Warning: preg_match(): Compilation failed: invalid range in character class at offset 34 in /home/razvihre/public_html/wp-content/plugins/nextgen-gallery/products/photocrati_nextgen/modules/nextgen_basic_tagcloud/package.module.nextgen_basic_tagcloud.php on line 183
Warning: preg_match(): Compilation failed: invalid range in character class at offset 63 in /home/razvihre/public_html/wp-content/plugins/nextgen-gallery/products/photocrati_nextgen/modules/nextgen_basic_tagcloud/package.module.nextgen_basic_tagcloud.php on line 183
Warning: preg_match(): Compilation failed: invalid range in character class at offset 63 in /home/razvihre/public_html/wp-content/plugins/nextgen-gallery/products/photocrati_nextgen/modules/nextgen_basic_tagcloud/package.module.nextgen_basic_tagcloud.php on line 183
Warning: preg_match(): Compilation failed: invalid range in character class at offset 63 in /home/razvihre/public_html/wp-content/plugins/nextgen-gallery/products/photocrati_nextgen/modules/nextgen_basic_tagcloud/package.module.nextgen_basic_tagcloud.php on line 183
Гердан от сатенени панделки
Навън все още е студено – от онзи студ, който ме кара да се увивам по-плътно в шала, да се примъквам най-близо до камината, да избирам по-дебелите ръкавици и да изчислявам най-краткия път между точка А и точка Б… Зимата в София е безрадостна картина – улиците са кални и мръсни, колите са кални и мръсни, дрехите на хората са безлично сивокафявочерни , а самите те гледат повече в краката си, вместо в очите на онези срещу тях. Сякаш всички сме изпаднали в някаква зимна мимикрия или спазваме някакъв специален зимен ритуал, чиято цел е да ни предпази от беди. Чувствам се ужасно от факта, че само след 15 минути, прекарани навън, преставам да забелязвам калта по до преди малко лъснатите си ботуши, пръските от колите по до преди малко чистото си палто…
И все пак, в главата ми е започнал да повява някакъв топъл ветрец, някакъв копнеж, който ме кара дълго да се заглеждам по бонбонените цветове на детските шапки, по витрините на цветарниците и ярките багри зад тях… дори по тънките дрешки от новите колекции, макар че ми става студено само като си се представя облечена с някоя от тях. За да потуша бързо този копнеж и все пак да позволя на пролетното настроение да влезе в дома ми, като това да стане по най-безопасния начин, реших да си направя нов гердан.
Идеята за него получих от един стар брой на списание „Бурда” – там в колие бяха събрани няколко перлени наниза с различни размери на мънистата. Бяха добавени и три сатенени панделки, с отпечатан върху тях текст. Беше много красиво и елегантно. Доминираха перлите, а не панделките, но аз нямах толкова перли, а мисълта за гердан от сатен така ми хареса, че реших да направя свой изцяло от панделки, без никакви мъниста. Разбира се, ако някой има желание, може да комбинира сатена с мъниста и така ще получи богато бижу със свеж „етно” привкус, подходящо за множество тоалети – и спортни, и официални.
И така, събрах изостаналите от празничните опаковки розови панделки (не изхвърлям парченцата, дори да са дълги само 10 см), купих ширит с пайети и кръгъл сребърен шнур. После прекарах всички крайчета през пламъка на запалка, за да не се разплитат, и ги захванах едно за друго. Но тъй като някои парчета бяха по-дълги от онова, което първоначално бях планирала, реших да не ги режа, а да ги прегъна на три и да пришия оставащата част към основната. Отделих и около 60 см панделка, с която да завързвам гердана около врата си. Разделих я на две части и прекарах всяка част през едно от местата на сгъване. После заших, за да бъде герданът по-стабилен. Тук е важно да напомня, че колкото по-дълга е тази „връзка”, толкова по-лесно се контролира дължината на украшението. Излишната част може да бъде скрита под блузата или да остане като акцент на гърба, ако косата е вдигната на тила. Мисля, че с рокля с гол гръб и прическа „кок” бижуто би стояло много красиво погледнато и отпред, и отзад.
