Както винаги съм признавала – дори през август ароматът на портокали и мандарини ме изстрелва веднага в предколедните дни…

Знам на какво се дължи този феномен – в детството ми, цитрусовите плодове се появяваха в изобилие по магазините едва в началото на декември. И тогава – едни такива сияйно оранжеви и ухаещи, бяха ясен знак, че празниците наближават.

Днес, от една страна се радвам, че синът ми може да си хапва портокали и мандарини винаги, когато му се прииска, но от друга, си мисля, че това „нямане“ в детството ми до някаква степен е обогатило живота ми с неподозирани емоции, дало ми е способността неочаквано да изпитвам радост и възможността на най-изненадващи места да ме връхлита празнично очакване. Дали съм късметлийка заради това, че като малка само през декември съм яла портокали и мандарини? Колкото и шокиращо да звучи – определено да!

В детството ми запазвахме корите от портокалите и мандарините и ги държахме в кокетни малки кошнички върху радиаторите на парното. Топлият въздух разнасяше аромата им из цялата стая и дори когато отваряхме прозорците, не позволяваше на мириса на студ и мъгла да се промъкнат в стаята. Днес правя същото – събирам обелките и ги слагам върху загрятото тяло на камината. И когато се събудя в поредната мрачна зимна утрин, улавям сладкия карамелено-цитрусов мирис на препечена плодова коричка…

Но понеже, освен всички останали изкушения, ме е връхлетяло и изкушението да рециклирам, хрумна ми, че от корите на изядените мандарини може да се направи и симпатичен коледен венец – хем ароматен, хем съвсем без пари.

И така, нужни са ви всякакви непотребни хартии – страници от детски тетрадки със сгрешени текстове, сметки, които вече са били платени, работни листове, стари списания…

Оплетете от тях венец като впъхвате всяка увита на „пръчка“ хартия в друга и на свой ред увивате втората около първата…

И така, докато оформите затворен кръг. Последният пласт може да бъде с някакъв по-ярък цвят – от тишу, например, което да прикрие изписаните листове. Но аз реших да използвам само ненужна хартия и да не жертвам нито дори едно крайче от лист, което би могло да бъде използвано за нещо друго…

Затегнете допълнително с прежда.

По желание бихте могли да я увиете и съвсем плътно, но аз ви съветвам да не го правите – идеята е да не бъдем разточителни.

После налепете (с лепило, което няма силна или натрапчива миризма – например С200) дантелени хартиени салфетки…

Може да използвате онези, върху които вече сте сервирали някой кекс – краят на дантелата почти винаги се запазва чист и неомазнен и може да бъде използван за декорации…

После налепете – най-добре с горещ силикон, мандаринените кори.

Слагайте по-малки в по-големите парчета, така че да създадете илюзия за цвете. А накрая си позволете да бъдете и мъъъничко разточителни – добавете в центъра на всяко цвете по едно мънисто – като тичинка.

И ето, вашият ароматен венец е готов!

Необходими материали: ненужни хартии, кори от портокал и мандарина, прежда, мъниста, лепило с ненатрапчива и силна миризма, пистолет за горещ силикон, ножица;

Време за изработване: около половин час;

Вложени средства: нито стотинка!