от
VIHRA
на
ян. 12, 2016 • Аз вярвам в магията. В силата на думите, на действията, на цветовете. Вярвам, че нещата имат енергия и тя ни въздейства, подобно на топъл или смразяващ полъх, подобно на гъдел в онзи особен център на мозъка ни, който отговаря за щастието и смеха… или за страха. Вярвам също, че магията идва с цена. Ако направиш...
от
VIHRA
на
дек. 25, 2015 • През изминалата нощ, когато фойерверките отново разцепиха тъмнината, която трябваше да бъде „тиха и свята”, а аз реагирах остро как хората дори не разбират какво празнуват и защо го празнуват, съпругът ми, Клем, каза: „Не се ядосвай за такива неща, по-важното е, че празнуват – всеки както умее!”. И – както винаги – беше прав....
от
VIHRA
на
дек. 22, 2015 • Ако съществува прераждане, сигурно в предишния си живот съм била самотна принцеса, която със завистлив копнеж е гледала заниманията на жените от домакинството си и е мечтаела да бъде като тях… Толкова много неща ми се иска да мога да правя, че понякога си казвам: „Момиче, спри се, не е възможно да умееш всичкото това!”....
от
VIHRA
на
дек. 21, 2015 • Не си мислете, че не обичам мъгли. Напротив! След летните дни, в които едновременно грее слънце, духа вятър и се развяват облаци, най-много обичам мъгливите. И колкото по-гъста е мъглата, колкото по-непознати изглеждат нещата из нея, колкото повече се губят и неочаквано изскачат очертанията на хората и сградите, толкова по-добре. Особено обичам и онази странна...
от
VIHRA
на
дек. 5, 2015 • Струва ми се, че в последните години започнахме да забравяме как се е появила традицията да празнуваме Коледа. Двама души, мъж и жена, напуснали топлия си дом и тръгнали на път (а между Назарет и Витлеем, зимните нощи са си студени). Жената била бременна, уморена, много вероятно предродилните й болки вече да са били започнали,...
от
VIHRA
на
ное. 6, 2015 • Седми ден този град ухае на вода и прах. Знам, трудно е да бъде обяснено как ухае прахта, особено когато не я виждате по прекрасно изчистените улици. Но навярно сте усещали – в мига, в който първите едри капки летен дъжд докоснат горещата улица – как изведнъж ноздрите и дробовете ви се изпълват с онзи...
от
VIHRA
на
окт. 16, 2015 • Винаги съм признавала, че обичам да спасявам, да пре-създавам, да давам втори шанс. Във взаимоотношенията това понякога ми изиграва лоша услуга, но затова пък вещите са ми искрено благодарни. Пред възможността да отидат на бунището или да се превърнат в парцали за прах, всички блузи например ми съдействат без да се противят. Всъщност, както беше...
от
arhiv
на
сеп. 22, 2015 • Преди време дизайнерката Невена ми разказа за древната традиция в малките селца и градчета в Норвегия на прозореца на всяка къща да се оставя запалена лампа. Тя е фар за странника в нощта, останал сам насред студа и мрака, фар, който му показва пътя към светлината, топлината и хората… И сякаш бяха изминали безброй години...
от
VIHRA
на
ян. 31, 2014 • Аз така им викам – туфчета. Всъщност, туфчето е нещо неопределено, малко, мекичко и връщащо ме в детството, когато с татко правехме туфчета от снега, от настърган върху филията кашкавал, от юргана, с който ме завиваше. Туфче беше пискюлът на шапката ми, топката сладолед, туфче бях и самата аз – гушната в ръцете му сред...
от
VIHRA
на
ян. 8, 2014 • Какво е един шал без бродерии, пискюли, помпони, шевици, ресни… Без всички онези украси, които му придават индивидуалност, които ни карат да го изберем сред многото, да го предпочетем да освежи тоалета ни или направо – деня ни. Аз обичам шалове, дори признавам, че са ми страст; имам десетки – купени, подарени, собственоръчно плетени или...
от
VIHRA
на
ян. 5, 2014 • Признавам си реверанса към Валери Петров и неговата „мека есен“… Но зимата наистина е мека, а мъглите и промъкващите се през нея слънчеви лъчи й придават един особен опушено-златен нюанс, като от картините на италианските майстори. Това ми харесва, но и ме кара инстинктивно да търся къде да се сгуша. Преди време дизайнерката Невена ми...
от
VIHRA
на
ное. 2, 2013 • Думата е преекспонирана. Доста. Твърде… Използвана е за състояния, които нямат нищо общо с нея – егоизъм, самолюбие, страх…Но все пак си е останала истинска и може да извади както най-лошото, така и най-доброто от нас. Днес е Задушница и – както всяка събота – би трябвало да е Ден на мъртвите. Но аз не...
Последни коментари