Едно знам от баба си – жената е най-хубава, когато е влюбена. Тогава косата й блести, кожата й сияе, а бръчиците около очите й се превръщат в искри. Тогава всяка черта на нейния мъж е красива и денят изглежда безкрайно богат с неспирните открития на някоя луничка по лицето му, на някоя къдрица, на някой жест. Смехът й е бистър, очите и ръцете й сякаш залепват за любимия, а дори и случайното докосване е копнеж и милувка. Всеки детайл е важен, всичко й отвръща с ласка.

И друго знам от баба си – за да е постоянно хубава една жена, трябва и да е постоянно влюбена. По възможност – споделено.

Струва ми се, обаче, че това не се отнася само за мъжете и жените с техните неочаквани и необясними срещи, отношения и раздели. Важи за всяко от нещата, до които се докосваме, за всичко, което правим, независимо дали бъркаме соса за спагети на печката, дали свирим на пианото, или бършем праха от същото това пиано, дали изпитваме децата си какво са научили от урока за следващия ден, дали гледаме през прозореца на самолета отдалечаващия се град… Интересното е, че с колкото повече любов подхождаме към онова, което правим в ежедневието си, с толкова повече любов ни отвръща и то. Странно, защо това не важи с такава сила за случаите, в които обичаме някой човек, но пък ние хората сме особени, непредсказуеми, объркани и най-често уплашени.

А материалите, с които работим, просто носят своето предназначение. Сосът – да даде богатство на вечерята ни; самолетът – да ни заведе там, накъдето сме тръгнали; хартията – да ни остави огромно поле за изява. Те не ни се сърдят, не ни нараняват, оставят се покорно в ръцете ни и знаят, че ако сме сбъркали първия път, втория ще бъдем по-внимателни.

Ето я хартията. Любовта ми към нея е силна. Обичам онова, което е направено от нея, върху нея, с нея. Тя е търпелива с мен, знае, че я харесвам, знае, че искам, че се старая и бих дала всичко от себе си. Затова преглъща неуспехите в „общуването“ ни и ми се отдава така, както и аз на нея.

Имаше една приказка за едно момиче, което правеше цветя от хартия, а после ги съживяваше с капчица от кръвта си. За мен втората част е излишна. И двата вида имат свой живот, свое предназначение, своя красота и свое място в дните ни. Предпочитам венец от хартиени цветя, вместо да гледам как откъснатите им сродници клюмват и умират с натежали главички… И понеже наближава 24 май с традицията на цветните гирлянди, реших да покажа моя начин да правя цветя.

Нужни са ви салфетки за хранене, тишу и разтегателна хартия в различни цветове, а защо не и стари вестници, тел, ножица за тел, хартиено тиксо.

Използвайте ножиците само в краен случай. По-добре е да късате хартията – внимателно, за да се получи онази нежна прозрачност, характерна за ръбчето на всяко цветно листенце.

Ако комбинирате видовете хартия, според мен, ще се получи по-ефектно.

Добавяйте пласт след пласт като леко намачквате хартията, нагъвате я ситно като за хармоника, а после я увивате.Така цветето ще стане полуразцъфнало, но богато.

От два цвята салфетка за хранене можете да направите и истинско разцъфнало цвете. Накъсайте кръгчета с различни размери и внимателно намачкайте ръбовете им.

Когато ги подредите едно в друго, ще получите представа за разположението на листенцата.

После огънете крайчето на парче тел, за да не стърчи остро…

… и увийте около него, а после и нанижете други откъснати парченца салфетка – по възможност – в контрастен цвят.

Накрая нанижете и по-големите парченца, които приготвихте по-рано.

Ако после увиете телта с хартиено тиксо, хем ще закрепите главичката на цветето, хем ще добавите плътност  на „дръжката“ и възможност да сгънете и листенца. Увийте накрая с навлажнено тишу в подходящ цвят и вашето творение е готово.

Необходими материали: салфетки за хранене, разтегателна хартия и тишу в различни цветове, хартиено тиксо, тел, ножици за тел;

Време за изработване: за едно цвете – около половин час;

Вложени средства: лист тишу струва между 0,50 и 0,80 лева, а пакет меки салфетки за хранене в ярък цвят – около 2 лева. Но един лист тишу и пакет салфетки ще ви стигнат за поне 15 цветя. Телта можете да замените с хартиените дръжки на торбичка за подарък или с парче тънък кабел.

