Преди време дизайнерката Невена ми разказа за древната традиция в малките селца и градчета в Норвегия на прозореца на всяка къща да се оставя запалена лампа. Тя е фар за странника в нощта, останал сам насред студа и мрака, фар, който му показва пътя към светлината, топлината и хората…

И сякаш бяха изминали безброй години от онзи ден, в който като студентка отворих книгата на Цочо Бояджиев „Нощта през Средновековието” и прочетох следното: „Заплашителността на нощта, нейната вредоносност се долавя особено осезаемо от хората на онази епоха, в която ландшафтът (неизброимите горски масиви, покриващи огромната част от Западна Европа) и липсата на изкуствено осветление правят нощната тъма още по-плътна и гъста и я изпълват с всевъзможни опасности…”. Средновековните писатели много са мислили по темата за нощта. За тях тя е сродница на смъртта, потопява хората в слепота, само разбойници и нечисти твари се крият под плаща й и творят своите злини… Представете си да останете сами на пътя, в една съвсем безлунна нощ, насред мрака, изпълнен с всичките ви страхове, под далечните, нехаещи за вас звезди…

Наистина, ние – модерните хора, не сме се и замисляли какво е животът без изкуствената светлина. Без светлината на запалката, на фенерчето, на екрана на мобилния телефон (дори и без връзка с мрежата), на фаровете на автомобила, на корабите далече на хоризонта и намигванията на самолетите в черното небе… Ние никога не оставаме без източник на светлина, освен ако не попаднем в непредвидена ситуация или в опасност, но тогава отново се връщаме към началото на този текст, към нуждата ни от светлина – дълбока, неосъзната, безкрайно силна нужда.

И понеже тази нужда е скрита дори в гените ни, не е случайно, че всяка светлинка ни радва, че я свързваме с топлина, романтика, с усещането за „у дома”.

Затова и неслучайно – заради наближаването на есента, когато дните стават видимо по-къси, а нощите – осезаемо по-дълги, реших да ви покажа един съвсем мъничък и лесен съвет как да направите светлината на своите градински лампи по-ярка.

Не са ви нужни никакви специални технически умения. Само няколко шепи пластмасови или стъклени мъниста, чиято сферична форма е нарушена от мънички фасети. Опитът ми показа, че е по-добре да потърсите по-дребни мъниста – горе-долу с диаметър около 5 милиметра. Не че и големите не вършат работа, но при малките има много по-голямо пречупване на светлина, а ние именно това търсим.

Отворете градинската лампичка съвсем смело и изсипете в чашката й фасетираните мъниста. Може да използвате всякакви цветове, но най-добър ефект ще получите с прозрачни, безцветни.

Размърдайте леко чашката на лампата и затворете – много внимателно, за да не нараните малката крушка. Поставете лампичката на мястото й. Веднага ще забележите как „заразявайки” се едно друго с отблясъци, мънистата започват да сияят по-силно под слънцето.

И така, през деня градинската ви лампа ще събира светлина, а когато се смрачи, ще ви радва с мекия си блясък и дори красотата на растенията около нея ще бъде по-видима.

Необходими материали: няколко пакетчета с фасетирани пластмасови или стъклени мъниста. При показаните лампи едно пакетче е достатъчно за три броя.

Време за изработка: ако не броим времето за отиване до магазин за мъниста, за една лампа – около една минута.

Вложени средства: едно пакетче фасетирани пластмасови мъниста струва между 1,20 и 2,00 лева. Ако държите мънистата да бъдат стъклени, пригответе се да платите двойно. Но аз лично не го препоръчвам. Запазете стъклените, за да си направите бижута или коледна украса, а използвайте пластмасови – в крайна сметка, самата лампа е пластмасова, няма нужда да я „глезим” излишно.