Тези дни преди Коледа са странни. Хем са нервно забързани, хем са някак сгряващи душата. Единственото, за което много съжалявам, че не мога да се видя с всички приятели, на които съм обещала – може би по хиляда пъти вече…
В тези забързани дни ме спохождат всякакви идеи за пестене на време, заместване на материали и изобщо всичко, което може да улесни живота при изработването и опаковането на подаръците. Защото, който не си е разпределил правилно времето през годината, в края на ноември задъхано си пресмята секундите.
И така, ето какво се случи вчера.
Бях започнала да правя малки декорации за опаковане на коледните ми сладки.
Очертах джобчета и етикети върху бяла акварелна хартия.
Изрязах ги, прегънах им ръбчетата…
и ги натопих в горещо кафе за около 2 минути. Натопих ги заедно, като леко ги наместих с пръсти. Снимката с единичния таг е за красота.
Изсуших ги в микровълновата печка. Каквото и да говорят някои хора, микровълновата печка е страхотен помощник за онези, които се занимават със скрапбукинг или изработват хартиени декорации. Ненадмината е за спестяване на време при изсушаване на малки детайли.
Предварително бях оплела на една кука малки снежинки.
Как обаче да ги обработя? Искаше ми се да ги сложа така, че цялата им красота да се вижда и да няма плътен фон зад тях. Обикновено правя това с лепило Ц200, но този път го бях свършила. Казвам ви – предколедни дни, все нещо неочаквано се случва.
Затова реших да използвам лепилото на Apli, което по принцип пазя за други случаи – като декупаж например.
Натупках снежинките старателно, без да пестя лепилото. Използвах четка с равни твърди косми, за да съм сигурна, че то ще проникне и в най-мъничките дупчици между конците.
После изсуших със сешоара си. Получи се бързо, защото лепилото реагира неочаквано добре с текстила и започна да се втвърдява веднага след обработването на снежинките. Сушенето ми отне около 2 минути за всичките три снежинки, които виждате. Вече със сигурност ще ползвам него за втвърдяване на дантела. Снежинките станаха идеални за целта ми.
Първо завързах връвчицата на етикета.
После залепих снежинката така, че централната й дупка да съвпадне с дупката на тага. Първоначално мислех да завържа връвчиците за самите снежинки, те бяха достатъчно твърди, но таговете вече си имаха тази дупка и не ми се искаше тя просто да си седи сякаш е недомислена. А и така се получи по-стабилно окачване. Знаете, че таговете по подаръците търпят много закачане, дърпане, разтягане… Ето така изглежда, погледната откъм гърба.
После залепих и джобчето за етикета, като намазах с лепило само външната стена на сгънатите части.
И украсих ръбчето с тънка дантела. Избрах да е бяла, за да има повече „светлина” в тези етикети. Само бежово ми се струваше някак мътно, а и аз по принцип обичам по-свежи цветове..
И етикетите бяха готови…
Ако ви е интересно каква е структурната паста, с която направих релефните снежинки, питайте ме или изчакайте още няколко есперимента, които да споделя в отделен текст. Това е още един от случаите, в които ми се наложи да викам Неволята, за да осъществя някаква своя идея.
Необходими материали: акварелен картон, горещо кафе, универсално лепило, лепило на Apli, четка с твърди равни косми, ножици, снежинки, плетени на една кука, памучна връвчица за етикети и тагове;
Време за изработване: по-малко от час час с всички експерименти и мурафети;
Вложени средства: нито стотинка, всички материали имам от много време. Това се отнася дори за лепилото на Апли, което имам от почти две години, но все още работи страхотно. Само кафето беше прясно сварено и се наложи да се откажа от половината си сутрешна доза.
