Тези дни съм се присетила за любимата ми от детските години игра „Pexeso”. Помните ли я? Онези карти, които събирахме две по две и се опитвахме да запомним къде сме виждали другата само преди минута, преди две или три търсения? Все още мога да прекарам часове, проверявайки къде се крие второ камионче, тигър, бебешка количка или каквито там картинки е избрал производителят…
Освен това си спомних, че когато синът ми беше малък, се опитвах да намеря играта по магазините, но безуспешно. Времената бяха такива, по-късно картите се появиха, но момчето ми вече беше пораснало, а аз отдавна му бях направила наши си, рисувани карти за концентрация. Подозирам, че още ги пазя в една кутия със спомени, която все не ми се иска да разровя и поизпразня…
И понеже Великден наближава, изведнъж ми хрумна, че “пексесо” можем да играем и със саморъчно направени карти. Колко му е да очертаете една и съща форма яйце, да изрежете 20-30 яйца и вътре в тях да нарисувате (или залепите принтирани) двойки еднакви картинки. Колкото повече – толкова по-забавна играта и толкова повече членове на семейството биха могли да участват. Със сегашните телефони дори можете да направите дори снимки на членове на семейството или приятели, които също да вградите в яйцата.
Да си призная, аз се възползвах от “семейните връзки” и принтирах яйцата от Етси магазина на сестра ми. Нищо, че у дома имам двама големи мъже, играта беше забавна…
Защото, мисля си още, че тези карантинни дни ни преподават в момента много интересни уроци. Да сме заедно и да си припомняме удоволствието от това. Да разговаряме повече, да експериментираме в кухнята, да садим цветя на балкона, да се върнем към поизоставени хобита или да учим нещо напълно ново. Всичкото онова време, което иначе бихме прекарали в някой мол, в задръстването, в чакане на спирката на трамвая или в колата – това са спестени минути, които се трупат на огромни купчини безценно свободно време и в които можем да обърнем повече време на близките си или на себе си.
Игри на измислици
Другата великденска идея, за която могат да послужат едни такива яйца, е създаването на истории. Идеални са за игри с малки деца, които тепърва обогатяват речника си. Всяка картинка в яйцето може да бъде подчинена на определен сюжет и да се играе както домино. Слагаме едно яйце и историята започва: “В ранната утрин на Великден…” – “…когато росата още блестяла по листенцата на цветята в градината…” – “… едно малко зайче все още сладко спяло, сгушено между тревите…” – „… и сънувало…“. В комплекта, който аз принтирах, има и яйца с празни етикетчета, в които може да се напише име или нещо друго…
Всеки, който се пада подред, слага по едно яйце и играта продължава, докато свършат яйцата.
Ето още един пример:
Първият играч слага карта: “Едно малко зайче…”. Вторият играч слага карта: “… се разхождало из полето…”. Третият: “… и изведнъж видяло между цветята едно грамадно шарено яйце…”. Тук малките деца може също да изброяват цветове или форми, като например: розово, бяло, лилаво, триъгълници, кръгове, линии…
Оставете децата да си фантазират. Да измислят дори фантастични истории, а и вие самите също ги провокирайте, когато задавате началото на историята или ги оставяте те самите да я започнат. Само с принтовете, които изрязах, за да тествам игрите, се получиха един куп варианти!
И така… Защо не опитате? Идеята може да се приложи и за игри само с възрастни или между тийнейджъри. Но е чудесен вариант за забава на цялото семейство с всички поколения, събрани на едно. Повярвайте ми, ще се смеете до захлас!
Пожелавам ви весел Великден и прекрасни мигове заедно!
