Неделни мартенички
Вървя по улиците и не мога да повярвам на очите си. Не знаех, че света имало толкова много бяла и червена прежда. И толкова много мартенички. Сякаш цял един китайски град в продължение на цяла една година е работил само за първомартенските украшения в София… Този път обаче аз няма да си купя от улицата....
Остатъци
Лъжичка нескафе, четири пръста гореща вода, два пръста мляко. Захар четири, не три… по-добре две лъжички. Събота вечер е, а захарта неусетно е намаляла. Навън е тъмно и студено, а в неделя близкият магазин не работи. Изведнъж белите кристалчета, които до този момент щедро съм изсипвала в чашата си, стават твърде ценни, а отношението ми...
Цвете от спомени
Вероятно никога няма да забравя онзи топъл октомврийски следобед, в който баща ми дойде на рождения ден на внука си преди всички останали гости и донесе огромен цветен конструктор. У дома, в следобедно и предзалезно време, светлината прониква и се разлива по уникално красив начин, изпъстряйки стените и пода с топли шарки като обогатява всеки...
… и сто и двайсет перли
Откакто започнаха студовете, все ми се плете – за това има ясно психологическо обяснение. Като вляза в магазина за прежди, погледът ми веднага залепва за най-ярките цветове. И не само залепва за тях, ами и започва да ги комбинира – зеленото с виолетовото, розовото с цикламеното и зеленото, оранжевото със зеленото, малиновочервеното с онова, шипковото,...
На ръба на отчаянието или Скрито-покрито
Представете си малък апартамент, в който живее жена, която си е въобразила, че всяко нещо може да бъде превърнато в друго нещо, че всичко може да бъде използвано отново и не по предназначение, а вторият шанс е изконно право на всяка вещ (или човек) още от тъмния миг на тяхното рождение… Представете си сега как...
Последни коментари