ушите…
Материали: цветен филц, вата, бързосъхнещо лепило, бял картон (но не много дебел и твърд), ножица, бели конфети
Време за изработване: за едно пиле – не повече от половин час
Вложени средства: купувала съм листовете цветен филц с размер А4 по около 0,70 лв единия, но един лист ще ви стигне за поне 4 пилета от показания размер – с височина 8 см. (Разбира се, може да направите по-голямо пиле и само за облепянето на картонената основа да изразходвате по един лист А4.) Иначе, най-общо ви трябват 2 или три цвята – ако искате да направите пилетата по-пъстри, просто ще купите повече листове с други цветове. Така че вложените средства зависят от вашето желание и възможности.
Украса за великденско яйце с тишу
В момента в София вали, а разбрах, че на някои места дъждът дори обърнал на сняг. Това провали плановете ми да се погрижа за саксиите по терасите и да посадя нови цветя, но все пак не направи деня ми сив и мрачен. Защото реших тъкмо днес, на Цветница, да покажа най-пъстрото, най-шареното, най-цветното яйце, което някога съм правила.
Става дума за онази идея с малките топченца смачкано тишу, за която бях споменала в предишните дни. Мисля си, че колкото повече цветове включим в празника, толкова по-хубав ще бъде той. Разбира се, цветовете не могат да заместят другите ценни неща като любовта, приятелството, обичта, радостта, взаимопомощта, уважението, но все пак са важни.
Намачкайте парченцата тишу на малки меки топчета. Не ги стягайте много, защото ще станат по-тежки и залепянето им ще става по-бавно и трудно. После намажете върха на яйцето с лепило С200 и прикрийте дупката от изпразването му. После започнете да добавяте цветните топчета тишу едно по едно и леко притискайте, за да се залепят.
Когато цялото яйце е облепено, остава само да завържете сатенена панделка през средата – като акцент. Внимавайте да не я стегнете много – има опасност да счупите черупката на яйцето. Това е украса, която не зависи от капризите на боите. Замислете се дали някога е било възможно да постигнете толкова ярки цветове, при това такива, каквито ви дойдат наум. Търсете вдъхновението за тях в най-пъстрите места, за които се сетите, и великденските ви яйца ще бъдат невероятни!
Материали: листове цветно тишу, цветовете избирате сами; лепило С200, сатенена панделка. И яйце, разбира се.
Време за изработване: около един час – час и половина за яйце
Вложени средства: един лист цветно тишу струва около 0,50 лв., а тубата лепило С200 – около 2 лв. Но само с един лист тишу може да украсите поне 10 яйца, а една туба лепило ще ви стигне дори за повече от 10 яйца.
Филцова кошничка за великденски яйца
Най-големият ми великденски проблем винаги е бил опаковката на украсените яйца. Подарявам ги на много хора и ми се иска хем да са защитени от счупване, хем да се виждат, хем да изглеждат красиво. Досега залагах на панички с естествена или изкуствена трева и на целофан с панделка. Но всеки път, когато се наложеше да събера няколко пакета заедно, мисълта ми постоянно беше в яйцата: „Дано не се разместят! Ами ако се счупят?! Дано не се счупят!” Подавах всеки подарък с притеснение като предварително го оглеждах, търсейки нещо нередно.
И така минаваха, година след година, Великден след Великден, докато тази пролет, най-ненадейно, не видях в един английски магазин филцови кошници за великденски яйца. Казах си: „Ето, това е решението на проблема ми, ще си направя такива!” Разбира се, те бяха истински кошници – от тези, които спокойно събират поне 3 дузини яйца. Пък и филцът им беше по-плътен, бяха зашити по малко по-различен начин. Но аз реших да префасонирам модела и да създам свои кошнички – големи, колкото да съберат яйцата за едно семейство. Прецених, че няма смисъл да им слагам и дръжка, защото тя ще ограничава достъпа до яйцата, Пък и като отмине Великден, подобна кошничка би могла да се използва за какво ли не: като панерче за филийки препечен хляб (е, хубаво е да има една салфетка между филца и хляба), за съхраняване на тампони за разгримиране и гримове, козметични принадлежности, гердани, макари за шиене, детски пастели и цветни моливи, щипки за пране…
Взех два листа изкуствен зелен филц с размери А4 и скроих от тях стените и дъното на кошничката – три правоъгълника и два квадрата. После ги заших един за друг с яркооранжева тропоска и основата беше готова. След това нарязах стените на триъгълници – за да имитирам трева, и добавих от вътрешната страна парчета светлозелен филц – така „тревата” изглеждаше по-пищна. Залепих ги с бързосъхнещо лепило, но онези, които не искат да използват лепила, може да пришият двата пласта като от външната страна нанизват на всеки бод по едно пъстро мънисто. Накрая от разноцветни парчета филц изрязах стилизирани лаленца и ги залепих между двата пласта на стените. Добавих на дъното дебел пласт изкуствена трева и кошничката за великденски яйца беше готова! Накрая, когато подарявам яйцата, всяка кошничка ще бъде увита с целофан, вързан отгоре с панделка – така яйцата хем ще бъдат защитени, хем ще се виждат, хем подаръкът ще изглежда красиво!