Откъде дойде моето вдъхновение, ще разберете, когато проследите този линк: http://ideizajenite.blogspot.com/search/label/DIY-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%20%D1%81%D0%B8%20%D1%81%D0%B0%D0%BC

„Другите жени се радват на диаманти, а ние – на тохо мъниста“, каза преди няколко дена моята учителка по плетене Николина. Съгласих се със смях и с ясното съзнание, че е напълно права. Не обичам безкрайно елегантните, вълшебно семпли, но дребнички и незабелязващи се бижута – колкото и чиста проба да е металът в тях и колкото и редки да са камъните. Обичам ярките украшения, онези, които не се сливат с кожата ми, а крещят, и дори се опитват да се наложат над моята собствена индивидуалност. Важно ми е да са оригинални, а не скъпи. Всяко бижу, което имам, отговаря на някакво мое настроение. Понякога се случва така, че настроението никога не се връща, а бижуто остава на дъното на някоя кутия. Някой ден ще размърдам тези заспали емоции, ще ги измъкна от затвора им и ще ги продам, а с парите ще си купя материали за нови… настроения.

Ето, днес се бях приготвила да садя цветя. Вчера се прибрах с куп саксии с билки, дори две с ягоди, и една огромна с лавандула, която едвам успях да примъкна от асансьора до терасата. Но докато подреждах масата след закуска, погледът ми попадна на украсените с прежди великденски яйца, после се сетих, че имам цяла купичка „срезки“ от тези пъстри прежди, а цветовата комбинация изведнъж така ме завладя, че ми се прииска да я усетя върху себе си.

И за половин час имах ново бижу.

Ако сте склонни да експериментирате със стила си в почивните дни, вземете различни цветове мека памучна прежда в гамата, която най-много ви допада. Може да комбинирате няколко нюанса, но може да използвате и само един. Оплетете от преждата плитка.

В краищата на плитката захванете халки. Може да са почти незабележими, но моят съвет е да са по-големи и забелязващи се. Контрастът между текстила и метала винаги е ефектен.

Изберете мънисто, късо синджирче, оплетете на една кука цвете, създайте какъвто ви се прииска аксесоар от прежда, филц, мулине, мъниста… При мен цветето беше дан към обещанието ми да садя цветя. Ако вие се двоумите, можете да направите различни висулки, закачени на малка карабинка, които после само да закачате и откачате според това, какво е настроението ви.

Закачете висулката за халките и… имате готов гердан.

Когато аз създавах своя, планирах плитката да бъде отпред, а цветето с висулката – отзад на врата. Подобно бижу е изключително секси в горещите дни, когато кожата ни е гола над леката рокля. То носи изненада за онзи, който извърне глава след нас, а изненадата е нещо, което мъжете обичат. Е, говоря за приятните изненади…

Но тъй като обикновено нося косата си на опашка и рядко я вдигам на кок, изненадващата висулка често би оставала скрита. Освен това ми се прииска това украшение да бъде комбинирано и с бяла риза или обикновено потниче. Затова просто го увих два пъти около врата си и го закопчах така, че висулката да се проточи по-дълга отпред и леко встрани. Именно безбройните възможности за закопчаване и игра с формата ме карат да харесвам верижките и синджирчетата – и не случайно те се срещат в почти всяко бижу, създадено от мен. Когато и вие започнете да отговаряте на емоциите си с украшения, създадени от самите вас, ще откриете как някой уж дребен елемент ще се превърне във ваш собствен стил.

Необходими материали: прежди в различни цветове, като всеки цвят е дълъг поне метър, клещи, ножица, игла за шиене (по желание), мъниста, закопчалка, синджирче, пистолет за горещ силикон (по желание), кука за плетене, окачалки за мъниста;

Време за изработване: половин час;

Вложени средства: нито стотинка

Улавям се, че от две-три седмици никак, ама никак, не ми се иска да се отдам на класическата елегантност на черния цвят и редувам тюркоазени, жълти и розови тениски. Какво да се прави – пролет е, и тя ме въвлича в някаква щура игра на цветове и емоции. След предългата зима тя така неочаквано дойде, че всеки ден ме изненадва с нов мирис, нов цвят, нов храст, отрупан със зеленина. Миналата седмица вървяхме със сина ми по алеята покрай канала на булевард „Евлоги Георгиев“ и коментирахме как са напъпили храстите, а днес вече – пак по същата алея – едвам смогвахме да поемем наситения аромат на цъфналите люляци. Днешната разходка – обещано – завърши с дъжд, който ни настигна почти пред входа, наръси ни леко и едва изчака да затворим входната врата, за да се излее в порой. А какво да прави човек в дъжда, освен да се отдаде на любими занимания…

