Навлязла съм в онова канелено-медено-щруделено състояние, от което няма да се измъкна чак до средата на март. Не ми се прави нищо друго, освен да забърквам сладкиши, да пия силни тъмни чайове с мляко, да изработвам малки коледни подаръчета и да кроя  планове каква ще бъде коледната украса у дома тази година. Много е хубаво това състояние. То прави красива дори мрачната мъглива София отвъд прозореца ми. Изпълва всяко събуждане с очакване. И мен ме прави хубава, защото като се погледна в огледалото, виждам една усмихната жена с искрици в очите.

И понеже навън вече е студено, вървя по улиците, сгушена в шала си и загледана надолу, към тротоара, за да не предизвиква режещият ветрец сълзи в очите ми. И както си гледам надолу, откривам истински съкровища – златисти сухи треволяци, опадали листа с невероятни цветове, сияйнокафяви кестени, откършени клончета с интересна форма. Затова и като тръгна занякъде, все ми трябват поне 5-10 минути повече – постоянно се навеждам да взема нещо, а след него – друго, и неусетно закъснявам. Но после вървя и се улавям, че се усмихвам. А понякога срещам и учудените погледи на хората – като че ли сме отвикнали да виждаме усмихнати лица по улиците.

На мен обаче ми е усмихнато. Знам, че ще се прибера, ще запаля огъня в камината, ще си направя поредния силен млечен чай и ще извадя „плячката“ за деня. Признавам, в тези седмици домът ми е истински хаос и все ми се налага да се извинявам, когато някой дойде. Но приятелите ми са свикнали с моето предколедно вълнение и са щедри на опрощение: „Изобщо не се притеснявай, чудесно ми е тук и (с цялата тази огромна купчина със сламки, кестени, изрезки и вата, които дано не се полепят по дрехите ми) се чувствам много добре!“ Все пак Коледа е време, причина и повод да бъдем заедно.

Затова, ето една лесна идея за украса, която ви гарантира и прекрасна дълга разходка в някой парк. Закусете добре сутринта, облечете се дебело, за да не измръзнете, и си вземете поне един чифт стари ръкавици (смолата се почиства трудно), плик от твърда хартия (за „плячката“), ножичка и лейкопласт (за евентуални порязвания). Може дори да приготвите и термос с чай или кафе, а ако сте с деца – вода и дребни бисквитки за залъгване на глада. Съберете шишарки, жълъди, сухи клончета, отчупени борови връхчета – от онези с дългите бодли, които приличат на метлички, шипки.

Когато се приберете, почистете събраните шишарки и ги оставете да изсъхнат някъде на много топло, за да се разтворят максимално. После вземете някоя плетена кошница, панер или – както е в моя случай – малка дървена щайгичка. Натъпчете здраво събраните шишарки една до друга – те са основата на украсата. Важно е да бъдат сухи, защото когато започнат да изсъхват, ще се заразтварят. Така рискувате някоя да бъде избутана и да развали подредбата.

Аз много харесвам всички храсти и дървета с червени топчести плодове, но ми е жал да си кърша клончета от тях. Пък и идеята, която предлагам, е по-дълготрайна – реализирате ли я, ще имате чудни кичести клонки от калина чак до Великден. Само трябва да използвате събраните клонки и любимите ми червени пенополиетиленови топчета.

Натопете едно топче в лепило и го притиснете към клончето. После ново и ново – докато получите това, което искате.

Има обаче и един по-мързелив начин, който е по-подходящ за вътрешна украса, защото някои топчета няма да бъдат стабилно закрепени за клончето. При него просто трябва да омажете хубаво клончето с лепило, а после да го заровите за около половин минута в плика с пенополиетиленови топчета.

Ще получите клонче, отрупано с „плод“.

Накрая остава само да подредите всички тревички, кестени и клончета с пенополиетиленови плодове между шишарките. И украсата ви е готова!

Необходими материали:лепило, шишарки (поне 20, за всеки случай), кестени, жълъди, треви, пенополиетиленови топчета, ножица;

Време за изработване: без да включвам разходката – около един час;

Вложени средства: около 3 лева за пликче с пенополиетиленови топчета.