В този странен, по-скоро пролетен, следобед на 17 декември, докато слънчевият пролетен вятър от сутринта се  превръща в оловносива буря и в прозореца ми започват да катастрофират с луда скорост огромни дъждовни капки; в този следобед, докато случам любовните песни на Лорета Годжи и Джани Моранди и отмервам поредната доза на антибиотика си, а плановете ми за романтична съботна вечер се сриват с бързината и шума на каменна лавина… аз все пак Ти благодаря за малките чудеса!

Благодаря Ти за това, че сутринта – за пръв път от много седмици и съвсем неочаквано – изпих кафето си на терасата, а вятърът ухаеше така, както на тринайсети март в детските ми години. И дори довя отнякъде мириса на диви теменужки – може би от спомените ми, може би от нечия саксия на някоя тераса… Благодаря Ти за това, че имам прекрасно дете, което с типичната за децата мъдрост ми показва кои са наистина важните неща в живота… Благодаря Ти за това, че освен смс-а с дължимата на Топлофикация месечна сума, получих и един с „Обичам те!“… Благодаря Ти за това, че в моментите, в които се почувствам изгубена, има кой да ми каже: „Ей, я се стегни и се усмихни! Всичко ще бъде наред!“… Благодаря Ти за това, че в този град, който се напълни с непознати, харесвам съседите си и знам, че ще ми липсват, ако отида да живея на друго място… Благодаря Ти за това, че все още умея да мечтая и да се смея с глас… Благодаря Ти за миговете, в които съм сама, благодаря Ти и за миговете, в които съм с приятели… Благодаря Ти за това, че имам нужното количество прежда, мъниста и любов, за да довърша коледните подаръци за хората, които са в сърцето ми…

Благодаря Ти и за идеята за тези малки елхички, защото така ще спася останалите няколко педи прежда в различни цветове. Защото едно от най-хубавите неща, които все още притежаваме в този шашнат, стресиран, объркан и изпълнен с мрачни мисли и сиви очаквания свят, е умението да създаваме със собствените си ръце – и Ти благодаря и за него.

Независимо колко къси са парченцата, които са ви останали, независимо колко са различни и уж несъчетаеми цветоветете, те винаги могат да бъдат използвани, и да се превърнат в нещо пъстро, свежо, радващо окото, сърцето и пръстите.

Нарежете преждата на парчета с дължина не повече от 20 см – така гарантирано ще получите неочаквано богат на цветове десен. После ги завържете едно за друго, като оставите стърчащи краища по около 2 см – тях после ще вмъкнете в плетката (с игла или с кука) и възелчетата няма да изскочат на повърхността на плетивото.

Намотайте преждата на клъбце и започвайте да плетете! Каквато и форма да ви хрумне, все ще се получи добре…

Аз избрах да направя малки елхички – така няма да ми се налага много да ги украсявам… За тях изплетох малки триъгълничета, които заших две по две и образувалите се „джобчета“ напълних с шивашка вата.

После ги обших с бод „фистон“, изплетох на една кука снежинки (хм, благодарна съм, че поне малко приличат на снежинки), добавих панделка за закачалка и мънисто – за разкош – в центъра на снежинките. Така се получиха малки украшения за елха, но вие можете да изработите и нещо по-голямо, което да замести традиционния коледен венец за вратата.

Необходими материали: прежди в различни цветове, останали от плетенето на пуловери, шапки и шалове; куки или шишове за плетене, ножица, мулине, игла, мъниста от стар гердан;

Време за изработване: за една елхичка с височина около 15 см – не повече от един час;

Вложени средства: ако спазите съвета ми да използвате само остатъци от прежди – нито стотинка.