Материали: листове филц с размер А4 в различни цветове, конци мулине, ножица, по-дебела игла, бързосъхнещо лепило или дребни пъстри мъниста
Време за изработване: 1 час
Вложени средства: листовете филц съм купувала по средно 0,70 лв., а мулинето е 0,30 лв.
Великденско яйце III
Обичам сутрините на Разпети петък, когато по улиците виждам детски личица със следи от червена боя за яйца по бузките и челцето. А малките ръчички, омацани в различни, често неопределени цветове, са толкова очарователни! Като знам как моят син смело бърка в боите и експериментира, представям си какви емоции царят на Велики четвъртък в повечето домове. Представям си любопитството, вълнението ще се получат ли добре цветовете, после радостта…
Миналата година моите бои не хванаха плътно и яйцата, определени за подаръци, останаха болнаво бледи. И тъкмо когато огорчена се захванах да събирам застланите по масата хартии, изведнъж ми хрумна, че мога за пореден път да използвам цветното тишу. Събрах всички парченца и направих миниатюрни топченца. После залепих всяко от тях върху черупките, вързах панделки и се получиха чудесни пъстри яйца, които на всичкото отгоре бяха и малко по-добре защитени от счупване. Но и по-тежки. Мисля да покажа тази идея в някоя от следващите публикации, а сега ще демонстрирам една, която беше вдъхновена и от цветното тишу, и от липсата на червено такова.
Всичко започна с едни обикновени подложки за сервиране с огромни червени макове. Заради тях се изкуших да купя червени хартиени салфетки и гладки бели купи за супа. После една вечер докато разтребвах масата, небрежно смачках на топка салфетките, а те, обидени, ми заприличаха на току-що откъснати макове. И реших, че някои от великденските ми яйца ще бъдат украсени именно с макове. Ето как:
Първо прикрих дупчиците от изцеждането на яйцето със завързани на кръст зелени панделки. За да са добре закрепени, капнах на няколко места бързосъхнещо лепило.
После откъснах от сгъната червена салфетка малки кръгли късчета. Не ги изрязах с ножичка, а ги накъсах – стори ми се, че така по-добре ще наподобя нежните крайчета на маковите листенца. После разделих всяко кръгче на два пласта и ги слепих с капка бързосъхнещо лепило – по този начин се застраховах, че по-късно цветчетата няма да се разпаднат.
Смачках късчетата с пръсти така, че да заприличат на малки купички, капнах във всяка по капка бързосъхнещо лепило и изсипах по няколко от най-дребните мънистенца, които намерих у дома. За съжаление нямах много черни или тъмнокафяви, но мисля, че и комбинацията от сиво, кафяво и тъмнозелено се получи добре. След това залепих цветченцата (отново с бързосъхнещо лепило) покрай панделката така, че хем да е леко прикрита от тях, хем да се вижда. Най-накрая добавих листенцата от филц, които бяха останали от украсата на зеленото яйце.
Мисля си, че това е лесна технология за украса, която не се влияе от капризите на боите, качеството на оцета и притесненията ще се начупят ли яйцата в тенджерата. Вероятно тя беше повлияна и от духа на наближаващата Цветница и от изкушаващо пъстрите сергии с цветя по пазарите. Но какво по-хубаво от това?
Материали: за едно яйце – една червена хартиена салфетка, няколко квадратни сантиметра зелен филц (ако няма такъв, може да използвате смачкани топчета зелена салфетка или зелено тишу), бързосъхнещо лепило, не повече от 40 см зелена панделка (по-добре да е сатенена и плътна) и дребни мъниста (по възможност в тъмни цветове)
Време за изработване: за едно яйце – около един час
Вложени средства: не повече от 1 лв. за яйце, но аз използвах материалите, които намерих вкъщи и затова не платих извънредно нито стотинка.
Великденско яйце II
В тези дни преди Цветница и Великден съм в зелено настроение. Може би защото Англия ме изпрати с вече искрящо зелени ливади, с цели поляни кокичета и нарциси, нацъфтели между дърветата, с минзухари, които спокойно си растат из общите градски тревни площи и никой не ги къса. Като софийско чедо не бях виждала такова изобилие на свободнорастящи пролетни цветя, необрани и неувързани в букетчета. И чак ми дожаля за кокичетата, минзухарите и нарцисите, които в този период се появяват по пазарите, а после тъжно увяхват в домовете ни. Не е ли по-хубаво, по-трогващо и радващо очите и сърцето, ако те си цъфтят необезпокоявани из градинките, под дърветата край улиците, в парковете, в зелените пространства между двете платна на пътя?
