Сърбят ли ви ръцете?

Здравейте, казвам се Вихра. Някои от вас ме познават от телевизионното предаване „На кафе“, други – от работата ми в списание “За Хората“ или от публикациите в списание „Максимум“.

фантазии

Приказки и рокли за ангели

Приказки и рокли за ангели

Коледа е времето, в което започваме да забелязваме ангелите и по-често да мислим за тях. Не че през останалото време ги няма или не се сещаме, когато сме в нужда. Но декември е онзи особен период от годината, в който се опитваме да балансираме между комерсиалното и духовното и понякога дори ни се получава. Ето...
Принцеси

Принцеси

Като бях малка, най-много исках да стана принцеса. Разбира се, исках да стана и космонавт, и пилот, и капитан на далечно плаване, но вътре, в сърцевината на копнежа ми по тези повече мъжки професии, блещукаше една коронка – малка, изящна, съвсем момичешка. Пък и в крайна сметка, защо да не може принцесата да е и...
Лесно

Лесно

Винаги съм харесвала хартията – заради прекрасната й толерантност да се превръща в материал за какви ли не проекти и в основа за какви ли не идеи. Обичам нейната пластичност, съчетана с крехкост – тази вдъхновяваща комбинация може да сложи началото на цял философски трактат, но надали аз съм човекът, който ще го напише. Затова...
Без думи

Без думи

… Понеже нямам своя история със свещи, ще ви разкажа края на една, от моята любима Джоан, и съм уверена, че тя няма да ви разочарова. Даже ще ви се прииска да научите и началото… „… Под „Пон Морлан“ е тихо, докато лежим и гледаме горящите свещи. Мишел спи на една койка, Розет и Анук...
Превъплъщения

Превъплъщения

Превъплътяване, преобразяване, претворяване… Ние, възрастните, често си казваме „Ех, само ако можеше поне за един ден да съм друг!“. Мечтаем да се върнем в миналото, да опитаме да променим някоя погрешна стъпка, постоянно се чудим „Какво ли би било, ако…?“. Но децата, о, те са истински. Те са точно онова, което искат да бъдат. Може...
Ароматно предпразнично

Ароматно предпразнично

Както винаги съм признавала – дори през август ароматът на портокали и мандарини ме изстрелва веднага в предколедните дни… Знам на какво се дължи този феномен – в детството ми, цитрусовите плодове се появяваха в изобилие по магазините едва в началото на декември. И тогава – едни такива сияйно оранжеви и ухаещи, бяха ясен знак,...
Напук на зимата

Напук на зимата

Колкото и да не ми се иска, тя дойде. Всяка сутрин, излизайки от дома си, си казвам: „Не забравяй ръкавиците!“, а после се отказвам: „Не, още е рано…“. Но никак не е рано. Студено е, пръстите ми измръзват, вятърът кара очите ми да се насълзяват и сякаш вледенява мозъка ми, когато проникне в ушите. И...
Тиквен понеделник

Тиквен понеделник

Обичам понеделниците. Обичам усещането за нещо ново, за ново начало, измамната радост, че от този нов ден нещата ще бъдат по-различни и разбира се – по-хубави. Но  още повече обичам, когато понеделниците започнат с някоя творческа идея, която да ме омагьоса и да ме накара да отложа всичко друго, което съм планирала. Обичам онзи сърбеж...
Три в едно

Три в едно

Една вечер, след като ме изпита, за да провери дали съм си научила уроците, и видя, че планът  в тетрадката ми не беше добре направен, дядо ми каза: „Моето момиче, едно от най-важните неща на този свят е информацията, а добрата организация помага да намерим нужната ни информация.“… Дядо ми беше военен – от стария...
Тази странна дума „богатство“

Тази странна дума „богатство“

Едно от най-шокиращите прозрения в живота ми ме връхлетя в Мозамбик. Излизахме извън града, към един от курортите по брега на океана, когато видях малко момче, може би на годините на сина ми, натоварено с празни бутилки от минерална вода, навързани една за друга по невъобразим начин. Детето беше дребничко и много слабо – както...
Висока температура

Висока температура

Навън продължава да е горещо. Под прозорците тъмнокафявото дюшеме изгаря ходилата ми по-силно и от крайбрежния пясък, а цветята на терасите плачат за вода. Но не се оплаквам. Поне не много. Всеки път, когато ми дойде да замърморя за жегата, си спомням за отминалата тежка зима и това мигом преобръща настроението ми. Радвам се на...
Отвъд границата

Отвъд границата

Осъзнавам, че преминах онази невидима линия, след която връщане вече няма. Правила съм си бижута от какво ли не, робувала съм на какви ли не сантименти към предмети и дрехи и съм ги рециклирала, съживявала, рехабилитирала и превръщала в нещо друго само и само, за да запазя онази безценна частица хубава емоция, която са ми...