Една вечер, след като ме изпита, за да провери дали съм си научила уроците, и видя, че планът в тетрадката ми не беше добре направен, дядо ми каза: „Моето момиче, едно от най-важните неща на този свят е информацията, а добрата организация помага да намерим нужната ни информация.“…
Дядо ми беше военен – от стария тип военни и от стария тип мъже, онези, които вече е изключително рядко да срещнеш. Обичах го много, вероятно защото този суров човек никога не ми каза „Обичам те!“, но ми го показа по толкова много и различни начини, че нито за миг не ми и мина през ума да се запитам обичана ли съм. Затова и запомних уроците му – грижата му за семейството, отношението му към баба ми (двамата бяха винаги заедно и най-коментираната двойка в квартала, на нея всички й завиждаха за него, а на него – за нея), прецизността му във всяко нещо, с което се захванеше, дори и перфектно подреденият му гардероб, в който мирисът на одеколон се смесваше с аромата на сапун и оръжейна смазка…
И така – колко е важно да бъдеш организиран.
Аз не съм от най-организираните, макар че упорито се стремя да бъда. Хобито ми е творческо и след заниманията ми винаги остават разпилени мъниста, листенца, прежди и конци, късчета хартия. Всичко щеше да бъде много по-лесно, ако след приключване на работа просто изхвърлях изрезките и „боклучетата“. Но не. Аз събирам всичко, защото знам, че може да бъде използвано отново, включено в някой проект, в реализацията на убеждението ми, че всяко нещо на този свят заслужава втори живот.
Да, това е много вълнуващо, но материалите ми за работа са подредени в пликчета и пликове, а те – в кутии и други пликове, и понякога пликчетата се разкъсват, а съдържанието им се разпилява. Мънистата са основният ми проблем. Те са много, използвам ги почти постоянно, налага се да ги изсипвам от пликчетата в купички, а после ме домързява да ги разпределям обратно и накрaя получавам един невъобразим микс, в който дълго трябва да ровя, за да намеря нужния цвят или размер. Другият ми голям проблем са иглите – не всяка игла минава през всяко мънисто, а понякога ми е нужно някои мъниста да бъдат пришивани с по-дебел конец, дори с прежда.
И така, виждайки в аптеката бурканчетата за стерилна урина (хич не се смейте, те са чудесни!) и в интернет – една идея за украса на капачки, открих своето спасение. Реших да комбинирам двете и ето какво се получи:
Нужни са ви прежди, шивашка вата, кука за плетене, лепило и бурканче за стерилна урина. Последното е особено ценно, защото е с капачка на винт (тоест, не рискувате при отваряне да изстреляте мънистата из цялата къща), пластмасово е (няма да се счупи при падане), а на размер е достатъчно голямо, за да побере стандартно пакетче мъниста от 100 грама (без целофанената опаковка, разбира се).
Оплетете от преждата малка шапчица, съобразена с размера на капачката на бурканчето и я натъпчете с шивашка вата. Не с памук, защото иглите трудно се забиват в него.
Залепете шапчицата внимателно до самия ръб на капачката.
Когато лепилото изсъхне, единственото, което ви остава е, да отделите достатъчно време, за да подредите мънистата по вид и цвят в отделните бурканчета. Защото няма да направите само едно, нали?
А после идва най-хубавият момент – набодете върху шапчицата на всяко бурканче иглите, съответстващи по размер на мънистата в него. Така винаги ще са ви под ръка. Вашата чудесна организация е готова и няма нужда да се питате „Ох, къде сложих онази игла?“.
Можете да използвате бурканчетата и като обикновени игленици. Ще е уверите колко практични са.
Необходими материали: прежди, шивашка вата, кука за плетене, лепило, игла за шиене и бурканче за стерилна урина;
Време за изработване: около 1 час за бурканче;
Вложени средства: за една шапчица не ви е нужно голямо количество прежда, така че, ако използвате преждите, останали от други проекти, ще
дадете пари само за бурканчетата (между 30 и 50 стотинки за едно) и лепилото (около 2 лева).
А ето това е линкът към оригиналната идея за украса на капачки за буркани: http://www.facebook.com/#!/photo.php?fbid=418373151557865&set=a.302080246520490.70282.107301605998356&type=1&theater. Чудесна е!
