След предпролетната ми розова „вълна“ идва ред на синята. И когато тя ме залее, вече си знам – нетърпелива съм да дойде лятото. Някой би казал, че не е хубаво да се живее така – все с поглед в бъдещето, все в очакване, без да се радвам на мига, в който съм в момента. Но нали и мечтите и копнежите са все неща, които ни се случват в точно този момент? Да мечтая ми харесва, а когато мечтите ми носят и някаква провокация – какъв по-чудесен миг от това?

Пък и от миналото няма как да се откъсна. Ето, вчера обещах на Данка Матеева да покажа какво ми е хрумнало да сътворя от други капачки за парфюми, а днес вече ръцете ме сърбяха да реализирам фантазиите си. И тъй като е Благовещение и имам празник – какво по-хубаво от едно ново бижу за подарък!

Сините шишенца си пазя от много време. Татко, светла му памет, имаше уникалната дарба да открива именно ароматите, които най-добре биха ми подхождали. В тях винаги имаше и усещане за вода, и мирис на дъжд, и парфюмена съблазън. Два от тях са сред любимите ми и все още, макар на пазара да се появяват нови и нови, аз ги предпочитам пред всички останали.

Свалих капачките и отделих шишенцата настрана – рано или късно ще измисля за какво да ги използвам. После подбрах всякакви дреболийки за бижута – верижка, мъниста, различни елементи. Колкото повече материали натрупате в началото, толкова по-лесно ще провокирате фантазията си да заработи и толкова по-интересен ще бъде крайният резултат. Всеки започва да прави нещо с някаква идея в главата си, но когато получи повече възможности, окончателните му решения стават много по-добри.

Не ми се искаше да пробивам дупки в капачките, макар че с тънките бургийки на дремела те биха се получили съвършени. Но това щеше да ме изкуши да превърна капачките в нещо като камбанки и щеше да наруши бистрата прозрачност на синия цвят. Затова избрах да комбинирам „шапчици“ за мъниста с обикновени закопчалки. Прокарах едната част на закопчалката през дупчицата на „шапчицата“, после я фиксирах с халкичка (която на снимката не се вижда), за да не се изплъзне, а накрая залепих готовата окачалка с горещ силикон. Избрах силикона, защото изцедих от него доста голяма капка – за да може всяко елементче да потъне в нея и закрепването да бъде максимално здраво.

После свързах готовата висулка с единия край на синджира.

В другия му край закачих другата висулка, направена по съвсем същия начин. Мислех да комбинирам с множество сини мъниста в различни нюанси, но изведнъж тази идея ми се стори малко претрупана. Затова заложих на по-големите халкички, които комбинирах с дребни мъниста.

Добавих третата – най-малката висулка, малко по-високо над едната от другите и… бижуто беше готово. То е от онези мои любими колиета, които не се закопчават, а се завързват отпред, като по този начин се коригира и дължината им, а тежестта на елементите гарантира, че няма да се развържат… Ето колко е лесно! Ако и във вашата глава се върти някоя интересна идея, Благовещение е чудесна възможност да я осъществите!

Необходими материали: капачки от парфюми (може еднакви, а може и различни, съчетаването им зависи изцяло от вашата фантазия), синджир, мъниста и всички дребни елементчета за бижута, които ви се сторят подходящи, клещи за тел и пистолет за горещ силикон (не забравяйте силикона);

Време за изработване: около половин час;

Вложени средства: нито стотинка.