Warning: preg_match(): Compilation failed: invalid range in character class at offset 34 in /home/razvihre/public_html/wp-content/plugins/nextgen-gallery/products/photocrati_nextgen/modules/nextgen_basic_tagcloud/package.module.nextgen_basic_tagcloud.php on line 183
Warning: preg_match(): Compilation failed: invalid range in character class at offset 63 in /home/razvihre/public_html/wp-content/plugins/nextgen-gallery/products/photocrati_nextgen/modules/nextgen_basic_tagcloud/package.module.nextgen_basic_tagcloud.php on line 183
Warning: preg_match(): Compilation failed: invalid range in character class at offset 63 in /home/razvihre/public_html/wp-content/plugins/nextgen-gallery/products/photocrati_nextgen/modules/nextgen_basic_tagcloud/package.module.nextgen_basic_tagcloud.php on line 183
Warning: preg_match(): Compilation failed: invalid range in character class at offset 63 in /home/razvihre/public_html/wp-content/plugins/nextgen-gallery/products/photocrati_nextgen/modules/nextgen_basic_tagcloud/package.module.nextgen_basic_tagcloud.php on line 183
Как да рециклираме найлона, който се трупа в дома ни
Зимата се задържа твърде дълго. Нямам предвид астрономическата зима – все пак сме едва в началото на февруари. Но онази другата, която е вледенила дните и нощите ми, която напоява косите и дрехите ми с мирис на мъгла и студ; зимата, в която завинаги губя приятели и близки, зимата, в която спомените не ме топлят, и колкото и да стоя пред огъня в камината, той не успява да ме сгрее… Зимата, която ме кара да се замислям, че наближава моята собствена зима… Тази зима се задържа твърде дълго.
Знам, че някои няма да харесат тази публикация, може дори да бъдат скандализирани. Но какво да се прави – очите ми с копнеж се залепят по всеки зелен цвят и това не е опит за оправдание. Може би по-скоро е опит да покажа и на самата себе си, че наоколо има още много неща, които могат да провокират вдъхновение, да донесат радост, да изкушат мозъка и пръстите – моите и вашите. Може би това ми дава надежда, че зимата все някога ще свърши.
И така, ако ползвате ежедневните дамски превръзки на Libresse, ще разполагате с чудесен материал – тънката им зелена опаковка. И без това ще я изхвърлите, защо не я превърнете в украса, наближават празници и това е чудесен начин да рециклирате нещо, което иначе ще отиде на боклука.
Сгънете на две найлоновата опаковка, а после я увийте като розичка. По желание може да вмъкнете вътре клечка за уши – в оригиналния й бял цвят или потопена в боя. Аз използвах акрилни бои, но флумастерите и водните боички на децата ви също ще свършат чудесна работа. Когато увиете розичката, затегнете долната й част с тънка тел, отрежете стърчащия край на клечката и отпуснете остатъка от телта като дръжка. Цветчето е готово.
Сплитайки различните цветчета можете да направите венци, клонки, букети – всичко, което ви дойде наум. Ако все пак нямате желание да ползвате точно този зелен материал, експериментирайте с лентички от цветните найлонови пликове, които получавате с покупките си във всеки магазин, опитайте с цветни хартиени салфетки, остатъци плат или дантела. Идеята е да направите цветчетата от нещо, което иначе ще бъде изхвърлено.
Необходими материали: лентички найлон или хартия, не по-къси от 10 см; тънка тел, клечки за уши, водни, акрилни или темперни бои, флумастери, ножица.
Време за изработване: за едно цветче – не повече 2 минути.
Вложени средства: не повече от 5 лева за един голям букет. Не забравяйте, че така или иначе вече сте платили за основния материал – найлона, така че… използвайте го!
10 коментара
Данчето
февр. 6, 2011
Вихра, много ме натъжи. Искам да свърши тази зима и да има пролет в душата ти. Аз моята пролет сама си я правя, цветна и перфектна рядко е, но си го налагам. Бих искала ако мога да помогна… поне знай, че имаш една протегната приятелска ръка.
