Представете си малък апартамент, в който живее жена, която си е въобразила, че всяко нещо може да бъде превърнато в друго нещо, че всичко може да бъде използвано отново и не по предназначение, а  вторият шанс е изконно право на всяка вещ (или човек) още от тъмния миг на тяхното рождение… Представете си сега как изглежда домът на тази жена. Не, не си мислете за плетените възглавнички, за рисуваните сервизи и ръчноизработените коледни украшения. Помислете си къде стоят всички онези неща, на която тя е решила, че трябва да бъде даден нов живот… Да не говорим, че тази жена има и дете, което означава огромен брой недоизрисувани моливи и пастели от всякакъв вид, изписани-недоизписани флумастери, камъчета, лешници, кестени и какви ли не други съкровища…

И най-неочаквано тази жена, застанала на ръба на отчаянието и вече почти примирена, че в дома й ще бъде постоянен хаос, открива спасение. Не огромното спасение, което би било отделна стая-ателие с безброй шафове, шкафчета и чекмедженца. Но едно малко спасенийце, което поне да й помогне в организацията и приютяването на нещата.

Тази жена открива, че пиенето на кафе е полезно. Но кутийките се трупат. Открай време тя ги събира в една торба и всеки път, когато се спъне в нея и те се раздрънчат, си казва: „Ох, трябва най-накрая да измисля нещо с тях!“. Идеите й преминават през свещници за терасата, саксийки за билки, вятърен чан дори, представете си!

И най-неочаквано един плетен на две куки вълнен конус, облечен върху грамадна саксия за фикус, й дава решението: малките кутийки се покриват с малки чорапчета. Тя разравя чекмеджето с чорапи на сина си и изважда онези летни екземпляри, които още към октомври са изгубили шанса да бъдат отново обути.

Срязва всички чорапки на две части…

И ги облича върху кутийките и бурканчетата. Това я спасява от досадното боядисване и от още по-досадното стъргане на етикети. А най-хубавото е откритието, че капачките също могат да се използват, просто чорапчето трябва да бъде леко издърпано надолу, за да се открие винтът или мястото на уплътняване.

Сега тази жена вече има малка пъстра армия, лакомо очакваща да погълне всички онези дребни мънистенца, винтчета, болтчета, шнурчета и миниатюрни изрезчици, които тя пази с идеята да ги превърне в нещо друго, но незнайно кога. Това я прави спокойна за близкото бъдеще и й дава повече време щастливо да си мечтае за онази просторна и само нейна си стая-aтелие…

Необходими материали: кутийки от кафе, бурканчета, консервени кутии и детски чорапки , ножица;

Време за изработване: за 10 кутийки – около 10 минути;

Вложени средства: нито стотинка

Тези дни навън е студено. Много студено. Огънят в камината бумти, но някакъв особен хлад се промъква неканен иззад гърба ми, кара ръцете ми да леденеят и ме плаши.  Студът е тревожен. Когато е студен, домът ми сякаш не е моята крепост, не е онова вълшебно защитено място, в което мога да се скрия от всичко и всички. Сякаш съм в някаква паралелна реалност, за съжаление, студена.

Затова постоянно си търся всякакви възможности за стопляне – не само на тялото, но и на мислите си. Придърпвам ръкавите на пуловера си, държа между дланите си чашата с горещото кафе. Но обратната страна на дланите ми остава незащитена. Целували ли са ви ръка със студени устни? Не го пожелавам на никоя жена, дори и през зимата.

Така че – ето една идея за стопляне на ръцете, подходяща и за онези, които се отопляват с печка или камина и рано сутрин трябва да напалят огъня, за онези, които работят в студени помещения, за онези, които работят с ръцете си, и искат да ги опазят, за онези, които имат нежна кожа, за онези, които искат да си направят елегантни ръкавици – такива, каквито никой друг няма. Решението е в чорапите!

Взимате един тънък чорап – по желание не от тези със силиконовите лентички, а за жартиери, и внимателно отделяте дантелата от основната част. Разрязвате дантелата на две части и зашивате всяка една част като тръбичка.

Надявате тръбичката на ръката си и внимателно, с тънък конец зашивате между пръстите.

И ръкавицата е готова. Но, за да стане тя наистина ефектна, а и за да ви служи при най-различни ситуации, комбинирана и с дънки, и с елегантна рокля, е добре да й направите различни украшения, като например тези панделки, украсени с перли и прикрепени към безопасна игла.

