Надали някой може да каже точно какво е вдъхновението и как идва то. Общовалидна дефиниция и конкретна стратегия няма. Понякога дните се точат празни, а понякога са наситени с толкова много творчески идеи, че мозъкът на човек едвам ги поема. Известната фраза от древността „Нито ден без ред” създава творческа дисциплина, но не на всеки помага. Четох как Шилер се вдъхновявал от аромата на презрели ябълки и държал в чекмеджето на писалището си няколко, за да провокират мисълта му. Хемингуей пък подострял цяла купчина моливи преди да започне да работи – вероятно така настройвал ума си и се „надъхвал” за нещата, които ще изпише с тези моливи върху белите листи. Съпрузите Шели, автори на страховити готически романи, посещавали изоставени замъци и взаимно се плашели и вдъхновявали, устройвайки си призрачни забавления.
Моите вдъхновения са по-простички. Чаша горещ шоколад или кафе с много мляко и много захар рано сутрин в неделя до прозореца, когато градът едвам-едвам се събужда; някой есенен дъжд, който кара света зад стъклото да изглежда изкривен и тъжен, но и провокира желание за нещо топло и уютно; ранобудните целувки на моя любим; картините на Долорес Дилова, Йордан Петров, Генко Генков и Климт, на майка ми и на баща ми; творбите на Оскар Уайлд, който е така съвършен в описанието на прекрасни материи, цветове и украси; книгите на Джоан Харис и Артуро Перес-Реверте, „женската“ проза на Лаура Ескивел и Исабел Алиенде; пътеводителите на „Нешънъл Джеографик“, които са повече романи, отколкото пътеуказатели; някой хубав, пък макар и кратък разговор с интересен и позитивен човек. Има хора, които излъчват толкова положителни емоции, че си късметлия, ако си побъбрите сутрин. Един от тях е журналистката Пепа Витанова, сред тях е и сестра ми, която умее и да ме вдигне в облаците на фантазията, и много бързо да ме приземи, за да не отлетя нанякъде и да се изгубя…
Разбира се, има и някои местенца, в които честичко надничам, за да се заредя с положителна енергия, за да бъда провокирана за някоя нова идея или просто за да остана няколко минути сред красота, създадена с любов. Ето кои са те:
Моите приятели:
- Apartment therapy
- artwork
- B&G Handmade
- Create Explore Love
- DeniTZ
- Green eye
- Green Kitchen
- Ideas & tutorials
- L is for Lina
- Love food hate waste
- PaperMill
- Simply perfect
- В кухнята с Йоана
- Врани Неразбрани
- Горичка
- Две ръчички
- Козметичен магазин
- Крокотак
- Личният сайт на Елеонора Гаджева
- Местенце
- Натурална козметика
- Самодивска омая
- Страната отвъд дъгата
- Тайната на нашата вечеря
- Цветни фантазии
И една любовна афера с цветовете
Цветовете също ми носят вдъхновение. И особено екстравагантните им комбинации, съчетаването на уж несъчетаеми тоналности и десени. Ето защо, когато открих тази цветна и жизнена къща в любимия ми сайт www.apartmenttherapy.com, искрено завидях на собственика й, че живее в пространство, изпълнено с толкова много енергия. Разбира се, с близостта си до Мексико, Ларедо – Тексас предразполага да черпиш с пълни шепи от богатата гама на местната култура. Но авторът на този дом – интериорен дизайнер на име Майкъл, който прекарва голяма част от времето си в Сан Мигел де Алиенде, Мексико, ме възхити със смелостта и възторга си в използването на цветовете. Хора като него ми носят изключително силно вдъхновение. Моето детство беше наситено с пастелна бежово-кафеникава гама – в годините преди 1989 за изключително ексцентрично обзавеждане на дома се смяташе комбинацията от бяло, черно и червено. Вероятно заради това, че са израснали в такава среда, вероятно заради вековно вкоренения страх на нашенеца от показност, много българи не се осмеляват да използват в живота си ярките цветове. Фолклорът ни е пълен с песни за красиви девойки, отвлечени или залюбени от змей именно заради красотата им, за красиви и смели момци, изгубили живота си, защото са били „луди глави”. Лудостта, страстта, яркостта никога не са били на почит в нашето общество, може би заради страха от „уроки” или „лоши очи”. И сега е така. Познавам млади жени, които не смеят да облекат децата си в свежи ярки цветове, че много се набивали на очи. Ние живеем в страх от радостта, че зарадваме ли се много, после много ще плачем. Това е ужасно тъжно, а още по-тъжно е, че е характерна черта на цяла една нация. Затова признавам – изпитвам завист към хора като Майкъл и към нации, които не се страхуват да използват най-ярките цветове – дали в домовете си, дали в чувствата си, няма значение.
Ето оригиналната страница, на която Майкъл споделя няколко мига от любовната си афера с цветовете
2 коментара
Весна
ян. 24, 2012
Браво, Вихре, поздравления и продължавай все така вдъхновяващо!
VIHRA
ян. 24, 2012
Чувствам се малко виновна… Дори и сестра ми каза: Всеки ден надничам и все нищо ново няма… Но само да мине тази седмица, обещавам да бъде по-редовна! 🙂 Затова, благодаря ви за търпението!