За някои скрити ползи от летните горещини

От седмици София е завладяна от ужасна жега и югозападната ми тераса – моето любимо лятно местенце у дома,  е недостъпна между 11 и 20 часа всеки ден. Мога само да стоя до прозореца и,  защитена от ледените струи на климатика,  да се радвам на цветовете и на измамната красота на слънцето. Чувствам се като кралица,  която е изгубила най-красивата територия на и без това малкото си кралство. Затова и дни наред не спирам да измисля как да впрегна жегата да работи за мен.

И измислих. Всеки път,  щом навън захладнее и полея цветята така,  че всяко от тях да започне да изпуска най-силно ухание,  аз паля няколко свещи и сядам да се наслаждавам на помръкващата светлина. В небето на запад се преливат най-невероятни нюанси на червено,  розово,  оранжево и жълто,  примесени с виолетово и синьо,  а силуетите на дърветата и сградите стават все по-остри. В тези мигове забравям и резкия звук на трамвая,  и  воя на моторите,  и се наслаждавам на прекрасната,  само моя си,  августовска вечер.

И тъй като с всяко сядане паля поне по няколко свещи, запасите ми започват лека-полека да свършват. Затова изстъргвам останалия восък от малките чаени свещи и го отделям настрана. После изваждам металното дискче, което крепи фитила, измъквам с игличка изгорелия текстилен остатък и прокарвам нов фитил, направен от мен, от най-обикновен памучен конец за плетене на една кука. Ако фитилът не иска да се промуши, помагам си отново с острия край на игличката. После взимам или някое поостаряло свещниче, или бурканче от отдавна свършил фондотен, или някоя дълбока мида. Поставям фитила с металното дискче вътре и изсипвам около него изстъргания по-рано восък. Той невинаги ми е достатъчен, затова настъргвам и част от най-обикновена бяла домакинска свещ. Когато фитилът е по-дълъг, промушвам през него тънка пръчица, която да го държи изправен. Занимавам се с всичко това обикновено рано сутрин по хлад, а после, с първите по-палещи лъчи, слагам бурканчето или мидата на място, което целодневно ще бъде оргяно от слънцето. В края на деня, когато се прибера от работа, вече имам една прекрасна малка свещ, която да ме радва през идващата вечер.

А на следващата сутрин нещата се повтарят.

Приятното в подобен метод е това, че после не се налага да мия съдовете, в които е топен восъкът, а само рендето, на което съм стъргала свещта. Не се налага и да стоя до печката, докато на нея нещо ври на водна баня и изпуска допълнителна жега в и без това непоносимо горещия ден. Така, обезопасено, заниманието става лесно и за децата, които не рискуват да се опарят. От друга страна, понякога прецъфтели листенца от цветята се отронват случайно в разтопения восък и свещта получава допълнителна украса. Нарочно пък вътре може да бъде изсипан брокат, който да й придаде празничен блясък. Идеите за украса могат да бъдат безброй, важно е само да не забравяме основното – необходима ни е лятната жега.

Необходими материали: стари свещи, изгорели чаени свещи, кълбенце памучен конец за плетене на една кука, ренде, малки стъклени бурканчета от крем за лице или фондьотен, брокат. И жега, истинска августовска жега!

Време за изработване: аз правя между три и пет свещи докато пия на терасата сутрешното си кафе – значи около половин час, като не броим времето през деня, в което восъкът се разтапя под слънчевите лъчи.

Вложени средства: една кутия домакински свещи, 10 броя в кутия, струва около 5 лева, а с една от тези свещи могат да се направят до 10 малки. Всичко останало – бурканчетата, мидичките, памучния конец и рендето, ще откриете в шкафовете си.