През изминалата нощ, когато фойерверките отново разцепиха тъмнината, която трябваше да бъде „тиха и свята”, а аз реагирах остро как хората дори не разбират какво празнуват и защо го празнуват, съпругът ми, Клем, каза: „Не се ядосвай за такива неща, по-важното е, че празнуват – всеки както умее!”.

И – както винаги – беше прав.
Затова ви пожелавам постоянно да имате празник в душата си.
Независимо дали нещата, които ви се случват са такива…

…или такива,

винаги търсете аромата в сърцевината им, онази особена подправка, която прави живота ви вкусен.
Вярно, понякога това е трудно, много трудно. И никой не може да ни даде обяснение защо сме наранени, защо без време губим любими хора. Но въпреки болката, все пак никога не сме изгубили всичко – имаме живота си, имаме надеждите си, имаме други, които да обичаме и които се нуждаят от нашата обич.

Винаги има ново Рождество.

Докато сме живи, никога няма да имаме всичко, но и никога няма да изгубим всичко.
Затова ви пожелавам да имате покрив над главата си, храна на трапезата си, любими хора, които да прегръщате и винаги пламъчето на празник в душата си!

Честито Рождество!