„Заниманието“, което днес описвам, е изключително подходящо за деца. От една страна, изобилието от цветове може да премине в игра на разпознаване за по-малките, а от друга – по-големите с удоволствие биха експериментирали с форми и материали. Нужни са ви рамка с платно – от онези, които вече са грундирани и готови за рисуване, среднодебели прежди в ярки цветове, ножица, игла с голямо ухо, за да могат да преминават преждите през него, лепило, което хем лепи плат, хем е подходящо за деца, водни боички и четка. И всички, всички съвсем дребни изрезки от филц, панделки, прежди, конци за бродиране и платове, които – предполагам – сте събирали старателно в пликче, спазвайки съвета ми, че нищо, ама нищо не бива да се изхвърля, защото всичко, ама всичко може да се използва…

Върху платното нарисувайте с молив очертанията на онова, което искате да направите – може да е пейзаж, ваза с цветя или самотно дърво. Дървото е най-лесно и ако искате бързо да приключите, за да не се отегчат децата, заложете на него.

После започнете едно по едно да лепите парченцата. Играйте си с формите, все едно редите пъзел. Първоначално опитвайте да не ги изрязвате допълнително, но ако това се наложи, действайте смело.

Преждите са изключително подходящи за контури, така че ги използвайте без притеснение.

От останалите цветни парченца оформете между дланите си подобие на топчета, сипете солидно количество лепило върху платното и ги лепнете в него. Не се притеснявайте от наглед неподходящата комбинация от цветове и материи.

Когато цялото дърво е вече оформено, запълнете фона с тропоска с прежда. Може да използвате само един цвят, може да комбинирате и няколко – всичко зависи от вашето желание. Накрая закачете своето творение някъде, където добре ще се вижда, и му се радвайте. То е нещо, което сте създали заедно, с фантазия и обич в един чудесен следобед на дъждовния април…

Необходими материали: изрезки от всякакви платове, филц, прежди и конци, рамка с платно, среднодебели прежди в ярки цветове, ножица, игла с голямо ухо, лепило, водни боички, молив и четка;

Време за изработване: един следобед;

Вложени средства: рамката за картини в „Джъмбо“ струва около 3 лева. Всичко останало би трябвало да се намира някъде из дома ви.

*Заглавието е реверанс към любимия ми Роджър Зелазни.

Голяма пъстрилка е в човешката душа. Не само че няма чисто черно и чисто бяло, ами и толкова цветове се раждат и омесват, че ако някой попита някого какво точно мисли в този момент, другият надали би могъл да даде отговор. Не че е и нужно.  И в тъгата, и в огорченията, и в самотата, дори в и в обидата има нещо хубаво. Нищо не е само добро или само лошо. Далеч съм от заблудата да вярвам, че „онова, което не ни убива, ни прави по-силни“, но щом една емоция се е появила, значи душата на човека все още може да разпознава цветовете. И ако успея да видя как една сълза пречупва и отразява света в безброй нюанси, значи трябвало е тя да се роди.

Вчера, докато кръцках цветните конци, с ръце, омазани в червено, зелено и жълто, си помислих, че именно пъстротата е най-хубавото и на хората, и на Великден. Онези, които бях срещнала през деня, имаха толкова различни планове, толкова разнообразни емоции, толкова богати очаквания… дори умората им след две напрегнати работни седмици имаше безброй нюанси. Обаче във всичко се усещаше една яркост, която я няма в друго време на годината… е, може би по Коледа само.

Така че, въпреки цялото ми старание, моите великденски яйца пак станаха много пъстри – като емоциите, които съм изпитала и попила от изминалия Великден досега. А може би и заради онези, които от години нося в себе си, и заради онези, които чакам да изпитам или попия. Съжалявам само, че нямах още повече цветове – като обещание за идна година, наситена с повече чувства…

Ако вярвате в тези неща, вземете прежди и конци от всички цветове, които намерите вкъщи. Идеята, която предлагам е лесна и бърза. И няма как цветовете да не се „получат“.