7 коментара
Данка Матеева
окт. 20, 2012
Привет, Вихра! Винаги, когато намеря време да надникна при теб и да те проверя какви ги вършиш …оставам приятно изненадана . Така и този път – преобразила си тези малки контейнерчета за стерилна урина по страхотен начин, много са сладки с тези плетени шапчици, пък и многофункционални – стават и за игленик…Стана ми уютно, приятно, топло, зимно някак си….
Аз самата съм фен на тези контейнерчета – взела съм си и от тези, дето от капачката стърчат едни мини лъжички/е, те са за друг вид изследвания/ и такава страхотна работа ми вършат за побиране на десетките цветове брокат – просто взимам с върха на тази мини лъжичка малко от лъскавия прах и готово….Тъкмо идва времето, когато най-много ги ползвам – Коледа. Така че, приветствам те за идеята, адмирации за изпълнението….
Не намерих време да ти кажа колко се зарадвах и на рубриката ти в „На кафе“, където представи тревицата ТУЧЕНИЦА ….Когато аз самата я открих и се рових за информация, бях много впечатлена от всичко, но ти така подробно разказа, показа и дори сготвихте ястия….Чудесно! А при мен, у дома, в двора продължава да пълзи от този „деликатес“ и аз не се решавам да пробвам някое ястие – ха ха ха …не знам дали ще има кандидати за дегустация…
VIHRA
окт. 21, 2012
Mного благодря, Данка! 🙂
Идеята ти за контейнерчетата с брокат е чудесна – ще си потърся и аз такива, защото преди Коледа също ползвам много брокат, но го изсипвам от пликчетата и не стига, че винаги губя много материал, ами и всичко става блестящо 🙂 Е, не че не се връзва с коледното настроение, но все пак…
Тученицата се оказа много вкусна, за съжаление я открих едва това лято. Но от идната пролет ще си заделя саксии само за нея – и без това е буйна и стои красиво. Даже си мислех дали да не я насадя по края на саксиите с мушкато, така зеленината ще има повече обем. Торя цветята само с бира, затова мисля, че няма да има риск от натрупване на вредни вещества и при по-редовна консумация…
Пожелавам ти хубава неделя! И отново ще кажа колко прекрасно се чувствам в тази наша топла творческа общност, в която – макар че не сме се виждали – чувствам близка всяка една от вас!
Мария
окт. 21, 2012
:-)Чудесни малки кутийки си направила Вихра!Представям си каква весела гледка е чекмеджето или рафчето ти на които са подредени.Мина ми през ум,че шапчиците могат да се сменят според сезона,според Коледа или Великден например.Така ще вземат участие в предпразничното настроението.Само дето трябва време за всяко нещо.На мен дето все не ми стига:-(
Хубаво наследство си получила от дядо си!Обичта му към тебе се усеща и от нас…от прилежно създадените за служене бурканчета.Толкова е хубаво всичко това!
А,това за бирата,шега ли е?И моля те,пиши предварително когато ще си в „На кафе“.Сега не знам за тученицата:-(
Мария
окт. 21, 2012
:-)После се замислих,защо ли всъщност съм писала за „кутийки“,след като е още само една!Въображението ми ме е подвело!Ще чакам другите,Вихра.
Прегръщам те!
VIHRA
окт. 22, 2012
Благодаря, Мария! 🙂
Определено – права си за смяната на шапчиците – представих си шапчици като половинки яйца, идеята ти е чудесна! Но и за времето си права – все не достига. Само пиша списъци с неща, които имам да свърша, и все нещо от списъка остава за следващия ден…
А това за бирата не е шега. Аз не пия бира, но веднъж месечно купувам бутилка бира от големите, разреждам я с вода 1:3 и така поливам цветята. Мушкатата полудяват да растат, а и другите растения се чувстват доста добре 🙂
Обещавам вече да пиша във фейсбук страницата на РазВихрено кога ще съм в На кафе и какво ще показвам. Хубава седмица, Мария! 🙂
epoha
ное. 10, 2012
това е интересно ще се пробвам
Buba
ное. 19, 2012
Hello
My name’s Buba from blog Bajdocja and I wanted to let you know I’ve awarded you the „Premio colors“ and „Appreciation award“.
Good Luck
Buba
http://bajdocja.blogspot.com/2012/11/blogowa-zabawa-premio-colors-i.html