Веско,
Oтмъкнах заглавието от твоето пожелание, но шепата диаманти са именно онова, което Бог дава на една жена, вероятно с още раждането й, а понякога и по-късно, а после я оставя сама да се оправя с тях…

Да, знам, че красивата е жена е красива и под съдрания чул. Знам, че е красива и гола, току-що събудена, или мокра под душа, със седефени вадички сапунена вода, стичащи се по стиснатите клепачи и натежалите от влагата мигли, знам, че е красива и без грим или с червило, изядено от целувките… Знам, че красотата ни е в телата, с които сме се родили, и в душите ни, прозиращи под кожата…

Знам го, но ужасно силно харесвам тежката пищност на бижутата, специфичният отпечатък на направата им, който подсказва от коя посока на света е дошло вдъхновението… Не ме изкушават онези, тънките, изящните, незабележимите в своята хладна елегантност. Татко, светла му памет, гледайки ръцете ми, отрупани с десетки сребърни гривни, често ми казваше: „Не разбирам защо жените така обичате да натоварвате китките си“. Не знаех как да му обясня, че ме правеха част от нещо – част от тях бяха на прабаба ми, която помня едва от дните преди ракът да я отнесе, част бяха от баба ми и част – от майка ми, с която в годините на моите хормонални бури се опитвахме да напаснем особените си характери… Освен всичко, на всеки свой рожден ден получавах заедно с другите подаръци и по една
сребърна гривна. И чаках да видя каква е, да я сложа на ръката си и да я направя звънтяща част от мен. Още една година, късче доказателство за порастване.

И в един миг, в някой миг от ежедневието си, насред сълзите или смеха, на някоя спирка, в някое такси или самолет, сред пелените на бебето си или докато прегръща любимия си тя поглежда ръцете си и осъзнава какво носи. Вижда, че някои от диамантите са шлифовани, а други – необработени, че някои са изпаднали по пътя, а други всеки момент може да изтърве…И тя трябва да побърза да ги превърне в своето украшение.

Принадлежност, индивидуалност и блясък – това са за мен бижутата. И нека съм гола, току-що-събудена, мокра, без грим – има украшения, които никога не свалям. Защото вярвам в магическата им сила, в силата на мисълта, с която са били изработени или подарени. Затова, откакто започнах сама да си правя бижута, вече не изпитвам интерес към онези, които мога да купя готови. Дори мъничко се боя от тях, защото не знам с какво чувство са изработени
и с какво чувство са подарени. Харесва ми, докато подреждам материалите за поредното си украшение, да мисля за любим човек, за хубави мигове, да мечтая. Обичам да правя бижута за скъпи приятелки, както и за хора, които не познавам, но ми харесва да си ги представям щастливи – не именно заради моите творения, но задължително докато ги носят.

Ако и вие вярвате в тези неща, или пък просто ако пръстите ви сърбят да създадете нещо, което да носи вашия собствен знак, нужни са ви шепа мъниста с различни размери, бижутерска или обикновена мека тел – два вида: по-дебела и съвсем тънка, заготовка за пръстен и шапчица за мъниста с дупчици, ножици и клещи за тел. И задължително хубави мисли…

Много е важно какви шапчици за мъниста ще подберете. Най-добрите са с множество дупчици, не по-малки от 1 мм.

Отрежете парче тел, дълго около 30 сантиметра. Увийте го в центъра на заготовката за пръстена. После го прекарайте последователно през дупчиците на шапчицата и мънистото в следния ред: първо през шапчицата – после прокарвате през мънистото – после пак през дупчица на шапчицата. Затегнете телта и увийте края около халката.

Третата стъпка е да добавите по същия начин – с другата част от телта от другата страна – другата шапчица с другото мънисто. И пак да затегнете и да увиете телта.

С краищата, които са останали да стърчат, нанижете по едно по-малко мънисто в цвят, който харесвате. После пак увийте телта около халката, а след това я впъхнете обратно в дупчиците на двете мъниста последователно и я изкарайте в центъра. Повторете същото и с другата част на телта от другата страна.

Във всяка от двете части на телта, изкарани в средата на пръстена, нанижете по едно малко мънисто (в моя случай синьо). После кръстосайте двете парчета тел и отново ги прекарайте (наобратно) през двете големи мъниста.

Отрежете крайчетата на телта на около два милиметра от дупката на мънистото и ги завийте с клещите за тел.

После вденете парче по тънка тел, дълго около 40 сантиметра в центъра на халката, отново прекръстосайте и започнете да нанизвате едно по едно малките мъниста в дупките на шапчицата. Обиколете вцяко от двете големи мъниста с венец от малки.

По желание може да повторите и да направите още един ред на венеца от мъниста, така той ще стане по-„рошав“ и пищен. Аз поне точно това направих.

Затегнете внимателно телта, като не опъвате много силно, за да не се скъса, припъхнете крайчетата последователно в няколко мъниста, отново затегнете и увийте, за да не се разплетат нанизите.

И пръстенът ви е готов.

Необходими материали: шепа мъниста с различни размери, бижутерска или обикновена мека тел – два вида: по-дебела и съвсем тънка, заготовка за пръстен и шапчица за мъниста с дупчици, ножици и клещи за тел;

Време за изработване: около час и половина;

Вложени средства: не повече от 5 лева.