Нарежете ги на ситни парченца – между половин и един сантиметър всяко.

Ако искате, можете да ги групирате по цветове – така накрая ще имате още по-голямо разнообразие от украсени яйца.

Вземете едно яйце и го намажете с лепило. Ако използвате стиропорени яйца, нека лепилото бъде С200, защото то не разтваря материала както лепилата на ацетонова основа. Ако ще подарявате яйца, препоръчвам да използвате стиропорените – в края на всеки великденски празници остават яйца, които никой не е могъл да изяде, а и няма как да бъдат запазени, защото ще се
вмиришат.

Покрийте намазаната с лепило част с късчетата прежда и конци. Притиснете ги за няколко секунди, после намажете с лепило друг участък от яйцето и повторете. А намазвам първо едната половина, полепвам по нея конците, притискам в шепи и леко търкалям. После правя същото и с другата половина.

Когато яйцето е цялото облепено, оставям го да „почине“ около половин минута – времето, необходимо лепилото да попие в текстила и да го свърже със стиропора.

После увийте  с тънък цветен конец или сърма. Аз предпочитам сърмата, но ако блясъкът й ви се струва прекомерен, червен или друг ярък конец за шиене би свършил чудесна работа.

Необходими материали: цветни прежди и/или конци мулине, лепило С200, ножици, сърма или конци за шиене;

Време за изработване: за едно яйце – около 10 минути;

Вложени средства: пакет от 6 стиропорени яйца ми струваше 2 лева, преждите и лепилото С200 (една тубичка, която стигна за 15 яйца) имах отпреди.

Казала съм си, че няма да се ядосвам. И се старая да следвам това обещание. Светът е пълен с толкова ужасни неща, че пуканките, разпилени по току-що измитите плочи в трапезарията ми, са очарователна част от великия баланс във Вселената.

Смитам ги набързо и секунда преди да ги изхвърля  в торбата с боклука, се вглеждам в тях. Жълтеникавобелият им цвят, подобен на слонова кост, и масленожълтата им слънчева сърцевина се открояват чудесно на фона на зелената лопатка. Заприличват ми на странни дебели цветчета, отронили се от екзотично дърво. Събирам две и две и решавам наистина да ги превърна в цветове…

Ако в дома ви се намира някоя саксия с растение, неуспяло да преживее зимата, не бързайте да го изкоренявате и изхвърляте. Превърнете голите му клонки в украса.

С бързосъхнещо гелообразно лепило или с горещ силикон залепете пуканките една до друга върху клончетата. (Подобна „техника“ може да бъде приложена и върху готов или домашно увит венец от клонки). Ако решите, можете да добавите и малки зелени листенца от филц, миниатюрни топчета зелена прежда или мъниста – всичко, което фантазията ви поиска. Даже от черни или розови мъниста можете да оформите тичинки, които също да закрепите с лепило или силикон. Но на мен комбинацията от два материала – пуканките и дървесината,  ми се видя достатъчна. Въпреки че, кой знае… ако ме налегне празничната скука, може и да поекспериментирам малко.

Необходими материали: клонки, пуканки, бързосъхнещо лепило или горещ силикон. По желание – зелен филц, мъниста, зелена прежда;

Време за изработване: около половин час;

Вложени средства: нито стотинка, ако не броя парите за две шепи неизядени пуканки.

Обичам Цветница. Това е денят, в който изнасям на терасите саксиите с мушкато, разкопавам пръстта, засаждам нови стръкове и нови надежди. И си мисля за жените с имена на цветя… Един от най-хубавите образи в спомените ми на порастващо момиче е пралеля ми Карамфила – помня я на преклонна възраст, с тъмносиня елегантна рокля и с навита на букли коса, боядисана в тъмночервено. Тя седи на един отрупан с възглавници диван в сумрачния стар апартамент до Морската градина във Варна, а гласът и дългите й пръсти галят лицето ми. Светлината от прозореца зад гърба й е зелена и стаята ухае на цветя и сладко от смокини. Винаги съм искала да нося нейното име… Баба ми Лилия – жената с винаги перфектен яркочервен маникюр, ме е научила, че дори боклука да отивам да изхвърля, пак трябва да си сложа червило. Защото: „Не знаеш кого ще срещнеш!“. Едно изречение и в него – цялата философия на женското достойнство. Някой би изписал
томове, опитвайки се да го обясни… А една от най-красивите жени в литературата ни за мен не е Албена, а циганката Божура. С онова тъмно нещо в нея, не само в очите й, в кожата и косата й, дето била като цъфнал
бъз, ами и в магията на смеха й. Харесвам я, защото е истинска, и докато чета Йовковите редове усещам и гордостта, и горделивостта й, и ревността, и любовта й…

Помните ли онази приказка за момичето, което създавало прекрасни хартиени цветя, но получило дарбата да ги съживява с кръвта си?  

