Акварелни хитринки

или Как да спестим пари от крафт материали

Най-вероятно този текст ще ме направи не много любима за някои от дистрибуторите на крафт материали и бои, но какво да се прави. Всеки от нас разполага с ограничен бюджет за хобито си. А какво да кажем, ако е превърнал хобито си в малък бизнес и се налага да има стриктен финансов план.

Ако сте се зачели в тази статия, вероятно и вие, и аз имаме един и същ проблем – харчим твърде много пари за материали и инструменти.

Проблеми, проблеми

Аз винаги се опитвам да убедя себе си, че това са инвестиции, и донякъде съм права. Но само донякъде. Защото има дни, понякога седмици и месеци, в които харча повече пари за нови материали, отколкото печеля. Да, това все още може да бъде инвестиция, но при условията, пред които родният крафт бизнес е изправен, е една доста спорна инвестиция. Нека си го кажем честно – хиляди жени (и мъже) в България имат малка творческа практика, която ги държи далече от помощите за безработни и освен това вкарва данъци в хазната. Дали държавата се грижи за тези хора, дали им създава условия да разраснат начинанието си и в бъдеще да внасят по-големи данъци? Не.

Вторият проблем е, че голяма част от българите не уважават ръчно изработените предмети. Случвало ми се е клиентка да е възмутена от цена 20 лева за диадема, на която има 5 големи цветя, ушити на ръка листенце по листенце, още поне 5 малки, ушити по същия начин, както и други елементи, които все пак не съм набрала в гората. Диадемата ми е отнела цял един ден рязане, оцветяване, шиене, понякога два… Боденето на пръстите с иглата и тичането по магазини за материали (да сметнем ли и билетите за градския транспорт?) също са част от цената.

Друга голяма част от българите пък просто не могат да си позволят ръчно изработените неща, които харесват. На мен самата ми се е случвало. Предполагам и на всеки от вас. Не защото цената им е твърде висока. Майсторът честно е вложил в нея и материалите, и времето за създаване на проекта, както и часовете работа, електричеството. Но ми се е случвало да се откажа от една прекрасна чанта, например, защото в главата ми веднага е заработвал калкулаторът „Колко съм спечелила този месец?”.

Не се оплаквам, не ме разбирайте погрешно. Но факт е, че пред всички нас стои въпросът как да спестим пари от крафт материали, да спестим и време в тичане по магазини и същевременно да предлагаме високо качество. А дори и да нямаме творчески бизнес, понякога се питаме какво нови и интересно занимание да предложим на децата си, без семейният бюджет да пострада и същевременно да ги провокираме да мислят и експериментират.

Има и още една голяма причина. Трупането на материали задръства и без това малките ни работни пространства. Наистина ли имаме нужда от всичко това, за да творим? Кутии и кутийки, папки и папчици, шкафове и чекмеджета, пълни със съкровища… Не е ли просто алчността на окото, която ни провокира да купуваме още и още?

Ако темата ви е интересна, знайте, че седнах и написах цяла книга за пристрастяването ни към материали и как да се избавим от него. Защото не е никак лесно, минах по този път даже още се боря със себе си… Книгата, със заглавие „Творчески минимализъм„, е в електронен вариант в Amazon и онези, които са абонирани за Kindle Unlimited, могат да я четат безплатно.

Кутия бонбони или кутия акварели?

Вие знаете, че хартията е моя голяма страст и изработвам картички и декорации. Една от големите ми „любови” още от детските години са т.нар. водни боички. Акварелът с всичките му техники и въздушна елегантност. Обожавам аромата на кутиите с бои, вълнува ме как се разливат по белия лист и създават галактики от цветове и емоции…

Кутия бонбони или кутия акварели? Доскоро отговорът ми би бил: Не ме изкушавайте! Искам и двете.

Но отскоро бих избрала бонбоните.

Акварелна техника с… маркери

Един ден, ходейки по задачи със сестра ми, в един магазин „За левче” попаднахме на детски „акварелни” маркери. Честно, дотогава не бях срещала такива и много се впечатлих. Купихме ги веднага и още същия ден ги изпробвах.

Техниката е проста. Рисуваш на белия акварелен лист, а после добавяш вода. Получи се чудесно! Единственият проблем беше, че в комплекта нямаше достатъчно цветове. И тогава ми хрумна: Какво би станало, ако…?

Като всеки картичкоправец, аз имам на разположение голямо количество маркери от различни видове. Но най-общо те се делят на два типа – алкохолни и неалкохолни.

Да оставим алкохолните в кутията, те не ни вършат работа. Но всички останали са чудесни за целите на Акварелната маркер техника.

Изключително просто е, а съм убедена, че и децата ви ще го харесат. Просто рисувайте с маркерите.

Първият маркер на снимката е скъпичкият Tombow (огромно количество прекрасни цветове, няма как да имам всичките, колкото и да ми се иска). Вторият е евтиният китайски акварелен маркер, за който споменах по-горе. Третият е представител на т.нар флумастери, с които сме израснали и които ще намерите във всяка книжарница. Четвъртият е най-обикновен офис  текстмаркер за подчертаване.

Това е обикновеният им начин на рисуване и писане като маркери:

А ето какво се получава, когато се „намеси“ водата…

За пример, аз реших да нарисувам с всички тези маркери семпла синя роза. Синьото ми е любим цвят, както знаете.

След това, използвайки четка с резервоар, добавих водата.

Добре е да не мокрите самите маркери, защото това може да предизвика обезцветяването им. Първо рисувайте, после добавяйте водата. Ако искате да положите цвят върху цвят, направете си „палитра“ на отделен лист и разтърквайте лекичко четката там.

Иска ми се да кажа няколко думи за четките с резервоар. Ако още не сте ги открили за себе си, сега е моментът. Както можете да се досетите, те са японско изобретение, което днес може да се купи навсякъде. За съжаление никой не знае и не споменава името на създателя им. А той се казва Chihiro Tanaka. С името му може да намерите в интернет оригиналното видео, в което демонстрира откритието си. Четките с резервоар са идеални за деца, защото няма буркани с вода за разливане, както и за по-възрастни художници, защото много по-трудно ще ги топнете в кафето си, вместо във водата. Можете да рисувате в парка, в кафенето, дори в самолета. Само едно предупреждение – ако ги взимате със себе си на борда, добре е да са празни. После може да помолите стюардесата за чаша вода или да налеете малко в тоалетната. Резервоарчето е мъничко, но надали ви се иска опашката зад вас да мърмори, докато обяснявате на проверяващите какво е хобито ви. Те си вършат работата за нашата сигурност – спестете и на тях, и на себе си време и ядове.

Ето това е цялата тайна на акварелната маркер техника. Ако разполагате с комплект хубави маркери, ще можете да ги ползвате и за писане, и за рисуване.

Пожелавам ви топла и слънчева есен. А в дъждовните дни можете да прилагате описания по-горе метод!

Необходими материали: качествена акварелна хартия, неалкохолни маркери, четка за акварел (може и четка с контейнер), вода;

Време за изработване: колкото ви се иска;

Вложени средства: Според цената на маркерите – може да изберете по-скъпи, и по-евтини.  Четките си купих онлайн за 2 долара, но знам от приятелки, че са намирали своите за около 6 лева в магазини „Лидл”.