„Когато животът ти предложи лимони, направи си лимонада“… Втръснало ми е да го чувам, защото всички тези съвети са много хубави, ама невинаги са приложими в ежедневието. Пък и когато усетиш горчиво-киселия вкус, надали първото, което ще ти дойде наум, са захарта и водата… Но все пак има някои случаи, в които и лимоните са истински – сочни, с тънка кора и ароматни, и ситуацията – такава, че всички нейни минуси да могат да се превърнат в плюсове.
Ето например моя съботен експеримент за плетене на цветя – за първи път се „пробвах“ с нещо по-сложно, при това без схема, а „на око“, и естествено, резултатът не бе съвършен. Но изправена пред алтернативата“ да разплитам или да изхвърлям“, реших , че трябва да има и трети път. Защото, в крайна сметка, от лимоните се получава не само лимонада, а от най-горчивата им част – корите, се правят чудни подправки за ястия и сладкиши, както и ароматни сладка. С други думи, хубаво ми е да знам, че не ми се налага да избирам само между две възможности.
И така… в началото бяха топка заплетени конци мулине, изостанали от други проекти. От тях изплетох цвете.
За съжаление, моето творение не се получи много добре, защото не знаех кой елемент колко бримки изисква, а и повече гледах дали следвам общата форма. Стана едно къдравичко цветче, пъстричко, но несъвършеничко, обаче толкова си го харесах, че сърце не ми даде да го изхвърля или разплета.
Затова избрах най-шарените си дребни мъниста и реших да спасявам положението. Как? Като пришия мъниста0тичинки в центъра и с конеца допълнително стегна цветето така, че да стане още по-къдраво.
Първоначално мислех да го превърна в брошка. Но изведнъж усетих, че ако се пришие към халка или заготовка за пръстен – от онези, които се продават по магазинчетата за мъниста, ще се получи наистина много красиво бижу. При това – съвсем подходящо за времето, в което вече сме махнали ръкавиците, но все още обличаме пуловери. А дори не е и необходимо да се търси метална основа. Много жени си правят чудесни пръстени като изплитат на една кука и халкичката, в която да влезе пръстът.
За финал обаче, все пак махнах халката и сложих игличка за брошка. Открих, че тя може да бъде закопчана както върху плоска халка и да се превърне в пръстен, така и върху ревер и да стане брошка. А когато захванах с нея няколко поизгубили блясъка си евтини метални гривни, ефектът беше забележителен – съвсем ново и доста добре стоящо бижу… И ето, тръгвайки по третия път, открих, че той се разклонява в още три. Не е ли прекрасно да имаш толкова възможности за избор?!
Необходими материали: конци мулине в предпочитани от вас цветове, кука за плетене, игла за шиене, цветни мъниста, обикновена метална халка или заготовка за пръстен, игличка за брошка, ножица;
Време за изработване: около два часа
Вложени средства: в моя случай – нито стотинка. Иначе: конците мулине бях купила за 60 стотинки всеки, а цяло пакетче от около 100 мъниста ми струваше 3 лева.
5 коментара
Le
мар. 10, 2012
3х3х3х….и изобщо идеите и концепциите при теб са безкрайни, защото от лимоните- няма да направиш само лимонада, а само с усет и желание, ще ги превърнеш и в лимонено дърво,
което пък от своя страна ще ти даде и още материал и за лимонада и за сладко:)
цветето е чудесно,
но за него не трябват само кука и конци – трябва си и Вихрено въображение.
Мария
мар. 10, 2012
Аз пък го виждам абсолютно съвършеничко отначало докрай!
Браво Вихра!Истинска радост ми даваш момиче…с тоя прилив от идеи да даваш най-спонтанно живот на отдавна неслужещи предметча.Толкова е хубаво!
Знам,че би използвала и семките на лимона…и ето го дървото!
Прегръщам те!
VIHRA
мар. 11, 2012
Le, Мария! 🙂 Не знам какво да кажа… Ако някога, в някой миг ме нападне нежеланието да правя нещо с ръцете си, ще си отворя коментарите в блога… Думи като вашите са семенцата на всяко нещо, свъздадено с обич, което се ражда на света!
Анонимен
апр. 12, 2012
здравеи вихра аз имам щастието да работя в детска градина която с колежките сме я превърнали в работилница всяка година правим великденски и коледен базар
VIHRA
апр. 12, 2012
Здравей 🙂 Това е чудесно, моите спомени от заниманията със съучениците на сина ми са чудесни, прекарахме си много добре, а децата сътвориха много красиви неща… С по-малките е още по-забавно, така че мъничко ти завиждам… Пожелавам ти хубави празнични дни! 🙂