Откакто започнаха студовете, все ми се плете – за това има ясно психологическо обяснение. Като вляза в магазина за прежди, погледът ми веднага залепва за най-ярките цветове. И не само залепва за тях, ами и започва да ги комбинира – зеленото с виолетовото, розовото с цикламеното и зеленото, оранжевото със зеленото, малиновочервеното с онова, шипковото, и с онова, по-тъмното, боровинковото, или с другото, дето почти се колебае между лилаво и кафяво… Резултатът е торба с меко пъстро съдържание, което после разпилявам на пода пред камината така, както децата разпиляват любимите си играчки, и опипвам, подреждам, нареждам и преподреждам.

И се увличам в тази игра, а после, като вдигна поглед към запотения прозорец, чак се изненадвам от белотата зад него.

Последният път обаче подбрах по-меки цветове. Какво ти по-меки, отново вариации на тема розово. Когато започна да посягам към розовото в гардероба, значи зимата вече ми е дошла в повече. Но да се захвана да си правя розова наметка, която ще мога да нося най-рано около средата на април…

Каквито и разумни мисли да се въртяха из главата ми, не ми помогнаха. Изгазих преспите до пазара и щастливо награбих няколко кълбета прежда в най-нежните нюанси на „бебешко“, „ягодов крем“, пепел от рози и бледовиолетово.

От всички тях изплетох къс „шал“ – точно колкото да обхване раменете ми.

После с тази формичка, която една приятелка ми подари, направих 60 цветчета от прежда, всяко с пришита в центъра му перличка…

… и ги навързах едно до друго върху шала, който послужи за основа.

Мислех по този начин да си направя наметка – от онези, които падат през едното рамо и се завързват с изящна сатенена панделка. Но нещо в идеята ми не се получи, не стоеше добре. Затова превърнах сатенената „вързалка“ в сатенена брошка. Така вече можех да контролирам колко стегната да бъде наметката според различните видове дрехи, с които щях да я комбинирам.

Добавих още перлички от „вътрешната“ страна на плетката и така тя се сдоби с две лица. И се получи ето това:

А накрая дойде и най-хубавата новина. Докато пробвах как ми стои новата придобивка, открих, че тя може да се носи и като шал. И да се омотава по различни начини!

Нищо ново под слънцето, но ако само знаете как топли!

Необходими материали: 4-5 чилета (всяко от 50 грама) прежда в желаните от вас цветове, по възможност различни, перли-мъниста, игла за плетене, „формичка“ за оплитане на цветя (макар че ако нямате, можете да ги изплетете и на една кука и пак ще се получи ефектно), игла за шиене с голяма дупка, ножица и тънък конец;

Време за изработване: 5 дена поне по 5 часа на ден плетене, увиване на цветчета и пришиване на перлички;

Вложени средства: 18 лева, като в тях слагам и цената на „формичката“ за цветчета. Но ми остана прежда поне за още един шал, затова намалявам сумата с поне една трета.

Фотограф: Пламен Йорданов