Lina
февр. 7, 2011
Вихра, и за мен тази зима беше дълга и изпълнена със загуба, много проляти сълзи и копнеж по топлото пролетно слънце което да ме сгее отвътре. Дали ще успее …ще видим. Ние сме хора с вдъхновения, с талнти най-разни и ще успеем да „се хванем за зелено“ 🙂 Вяярвам че това което правим с ръцете си лекува това което прави зимата с душите ни. Усмихната и много позитивна седмица от мен! Отново страхотна идея си дала!
Netty
февр. 8, 2011
Отдавна следя нещата, които показваш тук ( ако позволиш на „ти“) и винаги са ме вдъхновявали, макар че никога на съм коментирала ( и аз не знам защо:(). Този път, обаче, не се сдържах.
Бих искала да не те разбирам и освен красивия венец да не намирам нищо свое в публикацията ти. Уви! Искам само да кажа ( нещо, което често си напомням), че зима винаги ще има, но пък след нея винаги ще идва пролетта – красива, зелена и уханна, пълна с надежди. Уверена съм, че както земята се подготвя за нея, така и твоето сърце го прави и когато е готово за нея, тя ще настъпи. Желая ти този момент да бъде по-скоро!
Поздрави!
vihra
февр. 8, 2011
Благодаря ви, Данче, Лина, Нетти! Благодаря ви за подкрепата, за топлината, за споделянето. Прави сте, зими винаги ще има, но съм уверена, че ще бъдат по-малко и по-кратки, щом има жени като вас! Късметлийка съм, че ви срещнах, макар и само онлайн. Невероятни сте! Надявам се следващата ни среща да бъде по-усмихната! Целувам ви и ви пожелавам скорошна пролет!
милена
февр. 9, 2011
Вихра, преди време случайно влязох тук и повече не си тръгнах. Разглеждам, преразглеждам, чета те. Не пиша коментари почти никога и никъде, но с тази си публикация ме докосна. Скоро гледах един стар, позабравен филм (сериал), имаше реплика около която се въртеше почти цяла серия от него и която се запечата в ума ми. Оттогава изниква в съзнанието ми често, винаги в подходящия момент, в момент на тъга и „пропадане“. Смисъла е като този на Нетти, но ми е много близко до сърцето. „Ако днес вали дъжд, утре непременно ще изгрее слънце“. Простичко, но много, много истинско.
vihra
февр. 9, 2011
Благодаря ти, Милена! Да си призная, не очаквах, че споделяйки какво се случва с мен, ще получа толкова много топлина и подкрепа. Мисълта, която цитираш е наистина прекрасна със своята простичка, дълбока мъдрост. Наистина, понякога е трудно да бъда усмихната, да се шегувам, да се закачам с колегите и роднините си, но се надявам, че някой ден отново ще се засмея с глас, щастливо, искрено и няма да мога да спра!
Пожелавам ти много слънце!
vaneskaa
февр. 19, 2011
vihra ti pravi6 interesni ne6ta v na kafe no az nqmam vuzmojnost da gledam molqte ka4vai i tuk v razvihreno
vihra
февр. 19, 2011
Благодаря ти много! Колкото до качването, миналата седмица попитах дали е възможно. Дадоха ми разрешение, така че съвсем скоро първите линкове ще могат да се видят в „Развихрено“. Но иначе, ако пропускаш нещо интересно по Нова тв, можеш да го гледаш на play.novatv.bg. Хубав уикенд! 🙂
Radost
февр. 22, 2011
Мила Вихра, редовно следя всичко, което публикуваш тук, но минорно настроение като това, което усетих сега, срещам за първи път. Не мога да повярвам, че слънчев, позитивен и креативен човек като теб може да изпадне в подобно униние и, въпреки, че не те познавам лично, се разтревожих много. Не мога да предположа, какви са причините, но приятелският ми съвет е само един – „облегни“ се на любовта на най-близките ти хора – съпруга ти, сина ти (често си го споменавала). Тяхната любов ще „стопи“ мъглата и леда. Млади жени като нас трябва да се радват на лятото в живота.
vihra
февр. 22, 2011
Права си, Радост, млади жени като нас трябва да се радват на лятото в живота. Просто от истинското лято насам ми се насъбраха много тежки моменти. Затова и бях позарязала блога. Но обещавам да се стегна. Самата аз копнея да бъда предишната – фантазираща, влюбена, щастлива, вечната оптимистка… А всички вие, които ми пишете тук, с подкрепата си, с добротата си, ми давате много сили! Благодаря ти!