Сърбят ли ви ръцете?

Здравейте, казвам се Вихра. Някои от вас ме познават от телевизионното предаване „На кафе“, други – от работата ми в списание “За Хората“ или от публикациите в списание „Максимум“.

Monthly archive декември, 2011

С аромат на мандарини

С аромат на мандарини

Тази сутрин у дома ухае на мандарини – чудният смесен аромат на свеж плод и пареща, леко препечена цитрусова коричка. Вероятно всичко започва с детството ми, в което мирисът на портокали и мандарини беше ясен знак, че Коледа е дошла. Днес ми е трудно да обясня на сина си, че някога мандарините, бананите и портокалите...
ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО!

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО!

Честито Рождество на всички! Независимо от вярата ви, независимо от религията ви, независимо от това, какви очаквания сте имали за празниците… Мислех да приложа някоя по-светла снимка към това пожелание. Но снощи, след полунощ, открих това малко свещниче пред външната ми врата… В момента, в който го видях, светлината на стълбището угасна, пламъчето на свещичката...
Кажете си днешното днес...

Кажете си днешното днес…

… или когато и да е, но максимално скоро! Тези дни се въртят из главата ми два стиха от Дамян Дамянов: – Човеци, кажете си днешното днес! Че може би утре, уви ще е късно! Никога няма да забравя една вечер, в която баща ми беше дошъл на гости…. Когато го изпращах, хич не ми...
... и Ти благодаря за малките чудеса...

… и Ти благодаря за малките чудеса…

В този странен, по-скоро пролетен, следобед на 17 декември, докато слънчевият пролетен вятър от сутринта се  превръща в оловносива буря и в прозореца ми започват да катастрофират с луда скорост огромни дъждовни капки; в този следобед, докато случам любовните песни на Лорета Годжи и Джани Моранди и отмервам поредната доза на антибиотика си, а плановете ми за...
Една награда

Една награда

Вие я наричате „наградка“, но за мен си е истинска Награда и огромно вдъхновение! Когато започнах да правя РазВихрено, не очаквах, че ще срещна толкова много приятели и ще се запозная с толкова прекрасни, вдъхновени и вдъхновяващи жени. Мислех си, че светът има нужда от някаква промяна, връщане към уюта, любовта, спокойствието, нежността и позабравеното...
През стъклото

През стъклото

Когато дойде онази онази сутрин, в която не ми се искаше да се измъкна от топлото легло, а мисълта за горещ чай бе по-изкусителна от желанието за хладно кафе с много мляко, прозорецът ми отново се бе превърнал във фотографски филтър. Връзката между сутринта, леглото, чая и фотографията е студът. В мразовитите дни на януари...