Днес, стоейки на улицата и зяпайки разсеяно лицата в преминаващите автобуси, изведнъж видях нещо, което рязко се открояваше на фона на общата цветова гама. Две сестри от ордена Мисионери на милосърдието, с типичните им бели дрехи с три сини ивици. Едната имаше лице, което по-скоро бих свързала с Индонезия, а другата бе като слязла от картина на Ян ван Ейк – с млечна белота, почти невидими ресници и вероятно червеникаворуса коса… Стори ми се, че се гледахме няколко секунди, не повече, а след това рейсът отмина. Зачудих се какво ги е довело тук, какво ги е накарало да изберат този живот. Щастливи ли са? И двете бяха млади, дали не са имали и други пътища пред себе си? Тези въпроси ме запратиха в истинска буря от мисли – кои светли, кои – не толкова…

„Блясъкът идва отвътре“. На това ме научиха жените в семейството ми. Уловката на урока, обаче, беше в допълнението. „Ти трябва да го изкараш навън.“ Като бях малка, а после и тийнейджърка… всъщност, не помня кога точно започнах да се замислям за тези неща… си мислех, че е лесно. Раждаш се с нещо прекрасно в себе си и просто трябва да го оставиш да се разкрие. Чрез усмивката си, чрез хубавите неща, които правиш, чрез любовта, която даваш, чрез радостта, която изпитваш. От няколко дни, откакто на разсъмване птиците в  близките дървета поощряват събуждането ми, си спомням колко блестяща се чувствах като ученичка, когато се будех с гукането на гълъбите в близката топола и със слънчевите шарки по отсрещната стена.

После, с порастването, открих, че има случки и хора, които могат да накарат вътрешното ти сияние да помръкне. Някои от хората, отдавна изгубили своето, опитват да изсмучат и погълнат твоя блясък. Други пък се стараят да компенсират с пари, с коли, със скъпи дрехи или с отразената светлина на някаква известност… Дали се получава? Не знам и не ми се иска дори да опитвам…

Сега аз понякога блестя, а понякога съм като дъждовен ден. Едно им е хубавото на дъждовните дни – колкото и да са мрачни, все се случва пречупването на светлината в някоя капка да породи блясък и да ме върне в онези мигове, когато мечтаех да вали всяка нощ, за да може на сутринта всяко листо и всяка алея в квартала да сияят; да сияе дори окъпаното от дъжда пране, придобило – макар и за кратко – нови, по-плътни цветове.

Днес и в най-дъждовните дни опитвам, ако не да блестя, то поне да паля мънички искрици. Да се радвам на дреболии, да откривам красивото на най-неочаквани места и да се забавлявам, създавайки неща, които биха изглеждали шокиращи за някого…

… като този пръстен, например. Няма да се сдържа и ще си го сложа – ей така, дори само за тест – как ще бъде приет от околните. Предполагам, че коментарите ще са в цялата гама от „супер“ до „кич“, а самата аз вече направих едно откритие за него – идеален е за самоотбрана. И вероятно в мрака на някоя дискотека може дори да излъже някого, че е изключително скъпо дизайнерско творение. Вие готови ли сте да експериментирате?

Ако отговорът ви е положителен, първо свалете капачките на изразходваните парфюми, които вероятно сте отделили да поставите в гардероба като ароматизатори.

Върху формата им са работили талантливи дизайнери и всяка от тях носи свое собствено внушение. Ето тази най-горе направо крещи: „Забележи ме, аз съм ценна и сама за себе си, не обръщай внимание само на парфюма под мен!“. А тази вляво пък казва: „Аз пък съм чиста и ненатрапващо се елегантна.“

Разбира се, за един пръстен е нужно да имаме не само скъпоценен камък, но и халка, за която той да бъде закрепен. Вие може да изберете някоя обикновена, в която влиза пръстът ви, основа от стар пръстен или специална заготовка.

Ако не ви харесва това, че капачките са прозрачни (както е в моя случай), закрепете във вътрешността им – с прозрачен силикон или прозрачно бързосъхнещо лепило – по едно цветно мънисто.

Подберете цветовете така, че да пасват на конкретен тоалет, който върви с подобно бижу, защото не всяка дреха „търпи“ екстравагантни украшения.

Тъй като повечето от капачките за парфюми са дълбоки, а това ще затрудни закрепването на халката, вземете малкото бутонче, което натискате при пръскане, и го залепете върху мънистото.

Така ще получите площ, доста по-удобна за закрепване на халка.

Залепете халката и пръстенът ви е готов.

Още докато го правите, преценете дали бихте се чувствали добре с толкова екстравагантно бижу. От друга страна, мисля, че една жена трябва да има в ковчежето си с бижута и някои, които може да са малко шокиращи за ежедневния й стил, но подходящи за момент, в който ще й се прииска да бъде различна, изненадваща и категорично забелязваща се.

Необходими материали: капачки и „бутончета“ за пръскане от изразходвани парфюми, халки или заготовки за пръстени, пистолет за горещ силикон (като не забравяме и силиконовите пръчици) или бързосъхнещо прозрачно лепило, мъниста;

Време за изработване: за един пръстен – около 15 минути. Все пак ще експериментирате с различни варианти, нали?

Вложени средства: в моя случай – нито стотинка. Но ако искате, добавете към цената на парфюма и около 80 стотинки за заготовка за пръстен. Лепило или пистолет за горещ силикон можете да вземете и назаем.