Може да замените панделката с малка брошка, при това без да се притеснявате, че брошките са различни. На лявата ръка можете да сложите малка жабка, а на дясната – пеперуда.

После остава само да комбинирате с подходяща чанта…

… или с подходяща гривна и колан.

Играйте си с бижутата и дрехите и откривайте различни възможности.

От останалата част на чорапа, по същия начин можете да си направите тънка лятна ръкавица, която успешно да носите  с екстравагантни пръстени…

… с множество гривни, или гривни, комбинирани с брошка.

Но тъй като все още сме на вълна „студено“, ето една елегантна ръкавичка от обикновен кафяв мъжки чорап… по възможност
неупотребяван…

Особеното при нея е, че няма зашиване между пръстите, а изрязаното място на ходилото е обримчено после с мулине на една кука – хем за да не се разплита, хем за да е по-красиво. Накрая е прибавена апликация от филц и мъниста.

Необходими материали:  чорапи (от тънките дамски може да използвате и носени вече, но от мъжките – най-добре е да си купите нови), филц, ножици, конци за шиене, игли, тънка кука, мулине в желан цвят, мъниста;

Време за изработване: около час за лява и дясна ръкавица без допълнителните украшения;

Вложени средства: един чифт мъжки чорапи – от тези, които няма да ви е жал да срежете, струват между 2 и 8 лева. От тънките дамски чорапи, ползвайте онези, които са вече скъсани и спасете поне дантелата – така ръкавиците ще ви излязат без пари.

… или за момичетата, които ще останат на брега, но имат клещи и чук и не се боят да ги използват… или защото зад успеха на всеки велик мъж винаги стои по някоя жена…

С това романтично-шеговито начало започвам предложението си как сами да си направите ефектни и старинно изглеждащи висулки за колие или обици. В самото начало правя и уговорката, че металът, който използвам, е мек, затова надали подобен елемент би бил подходящ за гривна – все пак ръцете ни преминават през много повече препятствия…

Моят колега и приятел Филип строи кораб. Корабите са нещо особено в мъжкото съзнание и аз твърдо вярвам, че всеки мъж трябва да построи поне един. Размерите не са важни, важно е разстоянието, което ще бъде изминато, а то се измерва в мечти. Нали си спомняте онзи стих от Вапцаров за лудия „копнеж по Филипините и едрите звезди
над Фамагуста…“? Каквото и да си мислим, не само поетите го носят в себе си. Затова, в мига в който Филип ме попита: „Имаш ли идея как да си направя пантички за вратичка“, осъзнах, че това ще бъде моята дан за неговото пътуване. Казвам го шеговито, но пък и с известна доза сериозност – винаги съм уважавала хората, които създават нещо с ръцете си, с ума си и се вълнуват от онова, което правят.

И така, за да направите малка пантичка за вратичка (или какъвто и да е друг детайл) са ви нужни калаен припой, клещи за тел, дървено  шишче за скара, чук и ножица, с която да отрежете припоя.

Отрежете парче припой с желаната дължина, увийте го с пръсти – меко и пластично е, и с клещите за тел и шишчето за скара оформете извити детайлчета.

Когато желаната форма е готова…

…с чука (и върху твърда равна повърхност) й придайте тази сплескана форма на кован метал.

После с клещите за тел дооформете където е нужно, извийте там, където искате и сплескайте, където намерите за важно. Вашето уникално малко елементче за кораб или бижу е готово!

Необходими материали: нужни калаен припой, клещи за тел, дървено шишче за скара, чук и ножица, с която да отрежете припоя;

Време за изработване: за едно елементче – около 5 минути;

Вложени средства: ако отмъкнете малко от припоя на мъжа до вас – нито стотинка. Ако поискате да си купите – около 3 лева.

Козметичката ми е невероятна. Геолог по образование, тя е от хората, които постоянно четат и не спират да издирват и купуват нови книги, да допълват и обогатяват онова, което вече знаят. И аз съм от четящите, но понякога пред нея се чувствам като петокласничка. Човек би предположил, че единственото, което получaвам, ще са клюки от квартала и супергладки крака, но… неочаквано, всеки ден печеля и още нещо. Какво – зависи от темата.