Замислих се също, че яйцата, които съм украсявала досега, са били все в червено, оранжево, златно, розово и жълто и зеленото е било оставено за тревичката, по която съм ги нареждала. Но сега ми се прииска да направя изцяло зелени, ярки пролетни, яйца.
Избрах за целта зеления филц, който преди Коледа бях купила от магазин „Слънчоглед”, и изрязах от него мънички зелени листенца, клончета и цветчета. Използвах извитата ножичка за нокти – с нея е по-лесно. Разбира се, първо закрих дупчиците, от които бях източила сърцевината на яйцето. Хубавото на тази идея за украса е, че можете да комбинирате отделни листенца с клончета и с цветчета и ако някъде остане празно пространство, винаги може да прибавите още едно или няколко елементчета. Важно е само те да са дребнички, за да прилягат добре върху извитата повърхност на яйцето. Колкото по-миниатюрни са, толкова по-ефектно ще бъде то. Ако са много дълги или едри, все някое крайче няма да пасне на извивката и украсата ще стърчи. Ако нямате филц, може да използвате някоя от цветните кърпи за бърсане на прах – за нея обаче ще ви трябва много остра ножичка, тъй като иначе краищата на елементчетата ще станат раздърпани. После всяко елементче се докосва леко с бързосъхнещо лепило и се поставя на мястото, за което е предвидено. Ще видите, че усещането при украсата на подобно яйце е сякаш редите пъзел.
Само не забравяйте, че ако украсявате така неизпразнено яйце, не трябва после да го ядете – веществата в лепилото може да проникнат през черупката му и да ви навредят.
Материали: Цветен филц, бързосъхнещо лепило, остра извита ножичка за нокти
Време за изработване: около един час за едно яйце
Вложени средства: не повече от 1лв. за едно яйце. Тънките листове цветен филц струваха по-малко от 1лв единия, а един лист би ви послужил за украсата на поне пет яйца. Не ви е нужно и голямо количество бързосъхнещо лепило. Една миниатюрна капчица от него е напълно достатъчна, за да закрепи стабилно дребните елементчета.
Великденско яйце I
Великден, заедно с Коледа, е един от най-хубавите празници. И докато Коледата е спокойна и някак повече затворена в дома и семейството, Великден е ярък, блестящ, показен. Той ни предизвиква да излезем на улицата, да се смесим с тълпата, да се смеем, да се фукаме с новите си дрехи, да вкусваме нови храни. Истинско тържество на възраждащата се природа и събуждащото се от зимния сън общество. Независимо в какво вярваме, как вярваме и доколко вярваме. Защото с каквото и да сме се занимавали, колкото и натоварено да е било ежедневието ни в предходните месеци, студът и снегът са ни карали да бъдем инертни, сънливи, мързеливи.
Да си призная, аз не спазвам строго правилото яйца да се боядисват във Велики четвъртък и, ако се налага, в съботата. Украсявам яйцата, които ще подарявам на роднини и приятели през цялата седмица между Цветница и Великден, защото и приятелите ми са много, и украсата обикновено е сложна и изисква да отделя повече време на всяко едно яйце. Но пък го правя с много настроение, предвкусвайки празника и хубавите срещи. Пък и като се замисли човек, яйцето е символ на раждането на една нова вселена, на един нов свят, нова проява. Всяка световна култура има своето вярване, че от яйцето се е появило нещо извънредно значително. Е, не заслужава ли това яйце, което ще подарите, този символ на раждането и възкресението, да бъде подобаващо украсен?
И тъй като вече отдавна съм „на великденска вълна” аз реших през идващите дни, в няколко поредни публикации да споделя начините, по които украсявам своите великденски яйца. Старая се всяка година те да бъдат различни и да изненадат приятно онези, които ще ги получат.
Ето и първата идея – много блясък!
За целта ви е нужно едно яйце, изпразнено от съдържанието му и старателно изплакнато с вода и сапун. Изрежете от сатенена панделка малки листенца и започнете да ги залепвате с бързосъхнещо лепило по повърхността – първо покрийте дупчиците. За да ви е по-лесно да работите, поставете яйцето върху капачка от бутилка с минерална вода, така то ще стои стабилно. При оформянето на цветчетата от сатенени парченца може да развихрите цялата си фантазия. Аз най-често комбинирам два цвята сатен, а отгоре, за повече блясък, залепям лъскави пайети и мъниста. После, когато цялото яйце е налепено с цветчета, очертавам с брокатено лепило или с контур клончета и листенца, а накрая, за да заблести цялото яйце, запълвам останалите празни пространства с малки брокатени точици. Украсата е забавна, най-досадното при изпълнението й обаче е чакането в края на отделните етапи. Брокатеното лепило съхне бавно, доста време отнема и съхнененето на златния контур. Затова, въоръжете се с търпение – може докато едното яйце съхне, да започнете да украсявате друго. Не се притеснявайте, ако брокатът се поразмаже, той пак ще изпълни ролята си – да блести. Но ако размазаното местенце ви дразни, капнете отгоре блестящи точици в друг цвят.
