Признавам си реверанса към Валери Петров и неговата „мека есен“… Но зимата наистина е мека, а мъглите и промъкващите се през нея слънчеви лъчи й придават един особен опушено-златен нюанс, като от картините на италианските майстори. Това ми харесва, но и ме кара инстинктивно да търся къде да се сгуша. Преди време дизайнерката Невена ми разказа една чудесна история за Норвегия. Там на всеки прозорец нощем хората оставят запалена лампа. Стара традиция – лампата някога указвала на пътника в напълно черната северна нощ, че го очакват топлина и храна.  Светлинката на прозореца била спасение за странника. Днес, струва ми се, нас ще ни спасят цветовете.

И така, ето как да си направите един спасителен топъл шал, а и да спасите някой стар. Като начало ви е нужен шал – напълно по ваш избор. Аз избрах един, който имам от години, но никога не съм носила, защото в него няма характер.

Добавих цветна прежда и къдели цветна вълна за плъстене.

Разделих вълната на по-малки части.

И започнах да я пришивам с преждата към шала. Използвах контурите на вече съществуващи шарки – това улесни работата ми. Още повече би била улеснена работата ви, ако използвате гергеф.

Накрая се получиха такива…

… и такива

… шарки.

А ето как изглежда и шалът в цялата му топла, пъстра прелест!

Необходими материали: шал, къдели вълна за плъстене (можете да я замените и с много дебела непресукана прежда), прежда за пришиването, дебела игла с голямо ухо, ножица, гергеф (не е задължителен);

Време за изработване: според сложността и броя на елементите. За моя шал отделих около 4 часа;

Вложени средства: нито стотинка!  Много обичам да го казвам това, ама и си е вярно – използвах вълнените къдели, останали от изработването на коледни топки и бижута и прежда, която имам отпреди.