от
VIHRA
на
ян. 26, 2012 • … или за момичетата, които ще останат на брега, но имат клещи и чук и не се боят да ги използват… или защото зад успеха на всеки велик мъж винаги стои по някоя жена… С това романтично-шеговито начало започвам предложението си как сами да си направите ефектни и старинно изглеждащи висулки за колие или обици....
от
VIHRA
на
ян. 3, 2012 • … защото й обещах мандаринова идея за празниците, а се забавих. И защото тя ме провокира да се разровя из гардероба си и да извадя на бял свят всички оранжеви дрехи, шалове и бижута, които отдавна бях забравила. И сега, като дръпна тежката, плъзгаща се врата, отвътре сякаш ме поглежда лятото. Зима в град, пълен с...
от
VIHRA
на
дек. 26, 2011 • Тази сутрин у дома ухае на мандарини – чудният смесен аромат на свеж плод и пареща, леко препечена цитрусова коричка. Вероятно всичко започва с детството ми, в което мирисът на портокали и мандарини беше ясен знак, че Коледа е дошла. Днес ми е трудно да обясня на сина си, че някога мандарините, бананите и портокалите...
от
VIHRA
на
дек. 25, 2011 • Честито Рождество на всички! Независимо от вярата ви, независимо от религията ви, независимо от това, какви очаквания сте имали за празниците… Мислех да приложа някоя по-светла снимка към това пожелание. Но снощи, след полунощ, открих това малко свещниче пред външната ми врата… В момента, в който го видях, светлината на стълбището угасна, пламъчето на свещичката...
от
VIHRA
на
дек. 18, 2011 • … или когато и да е, но максимално скоро! Тези дни се въртят из главата ми два стиха от Дамян Дамянов: – Човеци, кажете си днешното днес! Че може би утре, уви ще е късно! Никога няма да забравя една вечер, в която баща ми беше дошъл на гости…. Когато го изпращах, хич не ми...
от
VIHRA
на
дек. 17, 2011 • В този странен, по-скоро пролетен, следобед на 17 декември, докато слънчевият пролетен вятър от сутринта се превръща в оловносива буря и в прозореца ми започват да катастрофират с луда скорост огромни дъждовни капки; в този следобед, докато случам любовните песни на Лорета Годжи и Джани Моранди и отмервам поредната доза на антибиотика си, а плановете ми за...
от
VIHRA
на
дек. 6, 2011 • Вие я наричате „наградка“, но за мен си е истинска Награда и огромно вдъхновение! Когато започнах да правя РазВихрено, не очаквах, че ще срещна толкова много приятели и ще се запозная с толкова прекрасни, вдъхновени и вдъхновяващи жени. Мислех си, че светът има нужда от някаква промяна, връщане към уюта, любовта, спокойствието, нежността и позабравеното...
от
VIHRA
на
дек. 1, 2011 • Когато дойде онази онази сутрин, в която не ми се искаше да се измъкна от топлото легло, а мисълта за горещ чай бе по-изкусителна от желанието за хладно кафе с много мляко, прозорецът ми отново се бе превърнал във фотографски филтър. Връзката между сутринта, леглото, чая и фотографията е студът. В мразовитите дни на януари...
от
VIHRA
на
ное. 20, 2011 • Навлязла съм в онова канелено-медено-щруделено състояние, от което няма да се измъкна чак до средата на март. Не ми се прави нищо друго, освен да забърквам сладкиши, да пия силни тъмни чайове с мляко, да изработвам малки коледни подаръчета и да кроя планове каква ще бъде коледната украса у дома тази година. Много е хубаво...
от
VIHRA
на
ное. 17, 2011 • Безкрайно щастлива съм да ви споделя, че книгата, която написах в най-големите августовски жеги, ще бъде видяна не само от шепа приятели… Това е книга за миговете със скъпи хора, за моментите, в които ни е хубаво и да разговаряме, и да мълчим; за случаите, в които едно „Обичам те!“ може да бъде казано и...
от
VIHRA
на
ное. 11, 2011 • С всяка нова Коледа ставам все по-чувствителна към гледката на хилядите елхички и борчета, отсечени и нахвърляни едно върху друго, сред които се ровят хора със скептични лица и мърморят „Виж го това колко е голо!“, „Това за нищо не става!“ и „Тук има само боклуци!“… Боли ме и за накършените клонки, които уж би...
от
VIHRA
на
ное. 9, 2011 • Това й е най-хубавото. Дори на 28-и декември я усещам как вече се е запътила към мен – само ще направи една малка обиколка и ще дойде. А дотогава ще си я чакам – с пукането на дървата в камината, със специфичното ухание на портокали, мандарини и канела, останало от детството ми, което ме захвърля...
Последни коментари