или Как да уловим светлината

 

 

 

 

 

 

 

 

Пречупването на светлината винаги ме е омагьосвало. Мога с часове да гледам разноцветните искри в някой кристал, играта на слънчевите лъчи по повърхността на водата, безбройните нюанси в отблясъците от някоя чаша от цветно стъкло.

Един ден, завладяна от подобни емоции, реших, че на пъстрата ми, постоянно огрята от слънце тераса, чудесно ще стоят фенери от цветно стъкло. Разбира се, по-вълнуващо щеше да бъде, ако сама си ги направя, затова съчетах страстта си към обляното от светлина стъкло и типично женската си любов към бижутата.

Оказа се, че фенери-бижута се изработват много лесно, а след това могат да се използват и през деня, и през нощта. Нужно е само малко повече търпение, пластична и не много „жилава“ тел, прозрачни цветни мъниста и буркани. Вероятно ще видите, че на единия фенер все още стои етикетът, който указва какво е имало вътре. Нарочно не го махнах. От една страна, това винаги ще ми напомня, че този буркан е от специалната колекция сладка-уникати на майка ми, която е художничка и вари сладко със същата фантазия, с която рисува картините си. От друга страна, този етикет придаваше някакъв „винтидж“ дух на фенера, а това в момента е много модерно.

И ето как направих фенерите си. Отрязах парче тел, дълго около 20 сантиметра. Който иска може да опита и с друг размер, но по мои наблюдения тази дължина е най-удобна за работа. След това нанизах едно мънисто и отново прекарах телта през него – по този начин го закрепих и създадох „брънка“ за закачване на други мъниста. На останалото свободно парче тел нанизах второ мънисто и отново прекарах телта през него, създавайки втора брънка. Продължих по този начин докато парчето тел свърши. Отрязах второ, прекарах го през едно от мънистата (все едно започвам съвсем отначало), а крайчето заплетох в предишното парче тел. Когато и второто парче свърши, отрязах трето и действах по съвсем същия начин. Така оформих дъното на фенера, като внимавах то да не е много по-тясно или много по-широко от дъното на буркана. След това, с най-обикновена промяна на ъгъла на плетене (просто като извивам телта нагоре), започнах да плета страните. Нанизвах мънисто и прекарвах телта през него, нанизвах друго и пак прекарвах телта през него. Понякога, за да не станат много нагъсто мънистата, правех най-обикновени възли от тел без украса.

И лека-полека фенерът се оформи. Вкарах буркана в телената форма и довърших дължината й така, че да приключи точно при стъкления ръб. После от друго парче тел направих дръжката на фенера. Добре е това парче да бъде малко по-дълго от 20 сантиметра, за да не се нагрява от пламъка на свещта. По принцип, именно за да се спасите от нагряването, препоръчвам в бурканите да слагате чаени свещи. Те хем ще дават светлина, хем пламъкът им ще бъде достатъчно ниско, за да не ви опари, ако решите да откачите запаления фенер.

Не се притеснявайте, ако сте направили телената мрежа малко по-тясна – това й е хубавото на телта – може да се разтяга. Но все пак не прекалявайте с разтягането, защото рискувате някой от началните възли да се разплете и бурканът да падне и да се счупи.

И една малка идея – с този начин на работа можете да направите красиви разноцветни висулки. Закачете ги на дъното на фенера или самостоятелно, за да пречупват светлината и да разпръскват разноцветни слънчеви зайчета по цялата ви тераса.

Необходими материали: пластична тел (за един фенер с еднолитров буркан ще са ви нужни около 3-4 метра. Разбира се, зависи колко затягате брънките. Колкото по-стегнати са те, толкова по-гъста ще стане плетката и ще поеме повече материал), цветни прозрачни мъниста от стъкло или пластмаса (колкото повече, толкова по-добре), буркани, клещи за тел, ножица за тел.

Време за изработване: около 3 часа за един фенер с еднолитров буркан.

Вложени средства: преди две години купих един пакет червени и един пакет сини, лилави и зелени мъниста от базар „Илиенци“ в София – всеки по 5 лева. Предполагам, че сега цената им не е много по-висока, а с един от тези пакети могат да се изработят най-малко 10 големи фенера. Телта ми купи един колега, който каза, че я е взел за 2 лева от рибарски магазин, а дължината й беше 20 метра.