Преди години, сякаш цяла вечност оттогава, с една приятелка се уговорихме да излезем навън в студения декемврийски следобед, да се разходим из заснежения Ловен парк, да си откраднем по клонче шипка и калина, да купим сухи цветя, а после да пием чай у дома и да си оплетем коледни венци.
Направихме го. Облякохме се дебело и дори се въоръжихме с ножица, за да не кършим клонките, а да можем да си отрежем само мъничко – колкото за цвят. В онази зима телефоните все още не правеха снимки, иначе сега щяхме да разполагаме с цели албуми с приказни гледки. Всъщност дори нямахме и Фейсбук, представете си!

Двете просто скитахме по снежните алеи, провирахме се под пречупени клони, говорехме си за разни неща и се възхищавахме на красотата наоколо. Повечето от изреченията ни започваха с „Ах!”, „О!” и „Виж това!”. Бяхме сами сред белотата и тишината на гората, чувахме дишането си, проскръцването на снега под краката си, посипването на скрежа от клонките. Загубихме се закратко, поуплашихме се от банда диви кучета, които обаче май бяха още по-уплашени от нас и тихи като сенки ни заобиколиха отдалеч, прегръщахме боровете, за да вдишаме силния аромат на смола…

Беше вълшебно!

Накрая, когато стигнахме до пазара, навън вече сериозно притъмняваше. Прибрахме се премръзнали и уморени, с огненочервени бузи и блеснали очи, хвърлихме цялата си плячка на пода, направихме си чай и седнахме да сплетем два коледни венеца. Синът ми беше още съвсем малък и помня как седеше в детското си столче много сериозно угрижен какво точно се случва. Мама, която не му позволяваше да разхвърля играчките си по пода, е разпръснала какви ли не неща, събрани от гората! Някои даже имаха кал!?!?

Да, в края на този прекрасен следобед ръкавиците ни бяха кални и целите в смола, ботушите ни се нуждаеха от сериозно почистване, имахме борови иглички в косите и клечки от храсти, заплетени в шаловете.

Но пък имахме и два истински коледни венеца.

Защо казвам „истински” ли? Защото бяхме изкарали заедно един вълшебен следобед и бяхме подарили – една на друга и всяка на себе си – време, най-ценният подарък! Именно магията на тези няколко часа беше направила коледните ни венци истински.

И защо написах този текст ли? За да ви провокирам отново да не купувате коледната си украса, а да я изработите сами. Мога да ви изброя няколко от моите причини, а вие изберете своите:

  1. Помислете за природата. Нистина ли искате отрязана, умираща елхичка в дома си? И после да я изхвърлите на боклука? Какво ново начало е това? Плаче ми се всяка година в първите дни на януари…
  2. Какво ще стане, когато тазгодишната украса ви омръзне и догодина ви се прииска нова? Всичката пластмаса, метал и хартия ще отидат на бунището. В България няма добра система за даряване на употребявана коледна украса и това е много жалко.
  3. Помислете за дома си. И той има нужда да диша! Колко още кашона с гирлянди, топки, венци и всякакви лъскави дреболийки искате да приберете в гардероба, на тавана или в мазето? Или пък в гаража? За да се наслаждавате на дома си по празниците – чист, подреден и ухаещ, искрено ви препоръчвам предпразнично да прочетете книгата на Мари Кондо „Магията на подреждането”.
  4. Ще прекарате чудесно време с децата или внуците си, а ако още нямате деца или внуци – с партньора си или с приятели. Представете си – вкусни сладки, кафе, горещ шоколад, сладки приказки и работливи пръсти. От колко време не сте се виждали с близки на сърцето ви хора? Посещавали ли сте скоро баба си, леля си, родителите си? Изработването на коледната украса е прекрасен, ох, може би най-прекрасният повод да се съберете. Един наистина безценен ден от живота ви може да започне с „Нека направим коледен венец за баба, а после да й го занесем!”.
  5. Чудесен начин да се върнете в детството, когато в часовете по трудово сте изработвали онези семпли, но толкова мили хартиени гирлянди за украса на класната стая. За мен те бяха знак за началото на зимната ваканция. Ура!
Весели празници!