Warning: preg_match(): Compilation failed: invalid range in character class at offset 63 in /home/razvihre/public_html/wp-content/plugins/nextgen-gallery/products/photocrati_nextgen/modules/nextgen_basic_tagcloud/package.module.nextgen_basic_tagcloud.php on line 183
Warning: preg_match(): Compilation failed: invalid range in character class at offset 63 in /home/razvihre/public_html/wp-content/plugins/nextgen-gallery/products/photocrati_nextgen/modules/nextgen_basic_tagcloud/package.module.nextgen_basic_tagcloud.php on line 183
Warning: preg_match(): Compilation failed: invalid range in character class at offset 63 in /home/razvihre/public_html/wp-content/plugins/nextgen-gallery/products/photocrati_nextgen/modules/nextgen_basic_tagcloud/package.module.nextgen_basic_tagcloud.php on line 183
Една идея как да спасим изгорената дреха
Понякога нещата се объркват. Излизам с бяла рокля и поройният дъжд ме заварва по средата на улицата. Отново съм без чадър – никога не се интересувам какво ще бъде времето в моя град. Знам дали ще вали, дали ще бъде горещо, или ще падне слана на най-неочаквани или далечни места по света – там е някой, когото обичам. А тук сякаш е защитена зона, в която дори пороят е просто хубава история за разказване… Затова миг по-късно едрите капки, смесени с черното на спиралата ми, вече оставят акварелни вадички по лицето ми и по плата… Сервирам вечерята и изливам върху трептящата от чистота покривка цяла купа от специалния ми доматен сос с парченца чесън и листенца пресен босилек… Бързам за работа, а предишната вечер не съм изгладила блузата си. И тъй като наглеждам и млякото да не кипне, то, разбира се, изкипява, а междувременно ютията вече е оставила грозна жълтокафява следа.
Блузата всъщност е розово потниче с невисока цена, но с висока сантиментална стойност. И все още никак не ми се иска да се разделям с него. Странно е как понякога се привързваме към вещите си. Нещо в деня, в часа, в обстановката, в мястото, в настроението, в човека, с когото сме били, придават на едно обикновено парче плат огромно значение. И когато с него нещо се случи, сякаш връзката с онези чувства се прекъсва и споменът започва да линее.
Все още не бях готова да изгубя тези спомени, затова се захванах да спасявам изгореното. И затова апликацията с формата на сърце ми се стори най-подходяща. Повреденият участък от плата беше точно под извивката на деколтето – неудачно място, за да бъде изрязан и покрит с дантела, а и нямах подръка толкова голямо парче. От кутията, в която събирам всякакви остатъци, изрових розов ширит, ролка яркорозова панделка, шепа сатенени листенца за рози, няколко изрезки яркорозова, бледорозова, оранжева и снежнобяла дантела и две цветя – кремаво и тъмнорозово, плетени на една кука миналото лято.
Очертах върху наранения плат едно голямо сърце и внимателно, бод по бод, го обших с розовия ширит. За подобни апликации върху трико препоръчвам шиенето на ръка, което не само действа успокояващо, но и позволява да бъде контролирано затягането на конеца. Пък и бодовете стават съвсем невидими. После подредих в очертанията парченцата дантела, цветята, плетени на една кука, и листенцата от рози – така направих примерен проект как ще изглежда готовата дреха. Закрепих с карфици парченцата дантела и ги приших само в средата, оформих от листенцата и малко мъниста рози, а от яркорозовата панделка вързах малки панделчета. Тъй като не съм много умела във връзването на мънички фльонги, използвах за основа две химикалки. После, за да не се разбридат при пране, обгорих внимателно на свещ краищата на панделките.
Накрая заших всички елементи и спасителната апликация беше готова.
Получи се потниче в стил „Барби“, подходящо за малки момиченца, както и за момиченца, които вече не са толкова малки, но искат да намигнат закачливо на света. И за да бъде още по-настойчиво бонбоненото внушение, нанизах дълъг розово-бял гердан и извадих всичките си бижута със стъклени мъниста, перлички и цветчета – весела комбинация за дните на лятната отпуска.
Необходими материали: всякакви остатъци от дантела, ширити и панделки в подходящи цветове, сатенени листенца за рози, мъниста, конец и игла, ножица.