Днес аз от сутринта правя цветя. И това ми харесва. Увличам се и не мога да спра, всичко около мен е отрупано с парчета от платове, които опитвам да комбинирам по цвят или вид. Понякога се получава, понякога – не. Но синоптиците обещават, че на Цветница ще вали, а аз не трябва да нарушавам традицията.

Ако вие поискате да си направите венец за украса, лесно е. Трябва ви парче тел, около половин метър вата и разноцветни платове. Но ако нямате тел, не е проблем. Купете си кутия от любимия ви сладолед, изяжте го с наслада, а после изрежете центъра на капака така, че да се оформи рамка. Увийте тази рамка с ленти вата, с после и с плат. Не стягайте прекалено много, но навивайте внимателно, защото добрата основа е важна за здравината на венеца. Накрая може да добавите и панделка.

Потърсете из гардероба дрехи, които не сте носили от години, но и няма да подарите никому, шалове, които са отдавна излезли от мода, тениски в ярки цветове… Подберете парчета плат в желаните цветове и изработете от тях цветя по начина, показан в статията „Пролетно почистване“.

По желание може да добавите тънка кафява панделка и зелени мъниста, които да имитират клонки. Не е важно много да си приличат, по-скоро търсете усещането.

Накрая залепете с горещ силикон (или зашийте) цветята за основата, добавете им тичинки от мъниста или от обгорен сатен. Импровизирайте и оставете фантазията си да се забавлява. Празник е, а това е чудесен повод за творчество.

Необходими материали: трико  от ненужни тениски, необичани шалове, изрезки, останали след ушиването на дрехи, сатенена панделка, мъниста,  ножици, пистолет за горещ силикон, и, по желание, игла и конци;

Време за изработване: за венеца на снимката – между половин и един час;

Вложени средства: в случая – нито стотинка, ако не броим парите, дадени за кутията сладолед.

Вече го започнах. Отворих гардероба, и изтръгнах от него всичко, което знам, че повече няма да облека. Понякога се чудя защо оставям с години разни окъсели секси потничета и само ги прехвърлям между рафтовете, без да ги сложа на себе си дори и в най-големите летни жеги…

Не знам за вас, но за мен прочистването от разни натрупали се вещи е хем любимо, хем трудно занимание. От една страна, когато усетя въздишката на облекчение, която се изтръгва от вдън душата на дома ми, сякаш и аз започвам да дишам по-леко. Но от друга – когато с мъка се разделям с разни „нещенца“, които могат да бъдат претворени в „Нещо“… Както и да е – понякога трябва да се реже смело! И точно това направих днес.

Идеята, която ви показвам не е моя, но е една от най-любимите ми, защото с нея всяко дребно и наглед ненужно парченце плат може да се превърне в красиво цвете. А един дом, в който има и поне една жена, винаги има нужда от цветя. Цветята скриват лекета и прокъсани местенца по салфетките за сервиране и покривките, придават нова свежест на поостаряла любима дреха  и могат да послужат за декорация на подаръци, кошници с плодове, шапки, пердета и завивки за детски стаи и… каквото още се сетите.

И така, нужни са ви някакви парчета плат, остатъци от филц, игла и конец, ножица и пистолет за горещ силикон.

Изрежете от плата  поне пет еднакви кръга с диаметър около 10 см. Колкото по-тънък е платът, толкова повече може да бъдат кръговете. Но не прекалявайте с броя им, за да не се загуби формата на листенцата. Играйте си с диаметъра и ще направите цветчета с различни размери. За да не похабите някоя хубава материя обаче, знайте, че по-твърдите и дебели платове е добре да бъдат срязани на по-големи кръгове.