А в края на миналата седмица темата беше екология. Не си ги подбираме нарочно. Разговорът се ражда от някоя дума, разгръща се, а после, като си тръгна, часове или дни не спирам да мисля за нещата, които сме говорили. Онзи ден тя просто вметна: „Има места по света, където трън да завлачиш, нищо няма да закачиш, а ние тук сме се затрупали с какво ли не.“ Така че – ето виновницата за днешната идея.

Знаете, че рециклирането ми е голяма страст. Изхвърляйки боклука, всеки път си представям как той отива на някое бунище, а бунището се разраства и разраства и цялата планета вече се задъхва от нещата, които сме изхвърлили, защото просто са ни омръзнали и ни се е приискало нещо ново. Да си призная, и на мен постоянно ми се иска нещо ново за дома ми и очите ми непрекъснато се закачат като трънчета за разни елегантни съдове, красиви постелки, забавни приспособления. Но имам и късмета да живея в малък дом и да
нямам много място за трупане на нови и нови придобивки. Така че, в момента, в който ми се прииска нещо ново, първо мисля дали имам място за него, а после – как мога да си го направя от нещо друго. Невинаги се получава, но понякога резултатът е изненадващо добър. Както беше казал някой преди време ( а оттогава аз не мога да спра да си го повтарям – „Кризата е липса на фантазия!“).

И така. Имам няколко кърпи, с които увивам косата си след измиване. И заради всичката битова химия, която слагам на главата си, тези кърпи са се захабили до невъзможност да бъдат спасени. Белите периодично потапям в белина, но сините…

И вместо да ги изхвърля, реших, че мога да ги превърна в постелка за баня. Нали знаете колко неприятно е да излезете от ваната или
душкабината и да лепнете мокрото си ходило върху хладните плочки.  Затова нарязах кърпите на квадрати и заших кваратите с декоративен шев (с дебела прежда) един за друг (Който желае, може предварително да направи и машинен шев, и оверлог).

Когато свърших тази работа, изрових от кутията с вълнени прежди всички онези кълбета, от които не е останало много, и изплетох на една кука цветя. Идеята на цветята беше не само да направят постелката по-пъстра, но и да прикрият онези петна, които белината и прахът за пране не са успели да изличат.

После приших цветята – всяко върху различен квадрат. Наблегнах на сините, защото в банята ми всичко е само синьо и бяло, но не се преборих с изкушението да добавя и любимите си виолетово, розово и зелено.

Сега имам чудесна постелка, която стои пред душкабината и дарява дома ми с допълнителен уют. Мекичко и приятно е.

Онези, които се страхуват, че може да се подхлъзнат, може да добавят от обратната й страна – с пистолета за горещ силикон – няколко дебели къдрави ивици силикон. А могат и просто да я поставят върху друга, фабрично изработена постелка за баня. Комбинацията от специфичната тъкан на кърпите за лице и вълната гарантира бързо изсъхване. А от две кърпи, се получават две чудесни постелки. По този начин можете да изработите калъфки за възглавниците на терасата или верандата, покривала за столове и каквото още ви дойде наум. И хем ще сте развихрили творчеството си, хем ще сте спасили 50 квадратни сантиметра Земя от задушаване.

Необходими материали: захабени кърпи за лице, вълнена прежда в различни цветове, кука за плетене, ножица, силиконов пистолет и силиконови пръчки, дебела игла за шиене;

Време за изработване: между половин и един ден – зависи от размерите на постелката и сложността на изплетените цветя;

Вложени средства: в случая – нито стотинка.

Зима в град, пълен с хора, които не го обичат – това е най-потискащото нещо. Улиците са кални, автомобилите са мръсни, дрехите са сиво-черни, прозорците са прашни, а витрините – неизкусителни. И колкото и да съм против модата в цветовете, която кара всички като дрогирани да се хвърлят към едни и същи закачалки в магазините, все пак си мисля, че идеята за оранжевия цвят на кризата ми харесва. И то не какъв да е цвят, а „мандаринено танго“. Как звучи, а! Има и изкушение, и топлина, и аромат, и страст, и обещание, и сладост… и горчив вкус, но лек, само колкото да държи сетивата будни.

Мислех си за мандариново колие и мандаринови гривни – много на брой, който да ухаят при всяко движение на ръцете. Но пък при навлажняване могат да оставят следи по дрехите, а някои хора са алергични към етерични масла… Затова заложих на обиците – хем най-малко се докосват до кожата, хем всеки, когото допусна до себе си, ще усеща аромата им – свеж, младежки, закачлив, летен и зимно-празничен.