Време за изработване: около три часа.
Вложени средства: нито стотинка.
8 коментара
Данка Матеева
авг. 27, 2011
Привет, Вихра!
Отново страхотен пост и още по страхотно творение…Всъщност това е едно много сполучливо доказателство за това, как из „Плюшкините чекмедженца“ може да излезе такова едно хем прелестно, хем практично, хем полезно творение – защото всичко, за което разказваш …си струва да се потруди човек и да отдели от времето си! А пък когато го има и елемента „забавление“ – нещата са съвсем СУПЕР!
Блузката е направо като излязла от бутик!
Тези цветенца от органза са едни от любимите ми и често използвани – за брошки, за фибички, за диадемки…стават фантастични модели, твоите са станали много весели и пъстрички! А пък колко е приятна и зарибяваща изработката им!!! И …както казваш – 0 лв. финансов резултат!
Хубав, весел и усмихнат уйкенд, радвам се, че те навестих!
vihra
авг. 27, 2011
Привет, Данка! Наистина спасяването на някои вещи понякога се превръща в истинска забава, а ровенето из плюшкинските ни чекмедженца си е удоволствие, подобно на откриването на съкровище. Вече сериозно се замислям как да се срещнем, да си учредим един клуб „Плюшкин“ и започнем да си споделяме и разменяме истории, материали и други разни удоволствия:)
Хубав, весел и усмихнат уикенд и на теб!
Мариана / Мечтай и ...
авг. 27, 2011
Много хубаво и идейно се е получило, Вихра! А и аз като теб изпитвам сантиментални чувства към дрехите си, както и към вещите си, много точно си го описала – свързвам ги с моменти, които съм преживяла, чувства и възприятия. Много дрехи така държа в гардероба си и упорито отказвам да се разделя с тях, въпреки че знам, че няма да имам възможност повече да ги нося. Може би точно заради това и не мога да преодолея себе си и да се разделя с дрешките на двете си дъщерички, само като погледна някоя от тях и си спомням времето на разходки, прохождания, хранения и толкова весели моменти … но пък това прави живота ни по-красив, нежен и истински, нали?
Поздрави от мен!
vihra
авг. 27, 2011
Така е, Мариана, най-неочаквани мигове се запечатват в съзнанието ни; аз понякога се чудя защо точно този спомен е останал, а не друг, но… И с детските дрешки е същото, и с играчките. Синът ми има един „строител“ от големи цветни кубчета, който само заема място в ъгъла с играчките, но ми е жал да го дам на друго дете, защото си спомням как на третия му рожден ден баща ми дойде пръв от всички гости, донесе му го и двамата – дядо и внуче с еднакви имена, седнаха на стълбите в трапезарията и се заиграха. Спомням си дори слънчевата светлина, която влизаше през цветните стъкла на една врата и през прозорците, и от нея плочите по пода бяха целите в сини и оранжеви петна… Но аз много се разписах:) Исках да кажа, че също държа в гардероба си дрехи, които никога няма да облека, бижута, които не съм слагала от години, но помня точно мига, в който съм ги купила или са ми ги подарили… Права си, именно тези спомени правят живота ни богат, цветен и истински.
Поздрави на патерица за рождения ден! Радвай се на всеки миг!
The witch
авг. 28, 2011
Вълшебно предложение. Толкова е красиво, че ми идва веднага да включа ютията…
vihra
авг. 28, 2011
:))) Разсмя ме с глас! Прегръщам те, макар и дистанционно!:))
Ани
авг. 29, 2011
Да, да…точно и на мен ми се завъртя в главата – да взема да си изгоря някоя блуза:))
Страхотно се е получило наистина! Единственото, което ме притеснява е прането (мрадя на ръка), но за бутикови дрехи – бутиково отношение:)
Поздрави и все така – с муза!
vihra
авг. 29, 2011
Благодаря, Ани!:) Много се радвам, че блузата се харесва – явно наистина понякога важи принципът „Когато животът ти поднесе лимони, направи си лимонада“.
Не се притеснявай за прането – моята вече два пъти я пускам в пералнята и нищо не й се случва – явно здраво съм шила:). Най-много да вземе петното от изгореното да се изпере:)
Хубава седмица за теб!