И накрая, за да стане герданът още по-пишен, а и тъй като мисълта за пролет и цветя не ме напускаше, реших да добавя няколко цветчета от органза и мъниста и няколко сатенени рози. Изработих ги по показания в Есенни цветя начин и приших късо парченце сатенена панделка към гърба на всяка роза. Така после щях да нося гердана и с цветя, и без цветя. Ако на вас не ви се правят рози, може да захващате за панделките някоя брошка или защо не дори две-три.
Накрая, като огледах гардероба си, открих, че този гердан стои чудесно и с бяла, черна или розова риза, със сако или жилетка – изобщо с всичко, което има ревери. Може да се носи в комбинация и с дънки, и с официален панталон. Идеята толкова ми допадна, че планирам и един много пъстър за дните, в които носталгията по ярките цветове ме обхване с най-голяма сила…
Материали: за конкретния гердан: сатенени панделки в различни цветове или нюанси на един цвят, ширит с пришити към него пайети – един метър, сребърен шнур – един метър. За розите – парче сатен с размери около 50/50 см и един съвет – ако решите да си правите рози и ви останат неизползвани листенца, не ги изхвърляйте. Запазете ги, както направих аз преди време. Със сигурност по-късно ще откриете, че може да ги комбинирате с нещо друго – както се случи с мен сега.
Време за изработване: половин час за основата и по още половин час за всяка розичка
Вложени средства: по 0,80 лв. за един метър ширит с пайети и един метър сребърен шнур. Панделките и парчето сатен за розите изрових от кутиите с материали.
33 коментара
Дани
мар. 2, 2010
http://krokotak.com/2010/03/rozovi-misli/
vihra
мар. 2, 2010
Дани, трогната съм! И заради похвалата, и заради това, че ми го изпращаш… В изминалите дни изпълвах очите си с детските предложения в Крокотак, но вчера и днес не съм влизала… Благодаря! Пожелавам ти хубава седмица и спокойни дни!
ния
апр. 17, 2010
мисля че е грозно
vihra
апр. 17, 2010
🙂 а аз си мисля, че пред „че“ се пише запетайка 🙂
LaDy_D
апр. 18, 2010
аз пък не мисля
LaDy_D
апр. 18, 2010
Много е интересно и е правено с усилие ,това че не го оценяват хората е друг въпрос…
vihra
апр. 18, 2010
Благодаря, Lady_D! И на мен си ми харесва:) Но според мен нещата не опират до това кой го оценява и кой – не, а до това, че просто има хора, които обичат да „ухапят“:) За щастие не са много…
Rum
май 18, 2010
Прекрасно!Чудесна идея. Ще я осъществя !
vihra
май 18, 2010
Благодаря! 🙂 Радвам се, че съм ви изкушила:)
nati
юли 9, 2010
mnogo e gotino o4erovana sym ot tova
vania
юли 9, 2010
prosto sa mnogo krasivi koito ne moje da go oceni ne moje da haresva krasivoto!
Анонимен
юли 30, 2010
Идеята за този гердан от рози е супер.Веднага си закупих материали,но в синьо-бялата гама и вече розите са налице.Сега остава да оформя гердана .Направо ме вдъхнови внезапно,за което мн.благодаря.
geniko
юли 30, 2010
Идеята е супер.Получих внезапно вдъхновение,за което благодаря .Закупих материали в синьо-бялата гама и розите са налице.Остава само офрмянето на гердана.
vihra
авг. 10, 2010
Много благодаря! 🙂
Надявам се да изпратите снимки как се е получил герданът. С удоволствие ще ги публикувам в блога.
Хубаво и творческо лято!:)
vihra
авг. 10, 2010
Благодаря, Ваня!
Понякога само една думичка е нужна, за да ни даде криле или да ги прекърши… Пожелавам ви прекрасно лято и много усмивки!
vihra
авг. 10, 2010
Много благодаря, Нати! Надявам се, че идеята ви е изкушила за някое ваше си уникално лятно бижу…:) Прекрасно лято и много радост!
vihra
авг. 10, 2010
🙂 Радвам се… и знам, че по време на изработването на гердана ще ви хрумнат още много, много нови идеи….
