Струва ми се, че в последните години започнахме да забравяме как се е появила традицията да празнуваме Коледа.

Двама души, мъж и жена, напуснали топлия си дом и тръгнали на път (а между Назарет и Витлеем, зимните нощи са си студени). Жената била бременна, уморена, много вероятно предродилните й болки вече да са били започнали, било й неудобно часове наред да се поклаща превита на магарето. Всъщност, понеже двамата били бедни, вероятно тя дори не яздела магаре, а вървяла до мъжа си, притискала корема си с ръце и тътрела нозе, броейки стъпките си „Още една… още една…”. Всяко камъче я пронизвало, всяка неравност по пътя й причинявала неимоверно усилие и я карала болезнено да потръпва. Но тя стискала устни, за да не тревожи съпруга си. Той бил толкова добър с нея, толкова търпелив, пренебрегнал недоверието на обществото и злобните насмешки зад гърба си, погледите на съседските жени, които присвивали очи като я видели: „Да бе! Ангел Господен!” и хихикали в шепа или прикрити в шаловете си, защото – в онези времена – не било морално жената да се смее с открито лице…
И така вървели двамата – в студа, сред удължаващите се сенки на падащия мрак, вероятно и ватърът се усилвал. Него краката го болели, но повече се тревожел за младата си жена, защото колкото и да се стараела да си мълчи, от време на време той долавял сподавените й стонове. Наближили странноприемница, но тя вече била пълна с други, тръгнали по същата работа за Витлеем. Обиколили тук и там, но вратите били затворени, хората се безпокоели от толкова много пришълци и не били склонни да проявяват гостоприемство. Представям си колко благодарен бил Йосиф, когато видял пещерата. Там се приютили. За късмет в тази пещера овчарите прибирали овцете си, та имало ясли и слама.

Лягали ли сте върху слама? Аз опитах веднъж и никак не ми хареса – беше остра, бодлива, шумолеше неприятно, а връхчетата й драскаха кожата ми и изваждаха нишки от дрехата ми. А беше лято. През зимата сламата в пещерата на Йосиф и Мария вероятно е била и студена, и влажна…

Всички ние, които посрещаме Рождество на трапеза, на топло, у дома, докато пламъчетата на свещите сгряват мислите ни, а виното – сърцата ни, докато си споделяме колко сме уморени от пазаруване и готвене, забравяме за студената слама, за разранените от пътя крака на Йосиф и за стиснатите от болка устни на Мария. Сгушени в гостоприемния си свят, замаяни от рекламите, които ни повтарят „Купи мечтания подарък!”, не се замисляме, че тези двама души са били безкрайно благодарни за крайпътната пещерата, за студената слама и за благополучното раждане на детето. Само това! На следващия или най-късно на по-следващия ден трябвало да тръгнат на път отново, в студа, с бебето на ръце, защото заповедта на императора си е заповед, а римляните не се шегували с административните дела. НО в този момент те не мислели за това. Просто били благодарни за уюта.

Понякога си мисля, че е хубаво да слагаме в украсата на дома си и един малък символичен дар към онази жена, която, макар и Божия избраница, е понесла тежестта на пътя и на майчинството. Защото – в това съм убедена – Бог не й е спестил нито една болка.

Една възглавничка.

Защото съм убедена, че Мария е мечтаела именно за възглавница – да се облегне, да я подпъхне под кръста си, да се намести така, че болката и умората да не изглеждат толкова силни.

Ако тази идея ви допада, просто ушийте от красив плат малка възглавничка.

Размерът няма значение. Може би е хубаво да е по-малка, за да я сложите на масата, до свещта, но изборът си е ваш. Представете си каква е била храната на хората в онези години. Бедните са се хранели предимно с плодове и хляб. Сиренето и млякото са били за по-успелите, яйцата са били рядкост, а медът – за късметлиите, а месото – за богатите. Така че може да поставите в украсата и нещо, което да напомня за трапезата на Йосиф и Мария в първата нощ на Рождество.

Като контраст  с орехите или сушената чушка подберете за украса най-красивата дантела и панделки, които можете да намерите. Все пак Мария е била жена – ние жените обичаме такива неща.

Не се бойте да украсявате. Не забравяйте, че възглавничката е и напомняне, и символичен подарък.

Добавете мъниста, сушени цветя…

И вашата възглавничка ще бъде готова! Можете да направите и повече от една – подарък за най-близките ви приятели, за онези, с които ще споделите трапезата на Коледа.

Необходими материали: дамаска или друг красив плат (ако нямате, но сте сръчна, можете да я изплетете), памук, вата или пух, панделка, дантела, мъниста, сухи цветя, шишарки или жълъди, ножица, игла и конец или пистолет с горещ силикон;

Време за изработване: около половин час;

Вложени средства: нито стотинка!

Честити празници!