При изработването на тези мандаринови обици няма точни правила. Единственото, което не бива да пропускате, е кората от мандарини. Изрязвайте я, докато е прясна, а я вградете в бижуто вече изсъхнала.

Направете в цветчетата малки дупчици – с клечка за зъби. Задръжте клечката в кората докато цветчето съхне – така дупчицата няма да се свие.

(Ако нетърпениетои ви е голямо, може да я изсушите на слаб огън във фурната на готварската печка). Може да направите дупчиците в още меката кора, да сложите халкички и така да сушите цветчетата.

Съберете на купчинка всички материали, които ви изкушат, и действайте. Аз, например, събрах всички красиви дреболийки, които останаха след изработването на коледните украшения. Оставете се на фантазията си и бъдете уверени, че ще се
получи нещо забавно и красиво.

И мислете за целувките, които ще получите, когато сте с вашите мандаринови обици. И за вашето си, неповторимо вашето си мандариново танго…

Необходими материали: кората на една мандарина, ножици, нож, форми за сладки, мъниста, тел, клещи за тел и всичко, което прецените, че би се вписало в едно бижу;

Време за изработване: вашите мандаринови обици може да се получат на един дъх, а може и да ви отнеме цял ден премисляне с какво да комбинирате кората. Дайте си повече време и експериментирайте;

Вложени средства: нито стотинка.

Вероятно всичко започва с детството ми, в което мирисът на портокали и мандарини беше ясен знак, че Коледа е дошла. Днес ми е трудно да обясня на сина си, че някога мандарините, бананите и портокалите са се появявали по магазините само след средата на декември и затова никога – дори и да отида да живея на някой южен остров, пълен с портокалови градини, няма да престана да ги свързвам със снега, украсените елхи и подаръците… Вероятно неслучайно в тази ухаеща на мандарини сутрин, на вратата ми се звънна и получих още един подарък – неочакван и чудесен – ясен знак, че е Коледа…

Но няма да се отклонявам… Другата причина домът ми да ухае на мандарини тази сутрин, е една чудесна идея, която открих в Apartment Therapy – как да си направим мандаринов свещник (http://www.apartmenttherapy.com/ny/how-to-make-a-clementine-candle-how-to-videos–140932).

И така, стори ми се чудесно тъкмо на 26 декември, когато все още стават чудеса, да си направя едно ново малко украшение за дома.

В началото е една малка сияеща мандарина…

… която разрязах (съвсем според инструкциите) по средата.

После – отново според инструкциите в сайта – внимателно отделих кожата на плода от сърцевината.

Оказа се лесно – кората на мандарините е мека и жилава и ако пръстите ви са търпеливи, лесно ще се справите с тази задача.

В сайта показваха как да изрежем звездички с остър нож от другата половинка на кората, но аз реших да си спестя време и евентуални порязвания. Затова избрах най-малката от формичките за коледни сладки и изрязах с нея миниатюрни звездички.

Когато правите това, е важно да бъдете внимателни – хем да не се порежете, хем да оформите красиво звездичката. Притиснете нежно с палец и показалец.

Звездичките, които ще останат, може да изсушите, можете да  използвате за аранжиране на свещника или пък за украса при сервиране на сладкиши и печено месо.

След това, според инструкциите, залях вътрешността с олио за готвене.

Опитах да запаля „фитилчето“, но не се получи. Затова сипах етерично масло от портокал. Пак не се получи.

И докато се чудех, откъде на 26 декември да намеря истинско масло за лампи, ми хрумна много по-лесна идея. Малка чаена свещичка!

За съжаление, нямах такава с цитрусов аромат, а само с мирис на ванилия, но така се получи още по-добра комбинация и в момента у дома всички стаи попиват мириса на ванилено-мандаринов сладкиш.

Необходими материали: мандарина, остър нож, чаена свещичка или масло за лампи, малка формичка за сладки;

Време за изработване: около 30 минути

Вложени средства: в случая, нито стотинка.

Мислех да приложа някоя по-светла снимка към това пожелание. Но снощи, след полунощ, открих това малко свещниче пред външната ми врата… В момента, в който го видях, светлината на стълбището угасна, пламъчето на свещичката затрепка и ми го показа в цялата му прелест.