Сгънете всеки кръг наполовина, а после и още веднъж, за да се получи конус. После с иглата и конеца тропосайте долната, извита част на конуса. Така ще пресечете всички възможни опити на материята да пуска конци и бримки.

Нанижете конусите един до друг и стегнете конеца така, че да се образуват малки листенца.

После зашийте двата края – три-четири бода ще ви бъдат достатъчни.

Полученото цветче и така си е красиво – дупката в средата, особено ако сте работили прецизно, е ефектна, но пък не можете да скриете иглата за брошка. Затова от парченцата филц изрежете 2 кръгчета с размери малко по-големи от размерите на дупката, намажете края на дупката със силикон и бързо залепете едното кръгче. Действайте първо от едната, с после и от другата страна. После може допълнително да залепите други парченца филц или да пришиете мъниста

И вашата украса е готова, а нежеланите дрехи не са напуснали напразно гардероба ви.

Необходими материали: парчета плат от нежелани дрехи, парченца филц, останали от други проекти, ножица, игла и конец, мъниста, пистолет за горещ силикон;

Време за изработване: за едно цвете – около 15 минути;

Вложени средства: в случая – нито стотинка.

След предпролетната ми розова „вълна“ идва ред на синята. И когато тя ме залее, вече си знам – нетърпелива съм да дойде лятото. Някой би казал, че не е хубаво да се живее така – все с поглед в бъдещето, все в очакване, без да се радвам на мига, в който съм в момента. Но нали и мечтите и копнежите са все неща, които ни се случват в точно този момент? Да мечтая ми харесва, а когато мечтите ми носят и някаква провокация – какъв по-чудесен миг от това?

Пък и от миналото няма как да се откъсна. Ето, вчера обещах на Данка Матеева да покажа какво ми е хрумнало да сътворя от други капачки за парфюми, а днес вече ръцете ме сърбяха да реализирам фантазиите си. И тъй като е Благовещение и имам празник – какво по-хубаво от едно ново бижу за подарък!

Сините шишенца си пазя от много време. Татко, светла му памет, имаше уникалната дарба да открива именно ароматите, които най-добре биха ми подхождали. В тях винаги имаше и усещане за вода, и мирис на дъжд, и парфюмена съблазън. Два от тях са сред любимите ми и все още, макар на пазара да се появяват нови и нови, аз ги предпочитам пред всички останали.

Свалих капачките и отделих шишенцата настрана – рано или късно ще измисля за какво да ги използвам. После подбрах всякакви дреболийки за бижута – верижка, мъниста, различни елементи. Колкото повече материали натрупате в началото, толкова по-лесно ще провокирате фантазията си да заработи и толкова по-интересен ще бъде крайният резултат. Всеки започва да прави нещо с някаква идея в главата си, но когато получи повече възможности, окончателните му решения стават много по-добри.

Не ми се искаше да пробивам дупки в капачките, макар че с тънките бургийки на дремела те биха се получили съвършени. Но това щеше да ме изкуши да превърна капачките в нещо като камбанки и щеше да наруши бистрата прозрачност на синия цвят. Затова избрах да комбинирам „шапчици“ за мъниста с обикновени закопчалки. Прокарах едната част на закопчалката през дупчицата на „шапчицата“, после я фиксирах с халкичка (която на снимката не се вижда), за да не се изплъзне, а накрая залепих готовата окачалка с горещ силикон. Избрах силикона, защото изцедих от него доста голяма капка – за да може всяко елементче да потъне в нея и закрепването да бъде максимално здраво.

После свързах готовата висулка с единия край на синджира.

В другия му край закачих другата висулка, направена по съвсем същия начин. Мислех да комбинирам с множество сини мъниста в различни нюанси, но изведнъж тази идея ми се стори малко претрупана. Затова заложих на по-големите халкички, които комбинирах с дребни мъниста.

Добавих третата – най-малката висулка, малко по-високо над едната от другите и… бижуто беше готово. То е от онези мои любими колиета, които не се закопчават, а се завързват отпред, като по този начин се коригира и дължината им, а тежестта на елементите гарантира, че няма да се развържат… Ето колко е лесно! Ако и във вашата глава се върти някоя интересна идея, Благовещение е чудесна възможност да я осъществите!