Важно е да не забравяте, че ако украсявате така неизпразнено яйце, не трябва после да го ядете – веществата в лепилата и контурните бои може да проникнат през черупката му и да ви навредят.
Материали: Сатенени панделки в различни цветове, пайети, дребни мъниста, бързосъхнещо лепило, лепило с брокат в различни цветове, златен декоративен контур (ще ви свърши работа и такъв за текстил, и такъв за метал или дърво), извита ножичка за нокти
Време за изработване: като включим и съхненето на брокатеното лепило, което ще изисква прекъсвания от цели часове, украсата на едно яйце по този начин ще ви отнеме около ден. Но в прекъсванията бихте могли да свършите много други неща или да украсявате други яйца.
Вложени средства: за 10 яйца, украсени с тази техника – около 5 лева. За всяко едно яйце използвах около 20 см сатенена панделка и не повече от 10 пайети и мъниста, а те струват стотинки; една опаковка брокатено лепило от „Джъмбо” струва между 2 и 4 лева, но може да ви послужи за украсата на много, много яйца.
Великденска украса от амбалажна хартия
Осми март е и са ме обзели типично женски настроения за неща, свързани с украсата на дома, с наближаващия Великден, със семейните празници. Но не съм си у дома, а в един малък хотел сред английската провинция – старовремски, с високи легла с балдахини, с библиотека с грамадни кресла и постоянно горяща камина и с прекрасна, вече зелена морава под прозорците. Красиво място, много спокойно, ухаещо на чай, на препечени филийки и току-що пъхнати в огъня дърва. И невероятно вдъхновяващо за творчество. Рано сутринта, блясъкът на скрежа по огряната от мързеливото слънце трева ме накара да изпитам горчиво съжаление, че всичките ми материали са останали в София. Разполагах само с лист зелен изкуствен филц, ножичка за нокти, малко изкуствена зелена трева, с която мислех да увия великденските яйца за приятелите си и… една торбичка за покупки от амбалажна хартия. А нямах подръка дори яйце.
И както гледах дръжките от бежов шнур на торбичката, си казах, че ако имах едно кълбо от него, бих могла с навързване на възли да изплета гнездо. Но откъде цяло кълбо? Тогава ми хрумна, че мога да имровизирам и сама да си го направя – по подобие на хартиения шнур с тел, който се продава в ателиетата за опаковане на подаръци. Накъсах торбичката на тесни дълги ленти, намачках ги и ги увих на малки „клонки”. Мисля, че е важно да спомена нещо – късайте ивиците хартия, не ги режете с ножица. Неравномерните краища ще придадат достоверен вид дори на не дотам старателно усуканите „клонки”. От първата, вързана на възли, аз направих основата на гнездото, а от следващите започнах да изграждам стените му. Колко по-търпеливи и внимателни сте вие, толкова по-бързо ще го оплетете. С всяко грубо дръпване рискувате трудът ви да отиде на вятъра и да започнете наново. Погледнете на това занимание като на йога или особен вид приложна философия – кой е казал, че в живота е лесно да изплетеш гнездо?
Разбира се, накрая не се получи съвършеното гнездо, в което някоя лястовичка би приютила малките си, но изглеждаше атрактивно. От филца изрязах с ножичката за нокти малки листенца и с прегъване ги впъхнах между „клонките”. Отскубнах от изкуствената великденска трева и я подложих под гнездото.
„Е, и?”, казах си. „Къде ти е яйцето?” Нямах яйце, а така бях разпиляла разкъсаната торба по леглото, че не вървеше да поръчвам от румсървиса. Мързеше ме и да слизам до ресторанта. Или щеше да се наложи да чакам, или да обяснявам. „Дайте ми, моля ви, едно сурово яйце, пък аз ей сега ще ви го върна!”Смешно, нали. Затова реших, че освен като поставка за яйце, моето гнездо може да се използва и за украса при сервирането. На чай, например. Използвах чашите, пакетчетата чай и бонбоните, оставени в стаята – нарочно взех само тези, които бяха със зелен цвят. Великден е един прекрасен празник на Възкресението – не само на Иисус, но и на цялата природа. Нали ви е правило впечатление, как буквално за часове клонките на храстите се отрупват с малки зелени пъпчици, а на следващата сутрин тези пъпчици вече са се разтворили в изящни зелени букетчета. Затова си мисля, че е хубаво в украсата на този празник да преобладава зеленото. Освен това предлагам една „зелена” идея – възможност за творческо използване на ненужната вече амбалажна хартия. Пък и няма нищо по-приятно от това, да сервираме чая или закуската в леглото с някаква допълнителна „глезотийка” – била и тя най-обикновено хартиено гнездо.
Материали: торбичка от бежова мбалажна хартия или просто парче амбалажна хартия – добре е да е с размери поне 40х40 см; ножичка – по-удобно ще ви е, ако не е за нокти; зелен филц, но ако нямате, може да го заместите и с истински листенца от някой вечнозелен храст; изкуствена трева – не е задължителна.