И в миг ме завладяха безброй мисли за неочакваните чудеса, които се случват в живота ни, за светлинките, които ще откриваме в миговете, в които не подозираме, че има надежда, има шанс, има път. Независимо с какво име наричаме нещата, в които вярваме, тези светлинки са безценни за всички нас…

Благодаря на всички, които ми писахте и ме подкрепяхте! Вие сте моите светлинки – не преувеличавам ни най-малко! С повечето от вас никога не сме се виждали, може и никога да не се видим, макар че ми се иска. Но съм щастлива, че ви срещнах!

Пожелавам ви прекрасни празници, много здраве, късмет, обич и топлина!

Честито Рождество!

Тези дни се въртят из главата ми два стиха от Дамян Дамянов:

- Човеци, кажете си днешното днес!

Че може би утре, уви ще е късно!

Никога няма да забравя една вечер, в която баща ми беше дошъл на гости…. Когато го изпращах, хич не ми се искаше да си тръгва. Той ме погали както винаги по лицето, а аз притиснах дланта му към бузата си… Толкова силно ми се искаше да му кажа „Обичам те!“, но си помислих, че може би ще се притесни, ще реши, че имам проблем, който не споделям… Затова само го прегърнах… Помня мириса на парфюма му, усещането от плата на дрехата, топлината на кожата му… Беше четвъртък вечер, в петък се чухме, за да се уговорим за среща в събота, а в събота сутринта, когато телефонът ми иззвъня, той вече беше починал.

Годините минават, но никога няма да си простя, че не казах онова „Обичам те!“.  Колко е – две думи, изричат се за миг.

Затова сега го повтарям на всеки, който е докоснал сърцето ми. Повтарям го упорито, инатливо дори, с надеждата да не пропусна нито един миг, нито един човек, на когото да съм казала какво чувствам. Повтарям го, дори когато знам, че ще срещна насмешка,
повтарям го, дори когато очаквам неразбиране, повтарям го, защото наистина обичам всеки един, на когото го казвам, и за мен е важно той да го знае. Повтарям го и на сина си – постоянно, защото искам да израсне с мисълта, че е обичан и винаги ще бъде обичан, каквото и да се случи.

Затова и сега съшивам цяла „армия“ от малки сърчица. Ще ги подаря на много хора и това ще е моето „Обичам те!“ или „Благодаря!“. Защото е безкрайно важно да си казваме хубавите неща, лошите и без това ни заливат всекидневно…

Ако на вас ви се изпращат сърчица с мълчаливо или гласно послание, изрежете малки формички от плат или филц. С филца ще работите по-бързо и лесно, а това е важно в предколедните дни, когато времето на хората с много приятели все не достига. Всъщност, колкото повече приятели и близки имате, толкова по-малко време ви остава за подготовка, нали?

После украсете формичките. Не е нужно украсата да е много пищна. Самият факт, че сте отделили от времето си за конкретния човек, вместо да правите нещо друго, че сте мислили за него, ги прави красиви и ценни по неописуем начин.

После съшийте двете части, напълнете полученото джобче с вата и пришийте малка дръжчица за окачване.

Това е, лесно е, а казва толкова много!

Необходими материали: филц или плат, конци, игли, мъниста, ширити, панделки и всичко, което ви дойде наум, ножици;

Време за изработване: на едно сърчице, с размери около 10х10 см – между половин и един час.

Вложени средства: днес не мислете за тях, мислете за любовта, която е в сърцето ви.

Благодаря Ти за това, че сутринта – за пръв път от много седмици и съвсем неочаквано – изпих кафето си на терасата, а вятърът ухаеше така, както на тринайсети март в детските ми години. И дори довя отнякъде мириса на диви теменужки – може би от спомените ми, може би от нечия саксия на някоя тераса… Благодаря Ти за това, че имам прекрасно дете, което с типичната за децата мъдрост ми показва кои са наистина важните неща в живота… Благодаря Ти за това, че освен смс-а с дължимата на Топлофикация месечна сума, получих и един с „Обичам те!“… Благодаря Ти за това, че в моментите, в които се почувствам изгубена, има кой да ми каже: „Ей, я се стегни и се усмихни! Всичко ще бъде наред!“… Благодаря Ти за това, че в този град, който се напълни с непознати, харесвам съседите си и знам, че ще ми липсват, ако отида да живея на друго място… Благодаря Ти за това, че все още умея да мечтая и да се смея с глас… Благодаря Ти за миговете, в които съм сама, благодаря Ти и за миговете, в които съм с приятели… Благодаря Ти за това, че имам нужното количество прежда, мъниста и любов, за да довърша коледните подаръци за хората, които са в сърцето ми…

Благодаря Ти и за идеята за тези малки елхички, защото така ще спася останалите няколко педи прежда в различни цветове. Защото едно от най-хубавите неща, които все още притежаваме в този шашнат, стресиран, объркан и изпълнен с мрачни мисли и сиви очаквания свят, е умението да създаваме със собствените си ръце – и Ти благодаря и за него.