Необходими материали: капачки от парфюми (може еднакви, а може и различни, съчетаването им зависи изцяло от вашата фантазия), синджир, мъниста и всички дребни елементчета за бижута, които ви се сторят подходящи, клещи за тел и пистолет за горещ силикон (не забравяйте силикона);

Време за изработване: около половин час;

Вложени средства: нито стотинка.

Днес, стоейки на улицата и зяпайки разсеяно лицата в преминаващите автобуси, изведнъж видях нещо, което рязко се открояваше на фона на общата цветова гама. Две сестри от ордена Мисионери на милосърдието, с типичните им бели дрехи с три сини ивици. Едната имаше лице, което по-скоро бих свързала с Индонезия, а другата бе като слязла от картина на Ян ван Ейк – с млечна белота, почти невидими ресници и вероятно червеникаворуса коса… Стори ми се, че се гледахме няколко секунди, не повече, а след това рейсът отмина. Зачудих се какво ги е довело тук, какво ги е накарало да изберат този живот. Щастливи ли са? И двете бяха млади, дали не са имали и други пътища пред себе си? Тези въпроси ме запратиха в истинска буря от мисли – кои светли, кои – не толкова…

„Блясъкът идва отвътре“. На това ме научиха жените в семейството ми. Уловката на урока, обаче, беше в допълнението. „Ти трябва да го изкараш навън.“ Като бях малка, а после и тийнейджърка… всъщност, не помня кога точно започнах да се замислям за тези неща… си мислех, че е лесно. Раждаш се с нещо прекрасно в себе си и просто трябва да го оставиш да се разкрие. Чрез усмивката си, чрез хубавите неща, които правиш, чрез любовта, която даваш, чрез радостта, която изпитваш. От няколко дни, откакто на разсъмване птиците в  близките дървета поощряват събуждането ми, си спомням колко блестяща се чувствах като ученичка, когато се будех с гукането на гълъбите в близката топола и със слънчевите шарки по отсрещната стена.

После, с порастването, открих, че има случки и хора, които могат да накарат вътрешното ти сияние да помръкне. Някои от хората, отдавна изгубили своето, опитват да изсмучат и погълнат твоя блясък. Други пък се стараят да компенсират с пари, с коли, със скъпи дрехи или с отразената светлина на някаква известност… Дали се получава? Не знам и не ми се иска дори да опитвам…

Сега аз понякога блестя, а понякога съм като дъждовен ден. Едно им е хубавото на дъждовните дни – колкото и да са мрачни, все се случва пречупването на светлината в някоя капка да породи блясък и да ме върне в онези мигове, когато мечтаех да вали всяка нощ, за да може на сутринта всяко листо и всяка алея в квартала да сияят; да сияе дори окъпаното от дъжда пране, придобило – макар и за кратко – нови, по-плътни цветове.

Днес и в най-дъждовните дни опитвам, ако не да блестя, то поне да паля мънички искрици. Да се радвам на дреболии, да откривам красивото на най-неочаквани места и да се забавлявам, създавайки неща, които биха изглеждали шокиращи за някого…

… като този пръстен, например. Няма да се сдържа и ще си го сложа – ей така, дори само за тест – как ще бъде приет от околните. Предполагам, че коментарите ще са в цялата гама от „супер“ до „кич“, а самата аз вече направих едно откритие за него – идеален е за самоотбрана. И вероятно в мрака на някоя дискотека може дори да излъже някого, че е изключително скъпо дизайнерско творение. Вие готови ли сте да експериментирате?

Ако отговорът ви е положителен, първо свалете капачките на изразходваните парфюми, които вероятно сте отделили да поставите в гардероба като ароматизатори.

Върху формата им са работили талантливи дизайнери и всяка от тях носи свое собствено внушение. Ето тази най-горе направо крещи: „Забележи ме, аз съм ценна и сама за себе си, не обръщай внимание само на парфюма под мен!“. А тази вляво пък казва: „Аз пък съм чиста и ненатрапващо се елегантна.“

Разбира се, за един пръстен е нужно да имаме не само скъпоценен камък, но и халка, за която той да бъде закрепен. Вие може да изберете някоя обикновена, в която влиза пръстът ви, основа от стар пръстен или специална заготовка.

Ако не ви харесва това, че капачките са прозрачни (както е в моя случай), закрепете във вътрешността им – с прозрачен силикон или прозрачно бързосъхнещо лепило – по едно цветно мънисто.

