Warning: preg_match(): Compilation failed: invalid range in character class at offset 34 in /home/razvihre/public_html/wp-content/plugins/nextgen-gallery/products/photocrati_nextgen/modules/nextgen_basic_tagcloud/package.module.nextgen_basic_tagcloud.php on line 183

Warning: preg_match(): Compilation failed: invalid range in character class at offset 63 in /home/razvihre/public_html/wp-content/plugins/nextgen-gallery/products/photocrati_nextgen/modules/nextgen_basic_tagcloud/package.module.nextgen_basic_tagcloud.php on line 183

Warning: preg_match(): Compilation failed: invalid range in character class at offset 63 in /home/razvihre/public_html/wp-content/plugins/nextgen-gallery/products/photocrati_nextgen/modules/nextgen_basic_tagcloud/package.module.nextgen_basic_tagcloud.php on line 183

Warning: preg_match(): Compilation failed: invalid range in character class at offset 63 in /home/razvihre/public_html/wp-content/plugins/nextgen-gallery/products/photocrati_nextgen/modules/nextgen_basic_tagcloud/package.module.nextgen_basic_tagcloud.php on line 183

Гердан от сатенени панделки

Навън все още е студено – от онзи студ, който ме кара да се увивам по-плътно в шала, да се примъквам най-близо до камината, да избирам по-дебелите ръкавици и да изчислявам най-краткия път между точка А и точка Б… Зимата в София е безрадостна картина – улиците са кални и мръсни, колите са кални и мръсни, дрехите на хората са безлично сивокафявочерни , а самите те гледат повече в краката си, вместо в очите на онези срещу тях. Сякаш всички сме изпаднали в някаква зимна мимикрия или спазваме някакъв специален зимен ритуал, чиято цел е да ни предпази от беди. Чувствам се ужасно от факта, че само след  15 минути, прекарани навън, преставам да забелязвам калта по до преди малко лъснатите си ботуши, пръските от колите по до преди малко чистото си палто…

И все пак, в главата ми е започнал да повява някакъв топъл ветрец, някакъв копнеж, който ме кара дълго да се заглеждам по бонбонените цветове на детските шапки, по витрините на цветарниците и ярките багри зад тях… дори по тънките дрешки от новите колекции, макар че ми става студено само като си се представя облечена с някоя от тях. За да потуша бързо този копнеж и все пак да позволя на пролетното настроение да влезе в дома ми, като това да стане по най-безопасния начин, реших да си направя нов гердан.

Идеята за него получих от един стар брой на списание „Бурда” – там в колие бяха събрани няколко перлени наниза с различни размери на мънистата. Бяха добавени и три сатенени панделки, с отпечатан върху тях текст. Беше много красиво и елегантно.  Доминираха перлите, а не панделките, но аз нямах толкова перли, а мисълта за гердан от сатен така ми хареса, че реших да направя свой изцяло от панделки, без никакви мъниста. Разбира се, ако някой има желание, може да комбинира сатена с мъниста и така ще получи богато бижу със свеж „етно” привкус, подходящо за  множество тоалети – и спортни, и официални.

И така, събрах изостаналите от празничните опаковки розови панделки (не изхвърлям парченцата, дори да са дълги само 10 см), купих ширит с пайети и кръгъл сребърен шнур. После прекарах всички крайчета през пламъка на запалка, за да не се разплитат, и ги захванах едно за друго. Но тъй като някои парчета бяха по-дълги от онова, което първоначално бях планирала, реших да не ги режа, а да ги прегъна на три и да пришия оставащата част към основната. Отделих и около 60 см панделка, с която да завързвам гердана около врата си. Разделих я на две части и прекарах всяка част през едно от местата на сгъване. После заших, за да бъде герданът по-стабилен. Тук е важно да напомня, че колкото по-дълга е тази „връзка”, толкова по-лесно се контролира дължината на украшението. Излишната част може да бъде скрита под блузата или да остане като акцент на гърба, ако косата е вдигната на тила. Мисля, че с рокля с гол гръб и прическа „кок” бижуто би стояло много красиво погледнато и отпред, и отзад.

И накрая, за да стане герданът още по-пишен, а и тъй като мисълта за пролет и цветя не ме напускаше, реших да добавя няколко цветчета от органза и мъниста и няколко сатенени рози. Изработих ги по показания в Есенни цветя начин и приших късо парченце сатенена панделка към гърба на всяка роза. Така после щях да нося гердана и с цветя, и без цветя. Ако на вас не ви се правят рози, може да захващате за панделките някоя брошка или защо не дори две-три.

Накрая, като огледах гардероба си, открих, че този гердан стои чудесно и с бяла, черна или розова риза, със сако или жилетка  – изобщо с всичко, което има ревери. Може да се носи в комбинация и с дънки, и с официален панталон. Идеята толкова ми допадна, че планирам и един много пъстър за дните, в които носталгията по ярките цветове ме обхване с най-голяма сила…

Материали: за конкретния гердан: сатенени панделки в различни цветове или нюанси на един цвят, ширит с пришити към него пайети – един метър, сребърен шнур – един метър. За розите – парче сатен с размери около 50/50 см и един съвет – ако решите да си правите рози и ви останат неизползвани листенца, не ги изхвърляйте. Запазете ги, както направих аз преди време. Със сигурност по-късно ще откриете, че може да ги комбинирате с нещо друго – както се случи с мен сега.

Време за изработване: половин час за основата и по още половин час за всяка розичка

Вложени средства: по 0,80 лв. за един метър ширит с пайети и един метър сребърен шнур. Панделките и парчето сатен за розите изрових от кутиите с материали.