Когато дойде онази онази сутрин, в която не ми се искаше да се измъкна от топлото легло, а мисълта за горещ чай бе по-изкусителна от желанието за хладно кафе с много мляко, прозорецът ми отново се бе превърнал във фотографски филтър.

Връзката между сутринта, леглото, чая и фотографията е студът. В мразовитите дни на януари и февруари той разхвърля по стъклата ми невероятни десени със звезди и вледенени треви, а във все още нетолкова мразовитите е причина да прибера от терасата всички саксии. Тази година обаче се позабавих. Първият сняг посред циганското лято затрупа цветовете, после слънцето ги сгря, после пак застудя…

И вчера вече нямаше накъде – трябваше да избирам – или да внеса цветята на топло, или да ги изгубя. Внесох ги, а гледката ми опустя.

У дома не влизат много хора, но онези, които идват са много специални за мен. И понеже ми се иска да се чувстват добре, пък и за да разнообразя гледката на съседските прозорци – ей така, заради собственото си добро настроение, реших да направя един експеримент. Извадих внимателно коренчетата и ги засадих нагъсто в 4 саксии, а във всички останали загладих пръстта и направих бърза украса. Ето как…

Събрах от кварталните градинки малко клонки, натроших ги на парчета с дължина около 20-25 см, приготвих лепило и любимите си червени пенополиетиленови топчета. После отново омазах едната част на клонките с бързосъхнещо лепило и ги потопих в плика с топчетата. А за да залепнат по-добре „плодчетата“ ги притиснах в дланта си за около 10 секунди.

Накрая, когато имах вече цял наръч клонки, отрупани с червени плодове, ги набодох в пръстта на саксиите. И толкова. Украсата беше готова. Смея да твърдя, че в момента терасите ми изглеждат много по-приветливи, отколкото с прецъфтелите цветове. А на Цветница – колко далечна ми се струва и как не ми се иска да идва! – ще махна клонките и отново ще разсадя коренчетата с мушкато.

Онова, което сега ми остава да проверя е, доколко здраво държи лепилото и колко топчета ще останат върху клонките, когато терасата ми потъне в сняг и лед. Но дотогава ще се радвам да виждам кичестите червени плодове и ще се забавлявам, използвайки кондензираната по стъклото влага като фотографски филтър.

Необходими материали: опадали клонки, червени пенополиетиленови топчета, лепило

Време за изработване: според броя на клонките – между един и два часа

Вложени средства: лепилото е около 2 лева, а пакет червени пенополиетиленови топчета – около 5 лева