Време за изработване – времето зависи от големината не гнездото и търпението ви. Изплитането и украсата на моето гнездо ми отнеха половин час.
Вложени средства: нито стотинка!
Идея за „домашна“ мартеничка
Мартеничката е магия – една от многото, които сме запазили от древността. В големите градове не спазваме голяма част от допълнителните ритуали, които вървят заедно с връзването й, но предполагам, че в по-малките и по селата не е така. Спомням си как една година чак през май видях и щъркели, и лястовици. А кукувица в София не съм чувала от детството си. Затова нося мартениците си до края на месеца, а после ги връзвам на някое цъфнало дърво. Интересно как хората си избират определени дървета и всяка година тъкмо те отново са окичени с мартеничките им. Всъщност, киченето на дърветата с мартеници би трябвало да става на първи март, а не щом чуем кукувица, но в наши дни кой би сложил своята под камък, за да гадае по нея на следващия ден.
Също така малцина знаят, че в началото, в магията доминирал червеният цвят. Червеният вълнен конец е най-разпространеният начин за предпазване от зли сили и за примамване на плодородие и здраве в културата на българите. Някога на всяка къща закачали червена престилка или покривка и връзвали на висок прът червена прежда. Димитър Маринов е записал много вярвания, според които престилката и покривката трябвало да се развяват, за да се засмее баба Марта и да грее слънце. А после вече идвал ред на мартениците, които се връзвали първо на децата и на новородените животни.
Друг обичай, който вече не практикуваме на първи март, е изнасянето на всички дрехи и завивки навън и изтръскването им. Смисълът му някога бил и съвсем битов, и символичен – и изгонване на бълхите и молците, и изпъждане на зимните настроения. Е, подобно занимание днес би отнело не един, а няколко дена.
Когато през миналите дни вървях по улиците, не можех да не се зарадвам на мартениците. В предишните години преобладаваха всякакви същества – от костенурки нинджа до миниатюрни кукли Барби. Но тази пролет пластмасата беше малко, а повече – вълната и дървените мъниста. И дните бяха сякаш по-топли и мъничко по-слънчеви и това настроение ми повлия. Прииска ми се и аз да се поддам на магията и да направя своя мартеница.
Идеята как да я изработя, открих преди време в един руски сайт, наречен samodelki.ru, но когато сега се опитах да го открия, не успях. Имаше подобни сайтове, но и имената им бяха други, и предложенията в тях. Ако вие го откриете, знайте, че там има прекрасни идеи, показани от жени с много фантазия. Наученото от него бе за мен най-подходящото, за да направя своя малка баба Марта – с червена престилка и червена забрадка, която да донесе здраве и щастие в дома ми.
Първо изрязах от различни цветни материи три кръга – всеки следващ с около 5 милиметра по-малък от другия. Наложих ги един върху друг. После от памук направих топче, увих го в трите кръга и така се оформи главата на куклата. После увих около нея и правоъгълно парче бледооранжев плат , а щръкналите му краища завързах с червен конец като ръчички. Изрязах престилка и забрадка, завързах ги на куклата и ги прикрепих лекичко с конец, за по-голяма здравина. Предварително бях украсила престилката с голямо цветно копче – за настроение. Кукличката стана съвсем малка – четири пръста висока, и ми хримна, че ако пришия на гърба й безопасна игла, ще мога да я нося като брошка – моя собствена малка магьосница закрилница.
Материали: три парчета тънка материя с доминиращ червен цвят (Дори и да нямате точно такива, не се безпокойте – на много места из България изработват мартениците и със синьо, и със зелено, не само с бяло и червено), парче бледооранжев или бледорозов плат, малко памук, ластиче и по желание – бързозалепващо лепило, с което да закрепите преждата на ръчичките, вместо да я завързвате, и копче.
Време за изработване: между половин и един час. Ако имате малки помощници с нетърпеливи пръстчета , времето за изработване намалява
Вложени средства: ако използвате стари носни кърпи, парчета от недоушити платове или стари блузи и шалове – няма да вложите нито стотинка в изработването на тази кукла.
За блузките, ръкавичките и спасителните решения
Във всеки дом, в който има дете, ще намерите поне две-три самотни ръкавички. Малките имат особена дарба да губят ръкавичките си – уж са били и двете в джобчето, а после едната някак се е изплъзнала и е тръгнала да пътешества незнайно къде…
Аз никога не изхвърлям самотните ръкавички – събирам ги в една кутия с мисълта, че все ще послужат за нещо. От тях най-добре се получават оригинални забавни чудовища – като онези, които ще откриете в Крокотак, „лъскачки” за обувки, бърсалки за прах, дрехи за кукли с малък размер, апликации за спасяване на детски блузки с дупки. Е, понякога се получават и апликации за блузките на по-големи момичета или дори за блузките на някои майки. Така и аз се сдобих с весело джобче върху една сива тениска. Винаги съм смятала чистите сиви нюанси за много елегантни, проблемът е, че стоят добре на твърде малко жени, а аз не съм от тях. Но колкото и да се сдържам, в гардероба все пак се появяват разни сиви неща, които после се налага да преправям.
