Warning: preg_match(): Compilation failed: invalid range in character class at offset 63 in /home/razvihre/public_html/wp-content/plugins/nextgen-gallery/products/photocrati_nextgen/modules/nextgen_basic_tagcloud/package.module.nextgen_basic_tagcloud.php on line 183

Warning: preg_match(): Compilation failed: invalid range in character class at offset 63 in /home/razvihre/public_html/wp-content/plugins/nextgen-gallery/products/photocrati_nextgen/modules/nextgen_basic_tagcloud/package.module.nextgen_basic_tagcloud.php on line 183

Warning: preg_match(): Compilation failed: invalid range in character class at offset 63 in /home/razvihre/public_html/wp-content/plugins/nextgen-gallery/products/photocrati_nextgen/modules/nextgen_basic_tagcloud/package.module.nextgen_basic_tagcloud.php on line 183

Гривна от бродирана плъст

elegantna i meka-03


Който е казал, че жените нямат насищане на украшения, много прав е бил. Когато направих гердана от плъст и го пробвах как ми стои, изведнъж ми се прииска към него да има и някакво допълнение. Той се комбинира чудесно с дрехите, за които го бях замислила, но тази есен идеята за бижута от вълна е навлязла толкова дълбоко в главата ми, че само един гердан не ми е достатъчен.

И в една петъчна нощ, в която незнайно защо не ми се спеше, а спокойствието на малките часове и тихото мърморене откъм телевизора бяха приятна компания, аз се заех да украся останалите ми вълнени мъниста. Всъщност, първоначално мислех да направя само едно и да го превърна в брошка. После ми хрумна, че може да са две и да станат чудесни обици. Да, но с всеки следващ бод ми идваха нови идеи, които не се побираха само в една малка топчица, и изведнъж си казах: „Защо да не е гривна?” Навремето баща ми ме закачаше, че не знаел откъде идва тази страст на жените да натоварват китките си.  Много обичах да нося гривни и двете ми ръце бяха отрупани с тях, но постепенно гривните отидоха на заден план, прибрах ги в разни кутии и съвсем забравих за тях.

И ето сега, от много години насам имам нова гривна. При това не купена, а изработена от мен. И без да съм дала и една стотинка за материали. Поне не в рамките на изминалите две години. Използвах вълнена прежда, която изрових от торбата с изостанали прежди, мъниста – от кутийките с неизползвани мъниста, и клещи за огъване на тел от шкафа с инструментите. В една кутия, в която събирам всякакви дреболии, които ми шепнат „Ще ти потрябвам!”, намерих и стара верижка, която някога беше част от ключодържател. Тя се превърна в основата, към която закрепих с тънка медна тел избродираните мъниста. Разбира се, оставих и няколко неизбродирани, за да се вижда от какво са направени – уверена съм, че така бижуто стана още по-интересно. Бродирането ми отне около три часа, но нанизването приключи само за около трийсет минути. А удоволствието да нося гривна, която сама съм си направила, и каквато няма никоя друга жена по света, ще продължи много дълго.

Материали: вълнена прежда без примеси, мъниста, пайети, стара гривна или синджирче по избор, ножица, конци, игли

Време за изработване: 3-4 часа (около час за изработването на плъстените топчета – вж предишния пост, около два часа за бродирането им, около 15 минути за прикрепянето на топчетата към синджирчето)

Вложени средства: нито стотинка (защото използвах само неща, които отдавна залежаваха в дълбоките ми шкафове)