Циганското лято си отиде, но пък от него ми остана една пъстра, все още слънчева и все още многоцветна идея.

Преди години, когато започнах да организирам собственото си домакинство, баба ми, за подарък, ми направи няколко комплекта ленени покривчици със салфетки. Те все още са ми любимите и когато сервирам, първо към тях посягам. Радват ме мекият цвят на лена и елегантната дантела по края, оплетена на една кука. Радва ме и споменът от онези хубави дни, когато в живота ми започваше нещо ново и бях уверена, че ще го изживея по най-красивия начин…

 

За съжаление, както по мечтите, така и по покривките остават петънца. От толкова много употреба, с годините, по лена се появиха лекета, които никой препарат, колкото и прехвален да е, не успява да изпере. Червеното вино, кафето и доматените сосове са жесток враг на естествените материи и някои от моите покривчици вече имат неизличими следи – неизлечими рани в сърцето ми. Мислех си да ги боядисам с чай или орехова шума, за да запазя естествените нюанси на цвета, но ме предупредиха, че петната пак ще си останат, а дори може да станат и още по-забележими. Затова реших да предприема драстични мерки и да се боря с всяко едно петно поотделно.

За целта използвах онези дребни парченца плат, които могат да се намерят във всяко домакинство. След ушиването на рокля, покривка, перде или възглавница все ми остават разни пъстри дреболийки, с които не искам да се разделя, а сестра ми, която се занимава с художествен текстил, допълнително ми подарява уникални късчета от прекрасни тъкани. Как да не се възползвам от такова богатство?

Събрах най-дребните парченца плат и ги разпръснах върху петната по покривката: върху всяко петно – цветно парченце. После подгънах краищата им, за да не се разбридат, забодох ги с карфици, за да не се разместват, и ги изгладих с ютията, за да прилепнат добре. С тънък конец в цвета на лена, с леки, почти невидими бодове, приших парченцата плат. А отгоре, с разноцветно мулине, направих по няколко декоративни шева така, че кръпките съвсем да заприличат на… кръпки.

Плюсовете на това решение бяха, че така хем скрих грозните петна по плата, хем създадох възможност за прикриване на нови поражения.

Разбира се, сега ми хрумва, че кръпките можеха да бъдат във всякакви форми – дори и като есенни листа. В крайна сметка, всичко опира до фантазията, желанието и свободното време на онази, която се залови да заличава следите от изминалите години.

Необходими материали: покривка, която се нуждае от спасяване, парчета плат – по възможност памучни, без голям процент изкуствени примеси, за да не стават проблеми при гладенето, разноцветни конци мулине, карфици, тънък конец в основния цвят на покривката, ножици за плат;

Време за изработване: отделете си поне един следобед;

Вложени средства: нито стотинка.