Сърбят ли ви ръцете?

Здравейте, казвам се Вихра. Някои от вас ме познават от телевизионното предаване „На кафе“, други – от работата ми в списание “За Хората“ или от публикациите в списание „Максимум“.

фантазии

И любов...

И любов…

Думата е преекспонирана. Доста. Твърде… Използвана е за състояния, които нямат нищо общо с нея – егоизъм, самолюбие, страх…Но все пак си е останала истинска и може да извади както най-лошото, така и най-доброто от нас. Днес е Задушница и – както всяка събота – би трябвало да е Ден на мъртвите. Но аз не...
След тържеството... ново тържество

След тържеството… ново тържество

Вече съм напълно убедена че нещата в живота ми са неслучайни и здраво навързани едно за друго. Без намек за отвързване. Ето, например, синът ми е роден през октомври, а октомври е крайният месец, в който трябва да се захвана с коледната украса – хем да има за подаръци, хем у дома всичко да бъде...
Знаци

Знаци

Всичко в живота ни е знаци. Не някакви „отгоре“ или „отдолу“, не духовни (пази, Боже!) или извънземни (абе обръща ли им още някой внимание на тия воайори?!). Просто знаци, които ние и другите поставяме върху себе си и на местата за социално общуване, за да отбелязваме своята територия, общественото си положение, разбиранията си, чувствата си…...
Пост-ремонтни наслаждения или Третият закон на Нютон

Пост-ремонтни наслаждения или Третият закон на Нютон

Не бих казала, че не обичам да освежавам или променям дома си. Напротив. Но когато за кратко време ми се наложи да свърша много работа, а след това и да изчистя, защото съм проявила неразбираем аристократизъм и не съм покрила мебелите, тогава вече ми идва в повече. Хубавото обаче е, че в повече ми остават...
Пламъчета на пясъка

Пламъчета на пясъка

Тази идея започна с поредното пиене на кафе на поредната за това лято тераса. Но пък в главата ми се въртяха мисли за приятелите, които в момента посрещаха деня на някой къмпинг край брега. И да си призная, мъничко им завиждах – заради усещането, че можеш още със събуждането си да изтичаш и да скочиш...
Кутия от лятото

Кутия от лятото

Не знам как се чувстват хората, които постоянно живеят край море, нито онези, в чиито страни е вечно лято. Завиждам им. Истината е, че повечето от тях не забелязват онова, което имат, защото то им създава други грижи. Но ние, от умерените и студените ширини, поне по половин година копнеем за слънчевите целувки по кожата...
Цветя и светлини III

Цветя и светлини III

Мислех да събера тeзи идеи  в един пост, защото са твърде сходни. Но не го направих, защото големият брой на снимките щеше да направи публикацията безкрайно дълга. Затова ги представям  в три последователни текста. Така се надявам, че ще обърна внимание на детайлите и на малките си лични открития за процеса на работата, която –...
Цветя и светлини II

Цветя и светлини II

Мислех да събера тeзи предложения  в един пост, защото са твърде сходни. Но не го направих, защото големият брой на снимките щеше да направи публикацията безкрайно дълга. Затова ги представям  в три последователни текста. Така се надявам, че ще обърна внимание на детайлите и на малките си лични открития за процеса на работата, която –...
Цветя и светлини

Цветя и светлини

Мислех да събера тази и следващите две идеи в един пост, защото са твърде сходни. Но не го направих, защото големият брой на снимките щеше да направи публикацията безкрайно дълга. Затова ще ги представя в три последователни текста. Така се надявам, че ще обърна внимание на детайлите и на малките си лични открития за процеса...
Летни суетни

Летни суетни

Много харесвам гривни. Видът им, подрънкването им, шумоленето им, пробляскването им при някои наши специфични жестове имат свой собствен език, който казва толкова, колкото и думите ни… Харесва ми и символиката на гривните – тези елегантни останки от някогашните окови, които в наше време често са знак за обвързаност, неподозирана от околните… И докато през...
Мокро сияние

Мокро сияние

Навън вали. Капките и късчетата лед – според това какво се изсипва над града в момента – тракат по стъклата като по-големи или по-малки мъниста. Всичката тази вода хвърля отражения из стаята и по кожата ми и кара деня да блести по особен начин. Това ме провокира да си сложа блестящи обици и колие с...
Втори живот

Втори живот

  Веднъж, когато синът ми беше по-малък, с него играхме една игра – „За какво мечтаят предметите?“. Тогава идеята ми беше да го убедя, че когато чорапите са захвърлени под стола, а не сложени в коша за пране, се чувстват самотни; че когато леглото не е оправено, се чувства така, както той би се чувствал...