Ако вие решите да пришиете ръкавичка-джобче към някоя блуза, ето моите съвети. Първо с най-обикновена самобръсначка обръснете пилинг топчетата – така ръкавичката ще стане като нова. После я закрепете с карфици и я тропосайте с конец с ярък цвят – той ще ви ориентира къде да мине тегелът, с който окончателно ще зашиете ръкавичката за дрехата. Съвсем лесно е – дори да нямате шевна машина, и на ръка ще се справите. Добре е само тропоската да минава на около 2 милиметра от края на ръкавичката, а после да направите шева от външната й страна.
В такова джобче може да слагате рестото си, билета за пътуване в градския транспорт, ключа от дома, шнолата за коса, мобилния телефон – все неща, които искате да са ви подръка, или се налага бързо да приберете някъде. Подобна блуза може да се комбинира с дънки и сако, с всекидневен панталон, с яке без ръкави, може да се превърне и в част от екип за джогинг.
Материали: ръкавичка, блуза, игла и конец, карфици
Време за изработване: между половин и един час
Вложени средства: нито стотинка
Бързи идеи за „в последния момент”
   
Докато роднините ми се приготвят за ежегодното маскиране, аз седнах да направя няколко бързи украси за другия празник – денят на свети Валентин. Споровете са много – да се чества ли, да не се ли чества. Младите от няколко години „кръщисват” Трифон Зарезан със свети Валентин и според мен така е най-хубаво. Хем си пазим традициите, хем намираме нови поводи да бъдем заедно. Особено в тези студени февруарски дни, в които се чувстваме така, сякаш зимата никога няма да си тръгне, когато вятърът е така леден и така студен, че не ни се иска да излезем извън дома си, когато цели села все още са откъснати от света и затрупани със сняг. Според мен, който има желание и възможност, нека празнува. Какво по-хубаво от това да бъдем с близки и скъпи на сърцето ни хора, да казваме „Обичам те!” или да си пожелаваме здраве и дълъг живот, късмет, богат урожай и спорна година. С чаша греяно вино в ръка или в топлата прегръдка на любим човек – трябва само да се научим да оценяваме възможностите. В днешните времена късметлии са тези от нас, които ще се порадват на празниците и няма да бъдат сами…
Един от най-хубавите начини да празнуваме, е да споделим онова, което имаме. А най-важното в посланията „валентинки” е да ги изработим сами. Мнозина от нас са били пленени от студа и снега в домовете си, и не са имали възможност да ходят по пазари и магазини. За всички тях – ето няколко бързи идеи за подаръци и украса.
Лесно е да направите „любовно” дръвче, което да поставите на масата за хранене или на бюрото. Трябват ви само една – две сухи клонки, а ако няма – може да използвате някое от растенията у дома. Изрежете от вълнен плат, филц, плъст или хартия сърчица, изплетете ги, както съветват от Apartment Therapy (http://www.apartmenttherapy.com/sf/inspiration/knit-hearts-108540) и ги окачете по клонките. Онези, които са си направили украшения за елха от вата и червен конец, могат да ги използват и за деня на свети Валентин. Дори и за Баба Марта. На принципа на играчките за елха от вата, аз направих и едно голямо сърце-възглавница. Бяха ми останали материали, имах свободно време и реших да се възползвам.
Лесно е да изработите и картичка „валентинка”. Съберете изостанали парченца плат и панделки в подходящи цветове, сгънете парче картон на две и намажете едната му страна с лепило или сложете ивици двойнолепящо тиксо. После закрепете отгоре всички парченца, които сте намерили, така че да покриете цялата повърхност. Може и да ги изрежете във формата на сърчица. После завържете панделка, доукрасете я – закачете брошка, пришийте няколко мъниста или висулка от бижу, което вече не носите, и вашето любовно послание е готово. При това най-ценното му качество е, че то ще бъде уникално, изработено с желание и мисъл за обич.
За почитателите на лакомствата също може лесно да направите подарък „от сърце”. Вземете един стъклен буркан и сложете върху капачката му двойнолепящо тиксо. После налепете отгоре парченца от панделки, мъниста, дантела, намачкано тишу – всичко, което сте изровили от чекмеджетата. По края на капачката също може да залепите панделка – двойнолепящото тиксо е много лесно за работа. Накрая напълнете буркана с дребни сладки или бонбони и подаръкът е готов. За тази идея ме вдъхнови Деница от „На ти с парите“ (http://natisparite.com/), която наскоро показа забавни и изключително практични начини да организираме вещите и парите си като използваме ненужния стъклен амбалаж. В един от по-ранните си постове тя бе разказала и за една много хубава традиция – на празник всеки да носи лакомства, които сам е приготвил, и така хем да спестява време на домакините, хем да покаже на какво е способен.