Независимо колко къси са парченцата, които са ви останали, независимо колко са различни и уж несъчетаеми цветоветете, те винаги могат да бъдат използвани, и да се превърнат в нещо пъстро, свежо, радващо окото, сърцето и пръстите.

Нарежете преждата на парчета с дължина не повече от 20 см – така гарантирано ще получите неочаквано богат на цветове десен. После ги завържете едно за друго, като оставите стърчащи краища по около 2 см – тях после ще вмъкнете в плетката (с игла или с кука) и възелчетата няма да изскочат на повърхността на плетивото.

Намотайте преждата на клъбце и започвайте да плетете! Каквато и форма да ви хрумне, все ще се получи добре…

Аз избрах да направя малки елхички – така няма да ми се налага много да ги украсявам… За тях изплетох малки триъгълничета, които заших две по две и образувалите се „джобчета“ напълних с шивашка вата.

После ги обших с бод „фистон“, изплетох на една кука снежинки (хм, благодарна съм, че поне малко приличат на снежинки), добавих панделка за закачалка и мънисто – за разкош – в центъра на снежинките. Така се получиха малки украшения за елха, но вие можете да изработите и нещо по-голямо, което да замести традиционния коледен венец за вратата.

Необходими материали: прежди в различни цветове, останали от плетенето на пуловери, шапки и шалове; куки или шишове за плетене, ножица, мулине, игла, мъниста от стар гердан;

Време за изработване: за една елхичка с височина около 15 см – не повече от един час;

Вложени средства: ако спазите съвета ми да използвате само остатъци от прежди – нито стотинка.

Когато започнах да правя РазВихрено, не очаквах, че ще срещна толкова много приятели и ще се запозная с толкова прекрасни, вдъхновени и вдъхновяващи жени. Мислех си, че светът има нужда от някаква промяна, връщане към уюта, любовта, спокойствието, нежността и позабравеното умение да казваме „Обичам те“ не само със смс, но и с жест, с нещо вкусно, приготвено за любимия човек, с едно уж небрежно намятане с одеало в хладна вечер, с една бърза, но искрена целувка, с подарък, в който сме вложили и времето си, и мислите си… Мислех си, че светът не се нуждае много от жени, ръководители на гигантски корпорации, а от истински стопанки…

И изведнъж се оказа, че тези жени ги има, просто аз не съм ги познавала! Щастлива съм, че ги срещнах, че си разменяме съобщения и поощрения, и се надявам, че някой ден ще се видим и на живо…

Искам да благодаря на една от тях – Данка, която, макар и виртуално ме прегърна и ми направи чудесен предколеден подарък. Ето го и него: http://cvetnifantazii.blogspot.com/2011/12/blog-post.html

Според условията на тази награда, трябва да споделя 7 неща за себе си:

1. Обичам Коледа и усещането за споделеност, което носи.

2. Обичам да мечтая. И май никога няма да се излекувам от тази „болест“.

3. Обичам децата, бебетата и детския смях. Мечтаех за много деца, но пък имам един прекрасен син.

4. Обичам ранните утрини на празничните дни, когато всичко е много тихо, още спящо и мързеливо.

5. Обичам един мъж и винаги ще го обичам, каквото и да се случи.

6. Обичам да изработвам разни нещица и да откривам втори шанс и втори живот за различни предмети.

7. Обичам да „обикалям“ блоговете на моите приятелки и да се радвам на творенията им.

А сега идва трудната част – да предам наградата на седем от тях. Ето кои избирам, с огромното съжаление, че не мога да определя 77, защото всички те заслужават възхищение!

1. Create Explore Love

2. DeniTZ

3. L is for Lina

4. PaperMill

5. Ароматно в кулата на вещицата

6. Крокотак

7. Страната отвъд дъгата

Прегръщам ви и ви пожелавам прекрасна Коледа!