Думата е преекспонирана. Доста. Твърде… Използвана е за състояния, които нямат нищо общо с нея – егоизъм, самолюбие, страх…Но все пак си е останала истинска и може да извади както най-лошото, така и най-доброто от нас.

Днес е Задушница и – както всяка събота – би трябвало да е Ден на мъртвите. Но аз не мога да спра да мисля за онези, които си отидоха от живота ми, като за живи. Не мога да спра да разговарям с тях, да се надявам на съвета им, на подкрепата им. Не мога да спра да ги обичам. Няма да отида в църква, няма да запаля свещ. Но ще обера праха от картините, които татко ми е подарил, ще си припомня кашата от мед и масло, с която прабаба ми ме подхранваше, ще си спомня как в зимните вечери с прадядо ми пиехме чай в кухнята, а той ми разказваше спомените си от войните или ми четеше Чудомир и тихичко се кискаше на любимите си места от текста. Няма да забравя и дядо ми, който ме дършеше на коленете си, накланяше ме на всички страни и ми пееше „Морето се вълнува“. А аз се смеех така, както не съм се смяла вече от много години – с искрената радост на обичано дете, на „на дядо момичето“. Спомням си и Алекс – първото ми гадже в осми клас, който ми показа как се целуват хората, една вечер в беседката в парка след зимната пързалка. Алекс беше много хубав, най-хубавото момче в цялото училище, докато не си отиде. Но още помня как ме прегръщаше и колко ми беше хубаво в ръцете му и колко топли бяха дланите му.

Сякаш всички тъжни моменти са изчезнали днес от спомените ми. Помня само усмивки, усмихнати очи, прегръдки, докосвания, гласове… Ще ми е мъчно единствено за нещата, които не съм им казала, за още едно „обичам те“, което никога не е в повече, защото според мен това е единствената дума, която никога не се „изтърква“ от употреба, колкото и да ни учат на обратното.

Така че – днес казвам „обичам те“ на всеки, който има нужда да го чуе от мен.

И понеже твърдо вярвам, че показваме любовта си с малките неща, които правим за другите, предлагам една малка идея как да разнообразим нечий поостарял пуловер, как да заличим петно от детската дреха или как да вложим част от себе си в нечий подарък.

Нужна ви е прежда и около час-два свободно време. Аз избрах прежда с ламе, защото напоследък ми се носят неща, които искрят и се забелязват. Харесва ми закачката с пайетите и лъскавите нишки в ежедневните дрехи – те придават мъничко празничност и на най-сивия ден, някакъв момичешки непукизъм, някакво бунтарство срещу установените правила. И мъничко любов.

Изплетете от преждата букви – ЛЮБОВ. Ако сте майсторка с едната кука, кирилицата няма да ви затрудни. Но аз избрах най-лесния вариант – латиницата и английската дума. Защото все пак М и R от AMOR  също се плетат много трудно.

Закрепете буквите с карфици върху пуловера. Може да си играете с височините им, да ги подреждате както ви се прииска.

Накрая ги пришийте на ръка – най-добре с по-тънка прежда от същия вид.

И готово – ще получите весела блуза, която да носите и с маратонки, и с елегантна пола. И когато я обличате, а и когато я събличате, не пропускайте да казвате „Обичам те!“ на всички онези, които са стоплили сърцето ви.

Необходими материали: стар пуловер или блуза от грубо трико, прежди, кука за плетене, дебела игла за пришиване на буквите, ножица, мъниста или пайети по желание;

Време за изработване: около два часа;

Вложени средства: едно гранче прежда от показания тип струва между 2,50 и 3,50 лева, но за буквите ще изразходвате съвсем малко и ще ви остане и за един чудесен празничен ажурен шал. А ако имате вече прежда от желания вид у дома – мога само да кажа любимото си: „нито стотинка“.