Покажете любовта си, покажете желанието си да зарадвате хората до вас, и празникът ще ви се отплати.
Материали: за любовното дръвче – сухо клонче, поставено във ваза, бутилка или буркан и вълнен плат, филц, хартия, вата, плъст или прежда в червен или розов цвят; за картичката „валентинка” – лист тънък картон (аз откъснах моя от гърба на гланцово блокче), дребни и по-дълги остатъци от панделки, платове и дантела в червено-розовата гама, двойнолепящо тиксо, бързосъхнещо лепило, мъниста или друга дребна украса според това какво роди фантазията ви; за буркана с лакомствата – един буркан с капачка на винт, парчета панделка или дантела, мъниста, двойнолепящо тиксо, бързосъхнещо лепило, дребни сладки и бонбони; за възглавничката-сърце – 50 см вата – от остатъка и изрезките ще направите пълнежа, червена вълнена прежда и дебела игла с голяма дупка.
Време за изработване: за любовното дръвче – около половин час, за картичката „валентинка” – около 15 минути, за буркана с лакомствата – около 15 минути; за възглавничката-сърце – около час.
Вложени средства: 5 лв. за няколко вида дребни сладки, които купих от магазина, и от които ми останаха още много, и 0,70 лв. за половин метър вата. Всичко останало изрових от кутиите с материали.
Гердан от сатенени панделки
Навън все още е студено – от онзи студ, който ме кара да се увивам по-плътно в шала, да се примъквам най-близо до камината, да избирам по-дебелите ръкавици и да изчислявам най-краткия път между точка А и точка Б… Зимата в София е безрадостна картина – улиците са кални и мръсни, колите са кални и мръсни, дрехите на хората са безлично сивокафявочерни , а самите те гледат повече в краката си, вместо в очите на онези срещу тях. Сякаш всички сме изпаднали в някаква зимна мимикрия или спазваме някакъв специален зимен ритуал, чиято цел е да ни предпази от беди. Чувствам се ужасно от факта, че само след 15 минути, прекарани навън, преставам да забелязвам калта по до преди малко лъснатите си ботуши, пръските от колите по до преди малко чистото си палто…
И все пак, в главата ми е започнал да повява някакъв топъл ветрец, някакъв копнеж, който ме кара дълго да се заглеждам по бонбонените цветове на детските шапки, по витрините на цветарниците и ярките багри зад тях… дори по тънките дрешки от новите колекции, макар че ми става студено само като си се представя облечена с някоя от тях. За да потуша бързо този копнеж и все пак да позволя на пролетното настроение да влезе в дома ми, като това да стане по най-безопасния начин, реших да си направя нов гердан.
Идеята за него получих от един стар брой на списание „Бурда” – там в колие бяха събрани няколко перлени наниза с различни размери на мънистата. Бяха добавени и три сатенени панделки, с отпечатан върху тях текст. Беше много красиво и елегантно. Доминираха перлите, а не панделките, но аз нямах толкова перли, а мисълта за гердан от сатен така ми хареса, че реших да направя свой изцяло от панделки, без никакви мъниста. Разбира се, ако някой има желание, може да комбинира сатена с мъниста и така ще получи богато бижу със свеж „етно” привкус, подходящо за множество тоалети – и спортни, и официални.
И така, събрах изостаналите от празничните опаковки розови панделки (не изхвърлям парченцата, дори да са дълги само 10 см), купих ширит с пайети и кръгъл сребърен шнур. После прекарах всички крайчета през пламъка на запалка, за да не се разплитат, и ги захванах едно за друго. Но тъй като някои парчета бяха по-дълги от онова, което първоначално бях планирала, реших да не ги режа, а да ги прегъна на три и да пришия оставащата част към основната. Отделих и около 60 см панделка, с която да завързвам гердана около врата си. Разделих я на две части и прекарах всяка част през едно от местата на сгъване. После заших, за да бъде герданът по-стабилен. Тук е важно да напомня, че колкото по-дълга е тази „връзка”, толкова по-лесно се контролира дължината на украшението. Излишната част може да бъде скрита под блузата или да остане като акцент на гърба, ако косата е вдигната на тила. Мисля, че с рокля с гол гръб и прическа „кок” бижуто би стояло много красиво погледнато и отпред, и отзад.
И накрая, за да стане герданът още по-пишен, а и тъй като мисълта за пролет и цветя не ме напускаше, реших да добавя няколко цветчета от органза и мъниста и няколко сатенени рози. Изработих ги по показания в Есенни цветя начин и приших късо парченце сатенена панделка към гърба на всяка роза. Така после щях да нося гердана и с цветя, и без цветя. Ако на вас не ви се правят рози, може да захващате за панделките някоя брошка или защо не дори две-три.
