Ако съществува прераждане, сигурно в предишния си живот съм била самотна принцеса, която със завистлив копнеж е гледала заниманията на жените от домакинството си и е мечтаела да бъде като тях…

Толкова много неща ми се иска да мога да правя, че понякога си казвам: „Момиче, спри се, не е възможно да умееш всичкото това!”. От друга страна обаче, нали ако не прабабите ни, то поне пра-прабабите ни сами са си печали хляба, сами са си готвили и разточвали корите за баницата, сами са прели, тъкали, плели, бродирали, багрили, низали, кроили и шили. И растения са знаели как да отгледат – кога ядливи, кога за душата. Значи може би не е толкова трудно да науча всичко това, нищо че от съвременна гледна точка те са били истински магьосници. Но и истински жени.
За мен истинската жена не е онази с високия ток, перфектния маникюр и яркото червило. О, харесвам елегантни, та чак екстравагантни обувки, обичам ноктите ми да са красиви и косата – поне подредена. Но за мен истинската жена е онази, която е превърнала дома си притегателен център за цялото семейство, жената, чийто мъж се прибира след дълго пътуване и казва: „Ах, колко хубаво е пак да съм у дома!”, жената, чиито пораснали деца не се срамуват да я целунат за лека нощ или да откраднат от току-що изпечените и украсени курабийки. Жена, около която мирисът на парфюма винаги леко се смесва с уханието на канела или ванилия, жена, в чантата на която има ножици, кука за плетене, книга и нова рецепта.
Познавам такива жени! Техните деца спят в юрганчетата, които майка им е ушила, от техните саксии с цветя се подава и стрък мащерка или клонче с малки люти чушлета, а най-последното петно от вино върху покривката в трапезарията им спи, завито с чудесна нова бродерия.
Познавам такива жени и много ми се иска и аз да бъда такава. Понякога си мисля, че съм, но пък при тях нещата се случват някак лесно, от само себе си, спокойно, докато мен ме движи и дърпа някаъв постоянен копнеж, някакво неутолимо алчно желание да опитам нещо ново, да науча нещо повече, да умея нещо повече. Сякаш допреди малко съм била вързана да бездействам по цял ден и сега просто не мога да се наситя на свободата да опитвам, да бъркам, да започвам отначало, да експериментирам…
Затова и съм толкова щастлива, когато успея да „открия” нещо ново, някоя нова „топла вода”, нещо, което определено съществува някъде, но при мен се е получило изневиделица, неочаквано и при това се е получило добре.
И така, след като ви се изповядах – неочакваната захарна глазура!

Нужни са ви гладка точилка и точилка с релеф (или просто формичка за сладки с релеф), захарно тесто (фондан) в различни, контрастни цветове, и някаква основа, на която да работите, и чиито размери да позволяват поставянето й в камерата на хладилника.

Разточете захарното тесто (фондана) с гладката точилка…

…и преди да сте го направили много тънко, минете отгоре с релефната точилка или отпечатайте формички с релефните резци за бисквити.

После го поставете в хладилника за няколко минути. Идеята е да стегне и когато после слагате втория слой, първият да бъде по-твърд. Затова, докато зеленото захарно тесто е в хладилника, старателно мачкайте синьото! Нека омекне и започне почти да се топи между пръстите ви!

Другият вариант е да оставите зелената глазура да съхне поне един ден. Кой от двата метода ще изберете, ще решите сами. С метода с хладилника имате шанс да спасите фондана, ако нещо се обърка при украсата, и да го използвате отново. С метода със сушенето това ще бъде доста по-трудно, да не кажа невъзможно за човек без специални сладкарски умения.

Извадете зеленото тесто от хладилника и започнете да поставяте омекналото синьо тесто на малки късчета в гънките на релефа. Помагайте си с клечка за зъби или нож. Клечката за зъби може да използвате и като малка точилка, която ви помага не само за ъгълчетата, но и за разточване на синьото тесто на по-големи участъци.

Не отделяйте тестото от студената дъска и ако усетите, че тя започва да се затопля, сложете я отново за малко в камерата. Не се притеснявайте от следите, които клечката за зъби или ножът оставят, после ще ги заличим. Когато поставяте синьото тесто, старайте се да бъде плоско и да не е в много големи количества – може да е неравномерно, но да не надвишава по височина зеленото.

Когато направите това, с пръст, натопен във вода, започнете леко да разтривате повърхността. Най-добре ще се получи с кръгови движения. Ще усетите как синьото тесто постепенно се заглажда, започва да изпълва всяко ъгълче от формите на зеленото. Ако сте сложили много вода, внимателно я оберете с хартиена салфетка в една посока, без много да натискате. За да загладите добре, ще ви се наложи да повторите и потретите процедурата с мокрия пръст.

Когато приключите, поставете за кратко глазурата отново в хладилника или направо я оставете да изсъхне на топло и сухо място.

Ако това ви се вижда бавно и трудоемко, има и втори вариант – още по-лесен, но за него ще ви е нужно малко повече време.

На мястото на синьото тесто в този случай ще използваме ръчно разбъркан айсинг с белтъци и пудра захар или такъв, който сме купили от магазина. Казах, че ще е нужно повече време, защото трябва да бъде доста по-твърд от обикновената смес за украсяване, а ако решите да използвате домашен, това значи много пудра захар и много разбиване с миксера.

Затова аз ви препоръчвам купешкия.

Когато извадите зеленото тесто от хладилника, запълнете (с пръст или сладкарска фуния) релефите с твърдия айсинг. Излишното количество оберете с нож или друго равно острие, без да натискате.

След това отново с пръст, натопен въс вода, „масажирайте”, за да изгладите двата слоя. Още след първите движения ще усетите къде е нужно повече внимание и къде може да повече да не пипате.

Най-накрая, но не задължително, с плоска мека четка за рисуване изгладете повърхността. И оставете глазурата да съхне – по-добре е да е на топло и сухо място, защото ще са й нужни поне 24 часа.

На снимката лявата глазура е направена с метод I, а дясната – с метод II. Кой да изберете за вашата украса, решавате сами!

Приятно забавление!

Необходими материали: гладка точилка и точилка с релеф (или просто формичка за сладки с релеф), захарно тесто (фондан) в различни, контрастни цветове, айсинг, хартиени салфетки, нож, клечки за зъби, чаша с вода, мека плоска четка за рисуване;

Време за изработване: за формичкас размери  10х10 см – между 30 и 60 минути. Разбира се, ако правите няколко формички, времето ще намалее, защото нещата ще се случват почти едновременно. Най-бавната процедура е поставянето на втория слой.

Вложени средства: пакетче фондан от 250 грама струва между 5 и 8 лева.