Навън продължава да е горещо. Под прозорците тъмнокафявото дюшеме изгаря ходилата ми по-силно и от крайбрежния пясък, а цветята на терасите плачат за вода. Но не се оплаквам. Поне не много. Всеки път, когато ми дойде да замърморя за жегата, си спомням за отминалата тежка зима и това мигом преобръща настроението ми. Радвам се на всяко опарване по кожата ми и си казвам, че трябва да натрупам запас от топлина, защото… утрините взеха да стават хладни…

Така че, предлагам ви една гореща идея, която не е моя, а е вдъхновена от Страната отвъд дъгата, и толкова ми хареса, че ръцете ме засърбяха да я пробвам. Но какво нещо е човешкият мозък – вижда непознати за ежедневието си неща, а после ги пригажда според онези, които познава. Ето сега се завихря в главата ми една виелица от горещо и студено, от разтапяне и вледеняване. Докато работех, си мислех за жегата в старовремските работилници за духано стъкло и за мехурчетата въздух, затворени в стъклото. Мислех си за плочите лед, които като деца си замразявахме в камерата на хладилника, а после, под тънката гореща струя вода на чешмата разтапяхме в различни форми. Ох, точно в този момент си мисля и за поялника, който лежи до крака ми, и металът му е вече студен, но страхът, че ей-сега ще се опаря, не ме напуска.

Асоциации…

И така, нужни са ви голяма бутилка от минерална, макетно ножче и поялник. Моят съвет е да работите някъде, където ще имате голяма, незастрашена от подпалване, площ – нещо като теракота на пода в кухнята. Осигурете проветряване, за да се спасите от неприятната миризма и внимавайте да няма малки деца наоколо – едно случайно бутване или подхлъзване могат да причинят
сериозни изгаряния. Иначе, за малко по-големите това занимание ще е полезно – ще ги научи да рециклират, ще упражнява вниманието им и фината моторика. А последното е особено важно за съвременните хлапета, които са лишени от часовете по краснопис в училище, както и от възможността да се справят с дребни домашни проблеми като зашиване на копче, например…

Включете поялника и го оставете на безопасно място до вас. Изрежете с макетното ножче дъното на бутилката според това, колко дълбока искате да бъде вашата купа. Не се старайте линията да стане равномерна, ако е вълнообразна, би било по-интересно.

Поялникът вече трябва да се е нагрял, затова започнете с върха му да прогаряте малки и по-големи дупчици в пластмасата.

Ако го изключите за известно време и той започне да се охлажда, ръбчетата на дупчиците ще станат кафеникави, но ако го оставите силно нагорещен, ще бъдат почти в цвета на пластмасата. Изборът е ваш.

Когато направите дупчиците, започнете леко да почуквате по пластмасата с върха на поялника. Внимавайте да не я пробиете, а само да
направите миниатюрни кръгли вдлъбнатинки. Те ще създадат чудесна илюзия за мехурчетата въздух, затворени в ръчно правеното стъкло.

Когато приключите и с тях, пак с ръба на поялника може да оформите леки неравности по ръба на купата – за да засилите усещането за „кристалност“.

И това е – нищо сложно! Ако направите дупчици и по дъното на купата, ще получите красива цедка, а от няколко бутилки – комплект цедки за измития магданоз, за доматите, за чушлетата…, за да ви е удобно, подредено и красиво, когато готвите. Можете да комбинирате и чинийка с цедка, ако не обичате наоколо да се разливат поточета. Възможностите са безброй, важно е само да имате
желание.

Необходими материали: поялник, голяма пластмасова бутилка за вода, макетно ножче;

Време за изработване: около 1 час;

Вложени средства: нито стотинка! (Ах как обичам да пиша това!)