Накрая, като огледах гардероба си, открих, че този гердан стои чудесно и с бяла, черна или розова риза, със сако или жилетка – изобщо с всичко, което има ревери. Може да се носи в комбинация и с дънки, и с официален панталон. Идеята толкова ми допадна, че планирам и един много пъстър за дните, в които носталгията по ярките цветове ме обхване с най-голяма сила…
Материали: за конкретния гердан: сатенени панделки в различни цветове или нюанси на един цвят, ширит с пришити към него пайети – един метър, сребърен шнур – един метър. За розите – парче сатен с размери около 50/50 см и един съвет – ако решите да си правите рози и ви останат неизползвани листенца, не ги изхвърляйте. Запазете ги, както направих аз преди време. Със сигурност по-късно ще откриете, че може да ги комбинирате с нещо друго – както се случи с мен сега.
Време за изработване: половин час за основата и по още половин час за всяка розичка
Вложени средства: по 0,80 лв. за един метър ширит с пайети и един метър сребърен шнур. Панделките и парчето сатен за розите изрових от кутиите с материали.
За дрехите и усмивките в топлите зимни дни
Харесвам историите, които ми разказва баба ми. Mакар че е преживяла и една война дори, тя ги вижда през романтичната призма на отминалото време, а спомените й плуват в спокойна приказна мъгла, която успокоява и мен, щом ме обгърне. Независимо от перипетиите, от нещастията, от редуването на богатство и бедност през годините, във всеки неин разказ откривам по едно малко зрънце уют, една топла ядчица на надежда, която ми дава сили, ако съм в труден момент, сгрява мислите ми, кара ме да мечтая или да бъда смела.
Една от любимите ми истории е как във военните години, когато повечето стоки били с купони, а платове за красиви тоалети нямало, майка й украсявала дрехите й със саморъчно оплетени копчета. Но не онези вълнените, които приличат на пашкулчета от неизвестно извънземно насекомо, а по-големи, изплетени с цветни конци върху истинско копче. Комбинирани със старото шалче и старите ръкавички в подобни цветове, те буквално греели върху старото й палтенце и й създавали настроението, че то е чисто ново. За да бъде пълен комплектът, по едно такова копче украсявало и плетената шапчица, и всяка ръкавичка… В онези години майките плетели за дъщерите си и цветни якички, които завръзвали върху овехтелите вече блузки, навръзвали възелче по възелче пъстри коланчета от изостанали прежди. Войната си била война, мъжете били на фронта, но животът продължавал, а самоуважението било важна част от него. Никоя не искала да признае, че не може да се справи без мъжа си, че семейството й изпитва трудности, че лишенията са се промъкнали и в нейния дом.
Когато в нашия, отдалечен от войните свят, започнаха топлите зимни дни, веднага захвърлих дебелото палто и започнах да ходя по сако. Но това беше същото сако, което бях носила и есента, а ми се искаше нещо по-различно, вече пролетно, жизнено, пъстро и ярко. И си спомних за плетените копчета от момичешкото палтенце на баба ми.
Какво е нужно, за да оплетете едно копче… На първо място – старо копче за основа, без значение дали е с кукичка или с дупки, и цветни конци мулине или тънка прежда. Добре е, ако решите да си изработите подобни украшения за дрехите, да ги „вържете” по цвят с шалове, ръкавици или блузи, които вече имате.
Изплетете на една кука плоско кръгче с диаметъра на копчето. По желание може да го доукрасите с бродерия, да пришиете мъниста или просто да добавите цветни акценти – така направих аз с розовия конец. После довършете плетенето като започнете рязко да свивате от обратната страна. Когато наближите кукичката, имате два варианта – или да доплетете, или да довършите обличането на копчето с пришиване във формата на звезда. В първия вариант иглата все пак ще ви е нужна – за да скриете остатъка от конеца, но плетката ще стои малко по-хлабава. Ако пък ви се иска да направите копчето тумбесто, оплетете първоначално не плоско кръгче, а малко „калпаче” и преди да го облечете върху копчето, напъхайте вътре топчица памук. После продължете да стягате плетката по описания начин.
Ако пък не умеете да плетете, може да експериментирате със стари дървени копчета и акрилни бои – ще се получат интересни комбинации в етно стил. Оставете оцветените копчета да изсъхнат поне 24 часа, а ако искате шарките им да са почти вечни, лакирайте ги допълнително с безцветен лак за дърво.
… Е, за съжаление студът се върна и новите ми плетени копчета сега са скрити под палтото. Но докато чакам пролетните дни, реших да ги извадя на показ и да ги превърна в украса за плетена шапка…
Материали: цветни конци мулине или тънка прежда, кука, дебела игла, стари копчета, тънка четка, акрилни бои
Време за изработване: за оплитането и украсяването на едно копче – около 15-20 минути. За оцветяване на едно копче с бои – около 10 минути без съхненето на боите и лака.
Вложени средства: в случая – нито стотинка, защото имах отпреди всички материали. Но иначе: една намотка мулине струва около 0,60 лв, а една малка разфасовка акрилна боя (от 0,25 ml) –около 2,50 лв – вие преценете каква сума ще похарчите за нови копчета.
|
|
