Обичам Цветница. Това е денят, в който изнасям на терасите саксиите с мушкато, разкопавам пръстта, засаждам нови стръкове и нови надежди. И си мисля за жените с имена на цветя… Един от най-хубавите образи в спомените ми на порастващо момиче е пралеля ми Карамфила – помня я на преклонна възраст, с тъмносиня елегантна рокля и с навита на букли коса, боядисана в тъмночервено. Тя седи на един отрупан с възглавници диван в сумрачния стар апартамент до Морската градина във Варна, а гласът и дългите й пръсти галят лицето ми. Светлината от прозореца зад гърба й е зелена и стаята ухае на цветя и сладко от смокини. Винаги съм искала да нося нейното име… Баба ми Лилия – жената с винаги перфектен яркочервен маникюр, ме е научила, че дори боклука да отивам да изхвърля, пак трябва да си сложа червило. Защото: „Не знаеш кого ще срещнеш!“. Едно изречение и в него – цялата философия на женското достойнство. Някой би изписал
томове, опитвайки се да го обясни… А една от най-красивите жени в литературата ни за мен не е Албена, а циганката Божура. С онова тъмно нещо в нея, не само в очите й, в кожата и косата й, дето била като цъфнал
бъз, ами и в магията на смеха й. Харесвам я, защото е истинска, и докато чета Йовковите редове усещам и гордостта, и горделивостта й, и ревността, и любовта й…

Помните ли онази приказка за момичето, което създавало прекрасни хартиени цветя, но получило дарбата да ги съживява с кръвта си?  

Днес аз от сутринта правя цветя. И това ми харесва. Увличам се и не мога да спра, всичко около мен е отрупано с парчета от платове, които опитвам да комбинирам по цвят или вид. Понякога се получава, понякога – не. Но синоптиците обещават, че на Цветница ще вали, а аз не трябва да нарушавам традицията.

Ако вие поискате да си направите венец за украса, лесно е. Трябва ви парче тел, около половин метър вата и разноцветни платове. Но ако нямате тел, не е проблем. Купете си кутия от любимия ви сладолед, изяжте го с наслада, а после изрежете центъра на капака така, че да се оформи рамка. Увийте тази рамка с ленти вата, с после и с плат. Не стягайте прекалено много, но навивайте внимателно, защото добрата основа е важна за здравината на венеца. Накрая може да добавите и панделка.

Потърсете из гардероба дрехи, които не сте носили от години, но и няма да подарите никому, шалове, които са отдавна излезли от мода, тениски в ярки цветове… Подберете парчета плат в желаните цветове и изработете от тях цветя по начина, показан в статията „Пролетно почистване“.

По желание може да добавите тънка кафява панделка и зелени мъниста, които да имитират клонки. Не е важно много да си приличат, по-скоро търсете усещането.

Накрая залепете с горещ силикон (или зашийте) цветята за основата, добавете им тичинки от мъниста или от обгорен сатен. Импровизирайте и оставете фантазията си да се забавлява. Празник е, а това е чудесен повод за творчество.

Необходими материали: трико  от ненужни тениски, необичани шалове, изрезки, останали след ушиването на дрехи, сатенена панделка, мъниста,  ножици, пистолет за горещ силикон, и, по желание, игла и конци;

Време за изработване: за венеца на снимката – между половин и един час;

Вложени средства: в случая – нито стотинка, ако не броим парите, дадени за кутията сладолед.