В моето съзнание морето и любовта са свързани.

Не искам да кажа, че всеки път, когато стъпя  на мокрия пясък, се влюбвам в някой „гларус“. Никак даже. Но още с тръгването си натам, с приближаването си, изпитвам онази тръпка, която изпитва жената, устремила се към своя любим. Подреждането на багажа е наситено с онова особено вълнение, с което се въртя пред огледалото, избирайки какво да облека за срещата с мъжа, в когото съм влюбена. С появата на все още далечния син хоризонт, в тялото ми се разлива онова очакване, изпълнено с копнежа и спомена за неговите ласки. По-силно е от мен.

В цялата човешка история морето е било свобода и избор. Свободата и избора да заминеш и да се върнеш, свободата и избора да очакваш или да обърнеш гръб на брега. Свободата и избора да живееш с надежда, или да се откажеш от нея. Хората, родени и израснали на брега или на някой остров, са много по-отворени и открити от нас – родените сред планините. Те са готови да приемат новото и различното, а ние се боим от него и ако не успеем да го отстраним, гледаме да го убием в зародиш.

Някога, в Древна Гърция, вторите синове, бедните младежи, онези, които не били положени още с раждането си в пелени от скъпи тъкани, имали шанса да се качат на някой кораб, да отидат на непознат бряг, да основат град и да се издигнат толкова много, колкото не биха могли в родния си полис. По подобен начин историята се повтаря и в Америка, и в Австралия. Морето дава усещането за шанс, за възможност за
нещо ново и то подсъзнателно дреме в кръвта ни, кара ни да се стремим към него, да се потапяме в него и да го свързваме с хубави емоции. И въпреки, че сега светът е различен и самолетите много по-бързо могат да ни отведат до най-далечната от нас точка на света, морето си остава магия.

Кораби, мачти, чайки, гларуси, албатроси, миди, раковини, бури, вълни, делфини, корали, пясък в безброй цветове и нюанси… дори само една тънка синя лента на хоризонта…
…дори само мисълта за нея, карат сърцето ни да бие по по-различен начин.

И моето бие така, когато отварям пликчето със съкровища, събрани на брега. Облизани от вълните плодчета от непознати за мен храсти, избелени от солта и слънцето късчета дърво, станали толкова леки и гладки, полирани като полускъпоценни камъни парчета стъкло. Преди много години, от събраните на несебърския плаж огладени стъкълца, си подредих пано. То беше първата „картина“, която закачих на стената в новия си дом. И все още стои – над една друга картина с кей, фар и море, неусетно потъващо в здрача. Всеки път, когато ги погледна, копнежът по брега ме залива като вълна и заплашва да ме остави без дъх от желание.

Когато в миналия месец се докоснах до морето, пак събрах „съкровища“. И днес, на Еньовден, когато се правят амулети, реших да превърна някои от тях във вълшебни талисмани – за дома си, за себе си…

Първото съкровище бе едно сърце от огладено от морето парче дърво, което щом видях, просто нямаше как да не приема като знак. Сърце.

Увих го с тел за бижута – не заради символиката на сърцето, обвито в метал, но заради красивия контраст на цветовете и материалите. Не прекалявах с  метала, за има сърцето свобода и да не изглежда пленено, а просто украсено.

После добавих червена сатенена панделка – за страст и против уроки, и сега търся място близо до входната врата, където да го закача.

Дървените парченца, събрани по брега, на пипане имат особена кадифена мекота. Но красивите им нюанси се губят в нея, затова избрах да покрия някои от тях с тънък слой безцветен лак.

Избрах една черупчица и прекарах през нея тънка тел. Когато правите нещо подобно, трябва да работите много внимателно, защото морските съкровища са крехки и рискувате да се разчупят в ръцете ви.

После, с бижутерски клещи, завих двата края на телта.

Добавих висулка, синьо мънисто и малка халка за нанизване. Тук направих малка грешка. Ако вие искате от сърцевината на черъпката да се подава висулка, по-добре е да я изработите предварително, да я нанижете на телта и чак тогава да обхващате черупката. Иначе после – като мен, ще кривите врата и пръстите си, за да не счупите крехкия материал…

И украшението беше готово. Него мисля да нося на врата си, когато довечера тръгна отново към морето. Ще го докосвам като скъп дар от любимия и ще предвкусвам срещата ни в онези вълшебни часове, когато нощта е все още само обещание за утро.

Необходими материали: събрани от брега парченца дърво, черупки от плодчета (когато ги подбирате, внимавайте да няма скрити в тях насекоми, а после ги измийте хубаво със силен солен разтвор или с препарат за чинии и ги оставете да изсъхнат на слънце. Можете да изберете и мидени черупки, но напоследък всички носят миди, затова нека бъде нещо по-различно), панделка, бижутерска или обикновена тел, бижутерски клещи (ако нямате, можете да работите с дървено шишче за скара и обикновени тънки клещи), ножици за тел (трябва да имате едни, предназначени само за това, с които не режете нито хартия, нито плат), безцветен лак за нокти или топлак, мъниста;

Време за изработване: около половин час за всяко украшение, като не прибавям времето за измиване и съхнене на дървените парченца;

Вложени средства: нито стотинка.