Myriam
ное. 18, 2010
И аз харесвам много тези рози, гледах ги още как ги правите в „На кафе“ и понеже сега подготвяме с моя приятелка сватбата й, ще направя такива за гривни за шаферките. Благодаря за идеята отново!
И…пред „че“ се пише запетая! А ухапването е задължителна черта на българката, може само да й се радваме, че я има, за да ни е красив деня!
radito
февр. 1, 2011
mnogo sa gotini i bih napravila ot tqh za mama
vihra
февр. 4, 2011
Благодаря ти! 🙂
ели
февр. 15, 2011
vihra
февр. 15, 2011
🙂
polinceto0
февр. 28, 2011
Izklu4telno mnogo mi xaresa gerdana ama ne moga da razbera kak d ago naprawq 🙁
vihra
февр. 28, 2011
Ох, надявах се, че съм дала добри обяснения:) По принцип идеята е, че към розичките пришиваш малки връзки, с които ги завързваш към панделките на гердана. А самите панделки ги пришиваш както ти се хареса. Важното е да ти остане част за завързване на врата… Между другото, преди няколко дена видях в интернет една чудесна идея – панделките са захванати с онези малки зъбати щипчици, които можем да си купим от кинкалерията. Мисля да пробвам как би станало с тях.
Дано съм успяла да обясня по-добре този път! Успех! Уверена съм, че можеш да направиш и по-красив гердан!
Yana
апр. 5, 2011
Вихра, здрасти 🙂
Естествено, розите ми харесват, толкова, че нямам търпение да се прибера в къщи и да се захвана за работа, както става с всяка идейка, която си взимам от теб. Искам да ти кажа, че разказите, към всяка една от идеите ти са изключително омайващи, продължавай да пишеш, защото малко са вече разказвачите на хубави истории.Много поздрави от забързан Бургас и от моренцето:)!
vihra
апр. 5, 2011
Благодаря ти, Яна! Знаеш ли, винаги съм завиждала на хората, които живеят край море. Мечтая някога и аз да заживея покрай някое, дано се сбъднат мечтите ми по начина, по който го искам, че нали знаеш: „внимавай какво си пожелаваш“:). Много се радвам, че нещата, които показвам и пиша, те изкушават и ти харесват. Може би се получава така, защото на страниците на блога се срещам със съмишленички, нищо, че никоя от вас не съм виждала на живо, и се чувствам спокойна да споделям и да бъда искрена. Много поздрави и на теб от забързаната и прашна София 🙂
Яна
апр. 28, 2011
Много ми харесва герданчето но не разбрах как се правят розичките.
vihra
май 2, 2011
Амиии… май не съм го обяснила добре, значи:) Изрязваш кръгчета от сатен и после ги обгаряш внимателно на пламъка на свещ. После зашиваш всяко от получените листенца едно за друго така, че да се получи цветче. Можеш да ги подредиш концентрично, а може и като маргаритка – както предпочиташ… Стискам палци да си направиш най-хубавия гердан!
toni1010
авг. 5, 2011
аз искам да попитам как се правят розичките. пробвах, но нестана много хубаво
vihra
авг. 5, 2011
Здравейте. Трябва да си призная, че и моите първи розички не станаха съвсем като истински… Най-хубави се получават от по-плътен сатен. Когато обгаряте листенцата на пламъка, в най-горната му част, където е най-горещ, платът се разтапя по-бързо, а в средата на пламъка се получава опушването. С всяко следващо листенце ще усещате по-добре колко трябва да го задържите и в коя част на пламъка. След това зашиването вече е въпрос на фантазия. Една прилична розичка трябва да има поне седем листенца… Надявам се, че съм ви помогнала. Хубав ден!
мария йовчева
авг. 9, 2012
Здравейте ,много съм щастлива за прекрасното герданче и още по- прекрасните розички !Пожелавам ви УСПЕХ !
VIHRA
авг. 15, 2012
Благодаря, Мария! 🙂
Софи
апр. 3, 2014
Браво! Идеята е страхотна! И…Който не харесва твоите идеи няма вкус!!!:)