Подберете цветовете така, че да пасват на конкретен тоалет, който върви с подобно бижу, защото не всяка дреха „търпи“ екстравагантни украшения.

Тъй като повечето от капачките за парфюми са дълбоки, а това ще затрудни закрепването на халката, вземете малкото бутонче, което натискате при пръскане, и го залепете върху мънистото.

Така ще получите площ, доста по-удобна за закрепване на халка.

Залепете халката и пръстенът ви е готов.

Още докато го правите, преценете дали бихте се чувствали добре с толкова екстравагантно бижу. От друга страна, мисля, че една жена трябва да има в ковчежето си с бижута и някои, които може да са малко шокиращи за ежедневния й стил, но подходящи за момент, в който ще й се прииска да бъде различна, изненадваща и категорично забелязваща се.

Необходими материали: капачки и „бутончета“ за пръскане от изразходвани парфюми, халки или заготовки за пръстени, пистолет за горещ силикон (като не забравяме и силиконовите пръчици) или бързосъхнещо прозрачно лепило, мъниста;

Време за изработване: за един пръстен – около 15 минути. Все пак ще експериментирате с различни варианти, нали?

Вложени средства: в моя случай – нито стотинка. Но ако искате, добавете към цената на парфюма и около 80 стотинки за заготовка за пръстен. Лепило или пистолет за горещ силикон можете да вземете и назаем.

„Когато животът ти предложи лимони, направи си лимонада“… Втръснало ми е да го чувам, защото всички тези съвети са много хубави, ама невинаги са приложими в ежедневието.  Пък и когато усетиш горчиво-киселия вкус, надали първото, което ще ти дойде наум, са захарта и водата…  Но все пак има някои случаи, в които и лимоните са истински – сочни, с тънка кора и ароматни, и ситуацията – такава, че всички нейни минуси да могат да се превърнат в плюсове.

Ето например моя съботен експеримент за плетене на цветя – за първи път се „пробвах“ с нещо по-сложно, при това без схема, а „на око“, и естествено, резултатът не бе съвършен. Но изправена пред алтернативата“ да разплитам или да изхвърлям“, реших , че трябва да има и трети път. Защото, в крайна сметка, от лимоните се получава не само лимонада, а от най-горчивата им част – корите, се правят чудни подправки за ястия и сладкиши, както и ароматни сладка. С други думи, хубаво ми е да знам, че не ми се налага да избирам само между две възможности.

И така… в началото бяха топка заплетени конци мулине, изостанали от други проекти. От тях изплетох цвете.

За съжаление, моето творение не се получи много добре, защото не знаех кой елемент колко бримки изисква, а и повече гледах дали следвам общата форма. Стана едно къдравичко цветче, пъстричко, но несъвършеничко, обаче толкова си го харесах, че сърце не ми даде да го изхвърля или разплета.

Затова избрах най-шарените си дребни мъниста и реших да спасявам положението. Как? Като пришия мъниста0тичинки в центъра и с конеца допълнително стегна цветето така, че да стане още по-къдраво.

Първоначално мислех да го превърна в брошка. Но изведнъж  усетих, че ако се пришие към халка или заготовка за пръстен – от онези, които се продават по магазинчетата за мъниста, ще се получи наистина много красиво бижу. При това – съвсем подходящо за времето, в което вече сме махнали ръкавиците, но все още обличаме пуловери. А дори не е и необходимо да се търси метална основа. Много жени си правят чудесни пръстени като изплитат на една кука и халкичката, в която да влезе пръстът.

За финал обаче, все пак махнах халката и сложих игличка за брошка. Открих, че тя може да бъде закопчана както върху плоска халка и да се превърне в пръстен, така и върху ревер и да стане брошка. А когато захванах с нея няколко поизгубили блясъка си евтини метални гривни, ефектът беше забележителен – съвсем ново и доста добре стоящо бижу… И ето, тръгвайки по третия път, открих, че той се разклонява в още три. Не е ли прекрасно да имаш толкова възможности за избор?!

Необходими материали: конци мулине в предпочитани от вас цветове, кука за плетене, игла за шиене, цветни мъниста, обикновена метална халка или заготовка за пръстен, игличка за брошка, ножица;

Време за изработване: около два часа

Вложени средства: в моя случай – нито стотинка. Иначе: конците мулине бях купила за 60 стотинки всеки, а цяло пакетче от около 100 мъниста ми струваше 3 лева.