… и юрганче-пачуърк

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Днес е първият ден от първата седмица на отпуската ми и вече усещам, че ми става скучно. Може би причината е в това, че през отминалите месеци постоянно съм си казвала „Ах, само да дойде отпуската и…“ и това „и…“ се е наместило здраво в подсъзнанието ми и сега ме пита с очакване: „И…?“.

И за да го накарам да млъкне, и защото плановете ми малко се пообъркаха, а и защото отдавна искам да споделя тази идея с вас, ще ви покажа един стар проект, с който много се гордея. И все се заканвам да повторя.

Когато синът ми беше на 4 годинки, в една дълга лятна ваканция на предаването „На кафе“, реших, че му е време вече да учи буквите. И за да направя ученето лесно и под формата на игра, а и за да провокирам детското му любопитство, реших да му ушия юрганче с азбуката. Съвсем наскоро се бях запалила по техниката пачуърк и ми се стори, че тя е най-лесният начин за изработване на юрганчето. Но тъй като винаги съм била слаба математичка, реших да намеря лесното и на най-лесния начин. Бях чела някъде, че американският тип пачуърк е този, при който парченцата се зашиват едно до друго, а френският е онзи, при който се пришиват едно върху друго. И затова избрах френския. За да ви ориентирам, прилагам този линк с изключително красиви творения, създадени с „френска“ техника:  http://www.flickr.com/photos/22718817@N05/5892592355/in/photostream/.

И така, купих цветни памучни платове… бяха горещи дни, подобни на сегашните, и голямо ходене по мъките и по улиците, защото навсякъде предлагаха какви ли не коприни, дантели и дантелени коприни, но и класически памучни платове, подходящи за подобно ръкоделие. Да не говорим, че ми се искаше детето ми да спи завито с естествени материи. Най-накрая събрах нужния минимум от цветове и се захванах за работа. Тук е важно да отбележа, че ако не бяха сръчните пръсти на баба ми, вероятно все още щях да пришивам буквичката В. Но с нея си направихме план за действие, дадохме си безмилостен краен срок и успяхме да се справим.

За този тип пачуърк важи същото правило, както и за другия – преди започване на работа платовете се изпират поотделно с много гореща вода, за да се свият веднъж завинаги и да пуснат всички цветове, които им е писано да пуснат. Ако прескочите тази най-важна стъпка, рискувате още при първото пране творението ви да се смали, разкриви, обезцвети и още един куп неприятни неща. Не обезсмисляйте труда си!

След изпирането, изсъхването и гладенето, идва моментът на кроенето и рязането. При тази техника се изисква повече точна ръка и по-малко математически умения – нужно е само да предвидите по около 5 милиметра подгъв за всяка форма. Лесно е.

Следващата стъпка е пришиването. Тук всичко опира до това как ви е удобно да работите. Аз първо закрепих всяка буквичка с карфици, а после я тропосах като същевременно с тропоската направих и подгъва. Най-накрая, събирайки всичкото търпение на света, направих финалните дребни бодове. Тези бодове трябва почти да не се забелязват, те са основата, върху която после – евентуално – се „надграждат“ декоративните бодове. Аз обаче предпочетох да избегна последните, защото с тях крайният резултат щеше да стане прекалено пъстър и много „бъбрив“.

Така бяха събрани 30 квадратчета с 30 букви, пришити върху тях. След това със съвсем същата техника и вече добре тренирани, направихме гъбата, рибата, цветето, ябълката и останалите „картинки“. Финалната фаза беше реализирана в шивашкото ателие на моята приятелка Дани, без която юрганчето-пачуърк нямаше да види бял свят. Тя заши всички „модули“ един за друг, направи от останалите платове обратната страна и заши между нея и лицевата страна ватата. Благодарение на точното й око и невероятния й усет за поведението на всяка материя, нашето пъстро юрганче все още изглежда като току-що ушито и не се е разкривило нито с милиметър. И това е чудесно, защото с изработването му са свързани много хубави спомен за сладки мигове с хора, които обичам. Както и едно особено, гъделичкащо чувство на гордост, че трите сме се справили с толкова сложен проект… само за 20 дена.

Необходими материали: плътни памучни платове (хасе) във всички разцветки, които ви харесат, и съобразени като метраж с размера на пачуърка. Аз купих по два метра от всеки цвят, за да бъда спокойна, че ако сгреша в кроенето, ще имам възможност да поправя станалото. В резултат на това сега имам още парчета, с които изработвам по-дребни неща като салфетки за сервиране, цветя за възглавници и др. Освен това са ви бужни голяма остра ножица за плат и малка извита ножичка за нокти, цветни конци, подбрани така, че бодовете с тях най-малко да се забелязват, тънка игла и вата според размера на пачуърка.

Време за приготвяне: за този модел – 20 дена по 6 часа непрестанна работа.

Вложени средства: според качеството на плата и вида на магазина, цената на един метър хасе варира между 4 и 6 лева. Разбира се, ако решите да купите египетски памук, тя ще скочи много, но това определено не е нужно. И най-обикновените хасета с щампа вършат чудесна работа.