Осъзнавам, че преминах онази невидима линия, след която връщане вече няма. Правила съм си бижута от какво ли не, робувала съм на какви ли не сантименти към предмети и дрехи и съм ги рециклирала, съживявала, рехабилитирала и превръщала в нещо друго само и само, за да запазя онази безценна частица хубава емоция, която са ми дарявали…

Но да направя гривна от старите си джапанки… досега не ми се беше случвало. И се боя, че оттук нататък, за добро или за зло, за мен няма да има забранени пътища в рециклирането.

Все пак, за свое оправдание, може би трябва да кажа, че винаги много съм обичала комбинацията от синьо и кафяво. А с мънички бели акценти – истинска радост за окото! Tака подведена от тази своя любов, видях на една витрина обикновени плажни джапанки в синьо и кафяво и веднага ги купих. Носих ги цяло едно щастливо лято, после малко ми поомръзнаха и ги прибрах в една кутия в дъното на гардероба. Минаха три-четири години и изведнъж, докато стягах багажа за поредното море, се сетих за тях – щяха да паснат перфектно на банския с кафяви и сини мотиви, на плажната чанта в синьо и бяло, на роклите и на бижутата, разбира се. После там, на брега, десет дена почти не ги свалих от краката си и горещият пясък направи каквото направи. Елегантните сини цветчета, поръбени с бяло, се изтриха, остана само ограпавялата кафява основа.

Но пък каишките бяха като недокоснати и изведнъж ме осени идеята – от тях стават чудесни гривни. Така щях да запазя и хубавата емоция на спомените, и ефектната шарка, която така и не срещнах никъде другаде.

Речено-сторено. За да превърнеш една кожена лента в гривна, не се искат особени умения, а само клещи и накрайници за гривни. Аз избрах такива,
които защипват материала и които по чудо се оказаха точно с ширината на каишките.

Оставаше ми само да захвана накрайничето за каишката и – гривната беше готова…

Даже две гривни. С морско настроение.

Но понеже ръцете ме сърбяха за нещо по-особено, разтършувах се из кутиите с материали. И след няколко минути изрових тънък, тюркоазеносин
канап за бижута и една стара блуза с разпокъсана мънистена бродерия, която все се каня да поправя. И на принципа възелче – нанизано мънисто – възелче – нанизано мънисто, оплетох около каишката украса.

След това, за да не се измъкнат краищата на канапа от щипката на накрайника, сложих в двата края мънички парченца двойнозалепващо тиксо, притиснах крайчето на канапа върху него и здраво стегнах щипката.

Да не повярва човек какви чудеса могат да се случат от едни стари джапанки и разпокъсана мънистена бродерия!

Необходими материали: каишки от стари джапанки (но вие можете да използвате парче тънък колан, дръжка за чанта или обикновена кожена, или дори гумена, лента), тънък канап за бижута или памучна прежда, мъниста по избор, двойнозалепващо тиксо, накрайници с щипки за гривни, ножица, клещи;

Време за изработване: за трите гривни – около един час;

Вложени средства: около 2 лева за накрайниците с щипки.