Сърбят ли ви ръцете?

Здравейте, казвам се Вихра. Някои от вас ме познават от телевизионното предаване „На кафе“, други – от работата ми в списание “За Хората“ или от публикациите в списание „Максимум“.

фантазии

12 нови умения за 2019

12 нови умения за 2019

Може би звучи донякъде като предразсъдък, но съм убедена, че хората с творчески хобита са по-добрата част от човечеството. Не защото аз съм една от тях – аз също си имам моите си тъмни ъгли и здраво заключени килери. Но всеки път, когато се захвана с някое от хобитата си, светът ми буквално се озарява...
Минзухари за Благовещение

Минзухари за Благовещение

Тази зима доста се задържа. Дори в момента, докато пиша, пак вали. Бях склонна да я преглътна докъм средата на март, но снегът на Благовещение вече ми „идва в повече”. Да си кажем честно, София отдавна вече не е сред  най-красивите градове на света, дори и през лютото. А през зимата си е направо потискаща....
Малки зимни удоволствия

Малки зимни удоволствия

Пъстра грейка за стопляне на душата За какво са ни празничните дни, ако не намерим в тях мъничко време за удоволствията, които сме отлагали в другите, в които „работата не чака”? А и баба ми казва, че за Коледа и Нова година е хубаво да се подари и нещо на дома – защото този дом...
Домашно създадена

Домашно създадена

Няма да забравя как един летен ден, когато бях още малка, връхлетях в стаята на дядо ми, за да му се похваля с огромния букет от цветя и треви, който бях набрала. Няма да забравя и как дъхът му буквално секна и той прекъсна стремителната ми прегръдка с думите: „Моля те, излез веднага, моето момиче!”....
Глад за цвят

Глад за цвят

Днес, в края на празничните дни, ми се наложи да мина през центъра на София. И онова, което първо ми направи впечатление, бяха тълпите, изпълнили доскоро празните улици. Двойки, семейства с деца, семейства с домашни любимци – хора, хора, хора… и всичките облечени в черни и тъмносиви дрехи. Фасадите с олющената си боя и неподдържани...
Как да изчистим дома си за броени минути и с удоволствие

Как да изчистим дома си за броени минути и с удоволствие

  „Безукорно чистият дом е знак за пропилян живот”. Да не говорим, че хората винаги ще намерят за какво да те укорят. И какво се получава? Хем търкане с парцала от сутрин до вечер, хем отново присвити устни и шушукане зад гърба ти. Не, благодаря!  Знам, стотици поколения жени сме били възпитавани с приказки, подобни...
The Colour magic - how to dye wool at home

The Colour magic – how to dye wool at home

I believe in magic. In the power of words, actions and colours. I believe that everything in this world has an energy and this energy works on us – like a warm or cold breeze, like a tickle in this special place in our brain which is responsible for the happiness, laughter, love and… fear....
Откровено за магията

Откровено за магията

Аз вярвам в магията. В силата на думите, на действията, на цветовете. Вярвам, че нещата имат енергия и тя ни въздейства, подобно на топъл или смразяващ полъх, подобно на гъдел в онзи особен център на мозъка ни, който отговаря за щастието и смеха… или за страха. Вярвам също, че магията идва с цена. Ако направиш...
Мека, мека Коледа

Мека, мека Коледа

Струва ми се, че в последните години започнахме да забравяме как се е появила традицията да празнуваме Коледа. Двама души, мъж и жена, напуснали топлия си дом и тръгнали на път (а между Назарет и Витлеем, зимните нощи са си студени). Жената била бременна, уморена, много вероятно предродилните й болки вече да са били започнали,...
Тук-там...

Тук-там…

Винаги съм признавала, че обичам да спасявам, да пре-създавам, да давам втори шанс. Във взаимоотношенията това понякога ми изиграва лоша услуга, но затова пък вещите са ми искрено благодарни. Пред възможността да отидат на бунището или да се превърнат в парцали за прах, всички блузи например ми съдействат без да се противят. Всъщност, както беше...
Малки нощни светлинки

Малки нощни светлинки

Преди време дизайнерката Невена ми разказа за древната традиция в малките селца и градчета в Норвегия на прозореца на всяка къща да се оставя запалена лампа. Тя е фар за странника в нощта, останал сам насред студа и мрака, фар, който му показва пътя към светлината, топлината и хората… И сякаш бяха изминали безброй години...
Туфче

Туфче

Аз така им викам – туфчета. Всъщност, туфчето е нещо неопределено, малко, мекичко и връщащо ме в детството, когато с татко правехме туфчета от снега, от настърган върху филията кашкавал, от юргана, с който ме завиваше. Туфче беше пискюлът на шапката ми, топката сладолед, туфче бях и самата аз – гушната в ръцете му сред...