Когато нещата се объркаха…

Една идея как да спасим изгорената дреха

Понякога нещата се объркват. Излизам с бяла рокля и поройният дъжд ме заварва по средата на улицата. Отново съм без чадър –  никога не се интересувам какво ще бъде времето в моя град. Знам дали ще вали,  дали ще бъде горещо,  или ще падне слана на най-неочаквани или далечни места по света –  там е някой,  когото обичам. А тук сякаш е защитена зона,  в която дори пороят е просто хубава история за разказване…  Затова миг по-късно едрите капки, смесени с черното на спиралата ми,  вече оставят акварелни вадички по лицето ми и по плата…  Сервирам вечерята и изливам върху трептящата от чистота покривка цяла купа от специалния ми доматен сос с парченца чесън и листенца пресен босилек…  Бързам за работа,  а предишната вечер не съм изгладила блузата си. И тъй като наглеждам и млякото да не кипне,  то,  разбира се,  изкипява,  а междувременно ютията вече е оставила грозна жълтокафява следа.

Блузата всъщност е розово потниче с невисока цена,  но с висока сантиментална стойност. И все още никак не ми се иска да се разделям с него. Странно е как понякога се привързваме към вещите си. Нещо в деня,  в часа,  в обстановката,  в мястото,  в настроението,  в човека,  с когото сме били,  придават на едно обикновено парче плат огромно значение. И когато с него нещо се случи,  сякаш връзката с онези чувства се прекъсва и споменът започва да линее.

Все още не бях готова да изгубя тези спомени,  затова се захванах да спасявам изгореното. И затова апликацията с формата на сърце ми се стори най-подходяща. Повреденият участък от плата беше точно под извивката на деколтето –  неудачно място,  за да бъде изрязан и покрит с дантела,  а и нямах подръка толкова голямо парче. От кутията,  в която събирам всякакви остатъци,  изрових розов ширит,  ролка яркорозова панделка,  шепа сатенени листенца за рози,  няколко изрезки яркорозова,  бледорозова,  оранжева и снежнобяла дантела и две цветя – кремаво и тъмнорозово,  плетени на една кука миналото лято.

Очертах върху наранения плат едно голямо сърце и внимателно,  бод по бод,  го обших с розовия ширит. За подобни апликации върху трико препоръчвам шиенето на ръка,  което не само действа успокояващо,  но и позволява да бъде контролирано затягането на конеца. Пък и бодовете стават съвсем невидими. После подредих в очертанията парченцата дантела,  цветята,  плетени на една кука,  и листенцата от рози – така направих примерен проект как ще изглежда готовата дреха. Закрепих с карфици парченцата дантела и ги приших само в средата,  оформих от листенцата и малко мъниста рози,  а от яркорозовата панделка вързах малки панделчета. Тъй като не съм много умела във връзването на мънички фльонги, използвах за основа две химикалки. После, за да не се разбридат при пране, обгорих внимателно на свещ краищата на панделките.

Накрая заших всички елементи и спасителната апликация беше готова.

Получи се потниче в стил „Барби“,  подходящо за малки момиченца,  както и за момиченца,  които вече не са толкова малки,  но искат да намигнат закачливо на света. И за да бъде още по-настойчиво бонбоненото внушение,  нанизах дълъг розово-бял гердан и извадих  всичките си бижута със стъклени мъниста, перлички и цветчета – весела комбинация за дните на лятната отпуска.

Необходими материали: всякакви остатъци от дантела,  ширити и панделки в подходящи цветове,  сатенени листенца за рози,  мъниста,  конец и игла,  ножица.

Време за изработване: около три часа.

Вложени средства: нито стотинка.

View Slideshow